Искаме или не, в даден момент от живота ни се налага да напуснем семейното гнездо и да се научим да летим.
Също като при птиците, този процес е болезнен, не минава без падане на глава, като в същото време някъде в цялата бъркотия успяваме да разберем смисъла на фразата „Не питай старило, питай патило“. Само за да се обърнем и да направим собствените си грешки.
1. Научаваш се как се пуска пералня
Шегата настрана, това е умение, което всеки уважаващ себе си човек трябва да усвои. За мое щастие, и двете марки, които ползвах, бяха лесни за навигиране и бързо свикнах. Но един път щях да наводня апартамента, а всеки от вас, който живее под наем, знае колко рисково може да е това. Така че рисковете са налице, затова следва да се въоръжим с търпение.
2. Не можеш да оцелееш само с KFC и пица
За жалост. Когато заживееш самостоятелно, най-важният извод, до който достигаш, е че ако сготвиш домашна храна, парите ще ти стигнат за повече време. А се чудехме защо мама и татко все мрънкаха, че трябва да измислят нещо за вечеря…
3. Учиш се на отговорност
Един известен философ е казал, че свободата изисква отговорност; затова хората се боят от нея. И е бил прав (като повечето философи). В един момент осъзнаваш, че няма друг човек около теб и трябва сам да се справиш в дадена ситуация (примерно да отидеш до лекаря за направление или да заведеш кучето на ветеринар).
4. Разбираш, че си различен от семейството си
Което не винаги е нещо лошо. Когато спрем да прекарваме толкова време с най-близките си, имаме безценната възможност да изследваме самите себе си – кои сме, какво искаме да постигнем, дали искаме да приемем техните съвети или да ги подминем и да направим каквото сме си наумили. И не, това не означава, че обичаме семейството си по-малко, а напротив – следваме собствения си път и сами достигаме до някои житейски истини (макар да са ни били повтаряни като развалена грамофонна плоча, докато сме били деца).
5. Съжителство със съквартирант
Понеже не всички имаме възможност да заживеем сами. Истината е, че всеки човек, с когото ни среща съдбата, има своята роля. Той ни учи на нещо – може би да станем по-уверени в себе си, да се научим да казваме „не“ и, може би, да обръщаме внимание на малките неща и да сме благодарни дори за хлебарките в Студентски град.
6. Правиш си отчет на разходите
Дал/а си 3 лв за килограм банани, когато на Женския пазар са 2,20 лв? Сериозно ли? Добре де, нека не издребняваме. Но е факт, че когато станем самостоятелни, няма как да се разминем с отчета на разходите – наем, сметки, храна, маникюр (евентуално), храна за кучето (задължително). И прекрасният момент, когато дойде изравнителната сметка на топлофикация (безценно!). Финансовият въпрос е може би най-трудната част от иначе забавния самостоятелен живот.
7. Оценяваш родителите си
По-добре късно, отколкото никога. И разбираме с колко трудности те са се сблъсквали челно в опит да предпазят нас.
8. Сам определяш вечерния си час
Защото вече не си на 15. И можеш да пиеш на някоя пейка с приятели, без да се притесняваш, че мама се тревожи за теб. Естествено, че тя така или иначе те мисли, но не ти звъни през 10 минути да се прибираш.
9. В началото плачеш
Ако не външно, то вътрешно. Защото ясно съзнаваш, че детството си е отишло и макар да си дете по душа, оттук нататък ще имаш повече отговорности и по-малко време за игра на криеница и четене на „Малкия принц“.
10. Започваш да обичаш себе си
Не че преди не си го правел. Но когато си сам физически и психически, сетивата се обострят за хората около теб. И си даваш сметка колко важен си за себе си и че си струва всяка трудност, за да стигнеш дотук. Изградил си свой живот, сипваш си чаша вино (или бира), усмихваш се, защото знаеш, че можеш да се справиш.
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
