Бил ли си някога в Италия? И да не си, поне един италиански филм си гледал. Не си сигурен в това? Няма как да се объркаш.
Ако си видял красиви мъже и жени, които говорят любезно, но с лека закачка помежду си, ходят леко по земята, не са забързани, винаги имат време за по една сладка приказка с човек, срещнат току-що на улицата и… не обмислят много-много дали нещо, което ей сега им е дошло като идея, е най-разумното, а просто го правят, подтикнати от интуицията си – филмът е бил италиански.
Сякаш има нещо по-специално, по-различно в тази страна – защо хората ѝ са така непринудени и във вечен флирт с живота? Как го постигат? Ще се опитаме да формулираме едни 10-ина правила, които италианците спазват, за да бъде животът им по-щастлив и приятен. Пък дано успеем и ние да се заразим от тази им способност, покрай прилагането на тези постулати.
1. Отношение към храната
Изповядват, в буквален смисъл, идеята за „човек е това, което консумира“. Затова те се отнасят с особено внимание към това. И кафе! То е задължителна част от ежедневието – поддържа тонуса, винаги е повод да размениш някоя добра дума с друг човек, а и да си признаем – пие се бързо, дори на крак. Все пак е максимум 2 глътки.
Тъй като консумацията на храни и напитки е еквивалент на „ритуал“ при италианците, тя се спазва и по изряден график. Сутрин – кафе и десертче, на обяд – със семейството, следобед – аперитивче и за вечеря – среща с приятели в заведение или в домашна обстановка. Толкова стриктно се спазва този кръговрат, че ако нямаш часовник и си със затворени очи, би се ориентирал по шума от компанията и звука от посудата.
2. Общуването е изкуство
В основата на хубавия живот за италианеца стои общуването. Качественото, приятно, изпълнено винаги с емоция общуване. Няма значение дали ще е с близък познат или със случаен човек, срещнат на улицата. Нито пък дали ще коментирате някой личен проблем или ще обсъждате световната обстановка. Разговорите са разнообразни и по времетраене, и темово.
Древен философ е казал, че „във виното е истината“, но видоизменено за италианците, тази сентенция гласи „в общуването е истината“. По този начин хората се опознават, разбират светогледа на отсрещния, размишляват, сблъскват гледни точки и се учат един от друг. И колкото и изморяващо да ти звучи, сякаш всеки гледа да обори другия, много далеч си от истината. Този контакт обогатява и зарежда, защото всичко в Италия се прави с емоция, страстно и дръзко. Дори и обсъждането на конспиративни теории, например.
3. Животът е забавление, не състезание
Не винаги ти се случва това, което искаш. Но трябва да си винаги благодарен за това, което имаш и да го оценяваш. Да се научиш да се наслаждаваш на притежаваното от теб, на моментите, които изживяваш, докато се движиш към твоята крайна цел, която си си поставил в професията или в личен план, например.
Това благо отношение, което притежават италианците, този неподправен финес, с който извършват най-обикновените, ежедневни дейности – това е истинска Долче Вита! Защото ти си тук и сега и те са ти най-важни!
Няма как да си доволен от себе си, когато реализираш мечтата си, ако през целия пък към нея си бил или нещастен, или твърде фокусиран върху нея. Дишай. Денонощието има 24 часа – намира се време за всичко. Дори и за следобедната сиеста.
Кое ти е по-важно – точността или здравето? Не е фатално нещо да остане и за утрешния ден – тъкмо ще имаш стимул да станеш. 😉 Да си бавен не винаги значи да си муден. Понякога означава, че обръщаш внимание на детайла. Така разходът на повече време днес ти помага да си по-бърз и добър в справянето с определени неща утре. Припяваш ли си вече „По-полека, забавиии, забавиии….“?
4. Винаги качество пред количество
Качеството на живот – това е приоритет номер 1. Няма компромиси! Това си личи дори в пиците им – имат по максимум 3 съставки, но винаги са от най-висок клас. Затова и вкусът им е винаги впечатляващ. Не случайно се е превърнал в еквивалент на комплимент изразът „като италианска пица“. Така са и с всяка една съставна част от живота – може да имат 3-ма приятели, но са от типа „Звъня в 3 вечерта да дойдат и те не питат „Защо?“, а просто палят колата и питат „къде?““.
Така подхождат и към проблемите. Знаят, че има ли проблем, има и решение. Няма ли решение, няма какво да мислиш, понеже няма проблем, а просто факт, към който трябва да се пригодиш. Толкова е просто.
Работата за тях е или ежедневно удоволствие, или средство за набавяне на финанси, с които да си подсигурят „Долче вита“-та. Никой не е натрупал чудесни преживявания, защото много е работил, нали?
5. Защо не?
Казахме вече, че умеят да оценят малките неща и жестове в живота. Например, ако днес нищо хубаво не ти се е случило, едно кафе с приятел, една разменена хубава дума с непознат на улицата или дори една чаша хубаво вино със съседа, може да бъде нещото, направило деня ти чудесен.
Запиташ ли се „Защо не?“ веднага последвай интуицията си. Щом ти е минало през ум, значи подсъзнателно нещо те тласка натам. А животът е твърде кратък, за да обмисляме дълго някои свои решения. Ако е добро решение – ще се гордееш със себе си, ако е лошо – ще натрупаш безценен опит. Просто нямаш грешно следствие от действието си.
Понякога пък именно така започват някои от най-интересните, непредвидени и животопроменящи неща – просто с едно небрежно и необмислено „Защо не?“. Действай, не го мисли много-много!
6. Семейството над всичко
Знаеш изразът „Голяма италианска фамилия“. Та те са класици в това – „Семейството е над всичко“. Може би няма по-големи бранители на семейството и фамилната история от италианците. Карат се, обичат се, спорят, разговарят разпалено, но винаги се държат здраво един за друг в рода.
Знаят, че пари се изкарват, харчат се, понякога за хубаво, понякога не чак толкова, но семейството остава. То е най-високо поставената ценност сред моралните. Знаят, че изпаднат ли в беда, семейството винаги ще ги приеме, ще ги приюти, ще ги обгрижи, докато си стъпят на краката и пак се почувстват готови да поемат по пътя си. Фамилията е техният вечен пристан в условията на бурното море „Живот“.
Затова и всичко свързано с тях е ненарушим ритуал – задължителното събиране по големи празници, традиционните неделни обеди, събирането на рода при взимането на важни житейски решения. Всичко това, тази стабилност и сигурност, която родовата връзка дава на италианеца, е част от завършеното усещане за Долче вита. Да живее фамилията!
7. Децата не са задължение, а удоволствие
За италианците децата не са бреме, което трябва да избутат до навършване на пълнолетие, нито пък просто отговорност, която трябва да носят, докато не напусне родния дом. Не. Те са богатство, те са радост и щастие. Отглеждат с много любов, готови са да пожертват от личните си удоволствия, за да подсигурят на децата си безгрижност, когато са малки; сигурност и упора, когато са в разцвета на силите си и гордост, когато са предали щафетата на семейния бизнес.
Както споменахме в преди малко – семейството е сред най-важните неща за италианеца. А това да продължи рода е както отговорност, гордост, така и безкрайно желано нещо за тях. Защото това означава още повече щастие.
8. Без диети, но с прецизност
Да знаеш, че консумираш вредна храна и след това да се опитваш да неутрализираш ефекта ѝ чрез ограничения и упражнения – това е крайно неразбираемо за италианеца. Защо да си го причиняваш? „Диета“ е мръсна дума. Тя е напълно излишна, ако приемаш чисти, хубави продукти, а физическото натоварване го правиш за здраве, не за да излекуваш гузната си съвест.
Това е тайната на чудесните фигури на повечето италианци – качествена, хубава храна в умерени количества. Защото здравословният начин на живот за тях е религия, стил, заложен още в детството. Това е тайната им да хапват тестени изделия по 3 пъти на ден и да не изглеждат обездвижени и с наднормено тегло. Също част от ежедневното придвижване е пеша или с велосипед. Виж колко простички са „тайните“ за Долче вита.
9. Ти си дрехите, които носиш
„По вида посрещат, а по ума – изпращат“ важи в пълна сила за разбиранията на италианците за невербална комуникация. Важен е стилът и класата, която човек излъчва. А това най-първо се представя чрез облеклото. Не, не, не ни разбирай погрешно – тук не говорим да си облечен в маркови дрехи от горе до долу (макар че няма нищо лошо в това, ако можеш да си го позволиш).
Става дума за вкуса – кое как да съчетаеш, да прецениш кое как да подчертаеш от фигурата си и кое – да поприкриеш. Да умееш да подбереш правилната дреха за различните поводи, които ти предлага животът. Това е нещо, което се учи от малък – възпитава се у човек.
И това се забелязва у италианците – вършиш по улицата и се разминаваш само с добре изглеждащи хора, усмихнати, създаващи впечатлението, че участваш в някой висококачествен филм – просто прекрасно. Как да не искаш да идеш в Италия? А пристигнеш ли, на тръгване усещаш, че завръщането ти отново е неизбежно.
10. Възпитанието винаги е на мода
Надали има човек, който да е срещал невъзпитан и намръщен италианец. Възмутен – да. Но не и невъзпитан. Та те спазват благоприличие, дори когато се карат. А когато са в добро настроение – няма начин да остане незабелязано доброто им поведение. Жените – винаги любезни, отзивчиви. Мъжете – галантни и позитивни.
Повече от прекрасна обстановка, в която със сигурност би попаднал, ако си в компанията на италианци. Тях можем да ги различим дори в най-обикновени ситуации – например, ако бутне някой непознат, докато чака на касата в магазина, италианецът казва веднага пръв „Съжалявам! Простете!“ и това може да стане начало на един чудесен разговор между непознати. Или пък, когато приключва пазаруването си, винаги пожелава „Приятен ден!“ с усмивка на лице, а не си тръгва като буреносен облак.
Общо взето няма как да сгрешиш, ако се държиш възпитано с околните. Добрите маниери винаги, винаги отварят всички затворени врати. Понякога лесно, понякога малко по-трудно, но никой не може да устои на това умение. Това доказва колко по-хубав е животът, когато всички се опитват да се държат добре с околните си. С други думи – ключът за „La Dolce Vita!“.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
