Нашата столицата – София, е град, който се радва на богато с исторически събития минало и голямо археологическо наследство.
Възникнал на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия Изток, и Балтийско с Егейско море, с горещ минерален извор в центъра си, градът е познал както епохи на спокойствие и разцвет, така и периоди на исторически катаклизми.
За първи път името София се споменава през 1376 г. в документ на град Дубровник, а в български официален документ е отбелязано през 1382 г. – в златопечатната грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“.
Идеята градът да бъде столица, идва след Берлинския договор от проф. Марин Дринов. На заседание на Учредителното събрание в Търново през април 1879 г., София е предложена и приета единодушно за столица на Княжество България. Градът носи името на църквата „Света София“, а от 1992 г. с решение на Столичния общински съвет, празнува своя празник на 17 септември – Мчци София, Вяра, Надежда и Любов.
За съжаление преди време столицата ни попада в класацията на британското списание Economist сред 10-те града, в които качеството на живот през последните 5 години най-бързо се е влошило. А ние, всички, които сме решили да живеем тук или нямаме друг избор, се надяваме в следващата класация да бъдем сред страните, в които качеството на живот се е повишило.
Ето 10 емблематични места, градски пространства в столицата на Република България, не защото не ги знаем, а защото най-вероятно не ги познаваме.
1. Църквата „Св. София“
Църквата „Света София“ е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи. Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г. Наред с църквата „Свети Георги“ тя е една от най-старите и ценни исторически обекти на София от римския й период. Под цялата църква се намира нейното археологическо ниво, състоящо се от антични гробници, които са експонирани в музей-некропол – една от новите културни атракции в града.
2. Боянската църква
Боянската църква и прилежащата й територия, като паметник на културата се явява третия архитектурно-исторически резерват в София. Самата църква е единственият паметник на културата за Столична община, който от 1979 г. е вписан в Световната листа на културното наследство. Църквата е датирана към XI-XII в. и има три строителни периода през вековете, като е била пристроявана и разширявана. Висока й значимост се дължи на запазените и реставрирани уникални стенописи от XI, XII, XIII, XV и XIX век. Счита се, че най-ранните стенописи в църквата предхождат по датиране и художествени качества постиженията на ранния италиански ренесанс.
3. Катедрален храм „Св. Александър Невски“
Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е строен в периода 1904-1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Решение за неговото изграждане е взето от Народното събрание във Велико Търново през 1879 г. като знак на признателност към руските освободители. Храмът е осветен чак през 1924 г. По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти. В криптата се намира една от най-ценните в България експозиция от икони.
4. Археологически музей
Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена постройка в София от средновековния период на града. По време на руско-турската война изоставената джамия е била превърната в болница. В края на 1879 г. Министерството на Народното просвещение я предоставя на сформираната месеци преди това библиотека, към която „се предполага да се уреди музей за старини“. Официалното откриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 г. През 1938-1940 г., след завършването на новите крила, е извършен първият след 1900 г. основен ремонт на джамията и разпределението на помещенията добива настоящия си вид. Музейната сграда е силно разрушена по време на бомбардировките над София през 1943 г. Едва през 1948 г. Музеят отново отваря вратите си.
5. Централна минерална баня
Сградата на Централна минерална баня е построена през периода 1905-1910 г. по проект на архитектите П. Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите постижения на българската архитектура като фасадните решения и интериора са в духа на „националния стил“, или също така наричан „неовизантиката“. Банята функционира до 1988 г., след което дълго време е безстопанствена и през 1998 г. с решение на Столичен общински съвет и й отредена нова функция – Музей за история на София. Северното крило остава с традиционните си функции и активното използване на минералната вода. През периода 1998 – 2008 г. са извършени множество архитектурно-строителни и консервационно-реставрационни работи по адаптацията на банята за музей, но все още сградата не е отворена с новата си функция.
6. Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Сграда на Софийския университет е строена на три етапа в продължение на почти половин век. Първоначалната сграда, т.нар. „ректорат“ е по проект на архитектите Бреасон, Н. Лазаров и Г. Ненов, Й. Миланов и обхваща периода 1907-1920 г. Разширението на южното крило се реализира през 1940-1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972-1985 г. В интериора и по фасади, сградата е богата на архитектурно-художествен синтез. Тук са работили изтъкнати български скулптури и художници като Парашчук, Шиваров, Ив Пенков.
7. Църква (Ротонда) „Св. Георги“
Църквата е най-стария запазен и експониран паметник на културата в София. Сградата многократно е сменяла своята функция. Първоначално е била построена за мавзолей (мартириум), през III-IV в. Била е също и обществена сграда и част от археологическия комплекс, експониран на открито в двора на хотел „Шератон“. По време на Възраждането служи за православен храм и има силно променен външен вид. Интериорът на църквата е изключително богат на архитектурно-художествен синтез. Интерес представляват реставрираните стенописи от XVI, XVII и XIX в.
8. Сградата на Народното събрание
Сградата на Народното събрание е строена на три етапа. Първоначалният проект от 1884 г. принадлежи на архитект К. Йованович. Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 г. По-късно през 1896-1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило, а през 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на триетажното крило, което оформя окончателно сградата към площад „Александър Невски“. В интериора сградата на Народното събрание е много богата на архитектурно-художествен синтез. Тя има важно значение в композицията на площад „Народно събрание“.
9. Централни хали
Сградата на централните хали е построена в периода 1902-1905 по проект на архитект Наум Торбов. Тя има важна композиционна роля в изграждането на архитектурния ансамбъл „площад Бански“ – улица „Пиротска“ – бул. „Мария Луиза“. Явява се един от емблематичните образци на българския стил “неовизантика” в архитектурата от началото на XX в. Фасадите са много богати на каменна пластика и други елементи на архитектурно-художествен синтез. Халите бяха основно реконструирани и отвориха повторно врати за гражданите на София през 2001 г. В сутерена са запазени и експонирани археологически останки от римския период на София.
10. Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Строителството на народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“ започва през 1942 по проект на архитектите Д. Васильов и Ив. Цолов. Сградата е завършена след войната през 1954 г. Монументалната сграда е изградена в духа на неокласиката и е дело на едни от най-талантливите български архитекти, оставили трайни следи в историята на архитектурата. Библиотеката е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
