Национална кухня е съвкупност от ястия, които са характерни за конкретната държава, приготвяни с местни продукти и традиционни готварски техники. Където и да отидете по света, трябва да опитате тамошните кулинарни предложения. Често всеки регион предлага различни кулинарни изкушения, като в България например.
Ние притежаваме изключително разнообразна и вкусна кухня, допълнително украсена от регионални гозби и специфики. Най-характерните продукти, с които страната ни е известна по света са киселото мляко и бялото саламурено сирене. А шопската салата и баницата са сред най-запомнящите се от чуждестранните туристи.
От своя страна Националните кухни, разглеждани в по-широк мащаб, могат да бъдат определени според региона, в който се намира съответната държава или според сходните култури на народите, които създават кулинарните традиции. Така най-общо българската кулинарна традиция е част от Европейската, южноевропейската и балканската кухня.
Някои национални ястия и традиционното им приготвяне, често са обект на международен интерес и биват считани за нематериално културно наследство. Така например Джинджифиловият сладкиш от региона на Северна Хърватия е сред шедьоврите включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството под закрилата на ЮНЕСКО. Рецептата не е тайна – брашно, захар, вода и сода за хляб, плюс задължителните подправки.
Майсторлъкът за направата му се предава от поколение на поколение в продължение на векове, първоначално само между мъжете, а в последствие и между жените. Всеки майстор сладкар украсява своя сладкиш по специфичен начин, а най-често използваният мотив си остава сърцето. Изработката на тези сладкиши е един от най-разпознаваемите символи на хърватската идентичност.
Храната се възприема и като способ за туризъм и множество туристически държави се стремят да утвърдят в качеството на туристическа атракция своята национална кухня, специфичната кухня на отделни райони от страната или отделни конкретни ястия. Някои от най-известните дестинации за кулинарен туризъм са Франция, Италия, Мексико, Малайзия, Сингапур, Япония и пр.
Гастро удоволствия, които сме подредили, са световно популярни и се предлагат, освен в родината си, и на доста места по света. Хамбургер и хотдог може да си купите почти от всяка цивилизована точка на света. В което и по-масово заведение да седнете, може да поръчате пица и паста. Имате ли представа колко китайски ресторанта или дюнерджийници има в София? Няма да е лесно да ги преброите. Та ето и 10 от най-разпространените национални ястия по света и у нас.
1. Хамбургер, САЩ
Въпреки споровете около произхода, хамбургера е смятан за типично американска фаст фоод храна. Обикновено е направен от висококачествено говеждо месо, във формата на плоско кюфте, сервирано в хляб с различни подправки сосове и пържени картофи. В САЩ има многобройни ресторанти и вериги за бързо хранене с разнообразни хамбургери в менюто, а за най-стария такъв се смята Louis’ Lunch в Ню Хевън, който работи от 1900 г. У нас този вид храна навлиза след 1990 г.
2. Пица, Италия
Пицата е италианско национално ястие популярно в цял свят. Първите сведения за приготвянето на пици се отнасят още до древните гърци и римляните. С пренасянето на домата в Европа през 1522 г., в Неапол се появява първообраза на италианската пица.
Със закон италианският Парламент е определил точните съставки и начина на приготвяне на Традиционна италианска пица. А през 90-те ЕС включва „Маргарита“ и „Маринара“ в системата Защитено име и географски произход (Protected designation of origin). Освен тях, класическите разновидности на италианската пица са: „Маргарита“, „Капричоза“, „Дявола“, „Калцоне“ и „Четири сирена“.
3. Суши, Япония
За първи път суши се споменава в китайски речник от II век. Първоначално сушито представлява традиционен похват за консервиране с ориз на осолена риба. Най-старият и опростен вариант на ястието е т.нар. „нигири“, което произлиза от областта на столицата Токио. То представлява ръчно оформена топка ориз, върху която се поставя съответното, красиво изрязано парче риба, морски дар или японски омлет.
Оши-суши (пресовано суши) пък е създадено от търговци на ориз в Осака. За приготвянето му маринованият ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки. Други много популярни видове са маки суши (суши руло) и сашими.
4. Ростбиф и Йоркширски пудинг, Англия
Ростбиф с Йоркширски пудинг и фиш енд чипс са най-разпознаваемите английски национални ястия. За Ростбиф се използва говеждо месо, като се пече според предпочитанието и се сервира с Йоркширски пудинг, картофи, зеленчуци и сос грейви. Обикновено като неделно обедно меню.
5. Паста, Италия
Паста е традиционно италианско ястие от изсушено тесто, приготвено от пшеничено, ръжено или друго брашно, на което при сушенето е придадена определена форма. Всъщност повечето видове паста, а те са много, се различават помежду си именно по своята форма. Историите около произхода на ястието също са много. Спагетите са най-популярният вид паста и могат да се сервират с различни сосове. Родното им място е Неапол.
Един от най-старите видове паста е Лазанята. Тя представлява сушени плоски и правоъгълни ленти, които се редят в тава, като между всяка лента лазаня се поставя сос или друг вид плънка. Други популярни видове са: Лингуини, Фетучини, Талиатели, Физули, Канелони, Ньоки, Панделки, Равиоли, Папарделе, Тръбички, Мидички, Спагетини, Кус кус и др.
6. Патица по пекински, Китай
Патицата по пекински е най-популярното ястие от китайската кухня, сервирана не само в ресторантите в Пекин, но и по цял свят. Произхода на ястието се отнася към епохата на император Мин. Процесът на приготвянето е дълъг и сложен. Патицата се пече на бавен огън, като температурата в пещта постепенно пада. Често към нея се поднасят специални палачинки, в които се завива парче месо и се топи в специален соев сос.
7. Паеля, Испания
Паелята е испанско традиционно ястие произлизащо от Валенсия, с три основни съставки: ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гарнира със зеленчуци и месо или морски храни. Паелята обикновено се готви в тиган за паеля, който е голям, плитък и плосък, като първо се в зехтин се пържи месото, а след това се добавят и зеленчуците.
Добавя се вряща вода и след няколко минути варене, се добавя ориза. Когато оризът е почти уврял, паелята се маха от огъня и се оставя да поеме останалата вода. След като поизстине, паелята е готова за поднасяне. Традиционната валенсианска „паеля де карне“ (паеля от месо) съдържа, освен ориз, пиле, зелен боб, домати и други зеленчуци.
8. Гулаш, Унгария
Гулашът е унгарско национално ястие приготвяно най-често като яхния от говеждо месо, лук, червени чушки и червен пипер. Използва се месо от джолан или плешка с достатъчно жили, защото гозбата се сгъстява благодарение на жилавите, добре развити мускули, богати на колаген. Носи името си от унгарската дума за кравар. Сервира се с варени картофи или картофено пюре, качамак, кнедли или галушки. Но може и да бъде консумирано като самостоятелно ястие, с хляб.
9. Pot-au-Feu, Франция
Френската кухня е изключително разнообразна и трудно може да се определи кое ястие е първенец в националната им кухня. Със сигурност Pot-au-Feu е световно популярно и в същото време традиционно. Гозбата представлява задушено говеждо със зеленчуци. Към тях, но отделно, се сервира и бульонът, в който ястието е сготвено.
10. Виенски шницел, Австрия
Виенски шницел е традиционно австрийско ястие от силно начукано месо, панирано в хлебни трохи (галета), брашно и разбити яйца, и изпържено в маслена баня след това. Истинският виенски шницел е с размер, който му позволява да стърчи лекичко извън чинията, а панировката му трябва да се освобождава лесно. Готовият шницел задължително се поръсва с лимонов сок, като за целта се сервира с четвъртинка от лимон. Най-често срещаните гарнитури за ястието са зелена салата, картофена салата, салата от краставици или задушени с много магданоз картофи.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
