Когато на човек му бъде поставена диагноза с неизлечима болест, стресът е колосален, трудно поносим, отчайващ… Страшно е. Само човек, който е изпитал това усещане лично, може да си представи за какво говоря. Не по-малка е болката и за близките му. Дори смея да твърдя, че за някои от тях, ужасът, който усещат е в пъти по-голям от този на самия диагностициран.
Държа обаче да направя едно важно уточнение – неизлечима болест в никакъв случай не означава смъртоносна болест. Имайте го предвид. Много хора живеят с диагнози, чийто лек все още не е открит, но те биха могли да доживеят така и до 100 години. Една такава е диабетът.
Сам по себе си той е стрaховит, особено Тип 1 – строга диета, много ограничения, много увреждания, много физическа активност, много бодене и игли, много нови и големи промени в живота. Но диабетът е страшен, когато човек не знае всъщност какво точно представлява той. Затова е много важно да учим, да четем и да знаем, защото, когато узнаем или опознаем някои неща, светът не е толкова грозен и те самите престават да бъдат ужасяващи.
Знам, че темата, по която съм избрала да събера днешната десетка ще се стори на мнозина странна. Някои ще я сметнат за неподходяща, други за неприятна, трети, може би, за подигравка, но като човек, който вече 16 години живее с „тежестта“ на този „недостатък“, реших да ви покажа, че действително не е толкова непоносимо, а даже си има и плюсове, поне десет. 🙂
Заповядайте една обилна „захаросана“ порция от 10 броя сладки, мекички и бухнали плюса на това някой да има диабет.
Уточнение:
* ще наричам болния или страдащия от диабет „Захарното човече“, защото първите две за мен не се реални и никой не трябва да приема себе си по този начин. Нито е болен! Нито страда!
** няма да наричам диабета болест или заболяване, защото той е състояние на духа и тялото и по-надолу ще обясня какво имам предвид.
Диабетът:
1. Учи „захарното човече“ как да се храни правилно и здравословно
Всички знаем, че неправилното хранене предизвиква появата на множество здравословни проблеми и сериозни заболявания, и диабетът се приема за едно от тях. Разбира се, има случаи, в които хората го отключват и от стрес, така че не се плашете. Но веднъж вече „награден с най-сладката болест“, за да се съхрани жив и здрав, човек задължително трябва да започне да спазва хранителен режим, а за да съумее да го прави както трябва, се налага из основи да изучи тънкостите на хранителните продукти, техните качества, калорийните им стойности и еквивалента им в хлебни единици.
Веднъж стане ли това, човек започва да се храни по възможно най-правилния и здравословен начин.
2. Отказва „захарното човече“ от захари, газирани напитки и мазни храни
От точка 1 стана ясно, че хранителният режим на човек се променя, но някои могат да се ограничат само до количеството на порциите и да продължат да ядат иначе така вредните като цяло за организма, храни. Диабетът е такова състояние на организма, което ЗАБРАНЯВА консумацията на всичко мазно, газирано и такова с наличието на бяла кристална захар в състава си. Представете си какъв богат набор от храни включват тези три дефиниции.
- В отбора на „МАЗНОТО“ включете всичко пържено и панирано, всичко варено, печено и приготвено с много вредни мазнини, всички колбаси, всички маргарини, мазните меса и кожата на всякакъв вид месо.
- За газираното, вярвам, че всички сте наясно за кои напитки говоря.
- А за продуктите, в състава си съдържащи захар, можем да напишем цяла тетралогия. Не можете да си представите дори в колко продукта, за които изобщо не сте подозирали, има захар.
С тези нови знания „захарното човече“ става полезно освен за себе си и за цялото си семейство. След като веднъж режимът и начинът на хранене за един член от семейството се е променил, останалите със сигурност започват да се придържат към новия ред, за да бъдат подкрепа и опора, а по този начин самите те започват да водят по-здравословен начин на живот. Така че диабетикът може само да бъде от полза за останалите.
3. Прави от „захарното човече“ добър кулинар
Диетата на човек с диабет със сигурност е много полезна и здравословна, но също така стана ясно, че изключва голям брой продукти и храни, което носи след себе си нуждата от създаването на ново и разнообразно меню. Така „захарното човече“ започва да мисли, да се чуди и мае, и да стартира едно голямо кулинарно приключение в кухнята, обогатено с много загорели тигани, тави и тенджери, с купища провалени гозби и огромни количества загубени продукти. Но това е така само докато се научи да готви неща, които хем са полезни, хем са вкусни. Щом веднъж започне да приготвя блюда, които освен вкус, имат и вид, то тогава тези шедьоври могат да бъдат поднесени на всички останали.
4. Отказва „захарното човече“ от цигарите и други зависимости
Може да обърнем внимание на факта, че в тези случаи, в които диабетът се е появил в следствие на неправилно хранене, неговият притежател вероятно е силно привързан към храната, че дори и пристрастен към нея. Ако е така, за да живее пълноценен и здравословен живот, той е принуден да се откаже от начина, по който доскоро е гледал на нея. Което става с цената на много жертви и големи усилия, но в никакъв случай не е невъзможно. А веднъж справило ли се с тази зависимост, „захарното човече“ придобива невероятна сила и увереност в себе си и няма друга зависимост, от която не би могло да се откаже. Скоро има наличен целия душевен, ментален и физически капацитет да се откаже от цигарите, алкохола или каквито и да било зависимости. „May the force be with you!“
5. Кара „захарното човече“ да започне да спортува
Диабетът би бил отлично контролиран, освен с хапчета и инсулин, и с много спорт. Спортът дори е задължителна част от ежедневната рутина на всеки, който е диагностициран, независимо дали е тип 1 или тип 2. Той понижава кръвната захар на „захарното човече“ и предотвратява появата на бъдещи усложнения на организма. Така че, ако дотогава човек не е спортувал, то след като се сдобие с диабет, неминуемо трябва да започне да спортува, а спортът винаги е значел здраве, младост, здраве!
6. Учи „захарното човече“ на дисциплина
Учени, философи и древни мъдреци са казали и доказали, че дисциплината е основният ингредиент на един стабилен и ползотворен начин на живот. Хаотичното и несинхронизирано поведение води до неуспехи, защото индивидът не може да съсредоточи мисленето и усилията си в нещата, които биха го довели до развитите и донесли успех. Диабетът е състояние, при което човек трябва да спазва определени часове на прием на инсулин, придружен с правилната порция хранителни елементи и ежедневни физически упражнения. Т.е. – ако допреди появата на диабет човечето е можело да се шляе из собственото си време, то след това всяка минута от денонощието си има определена задача, чиято цел е допринасянето на по-здравословен живот. Налична е дисциплина в храненето, спортуването и цялата ежедневна рутина.
7. Кара „захарното човече“ да се пребори с много страхове
Всички си спомняте моментите като малки, в които ни събираха с целия клас и ни редяха на дълга опашка пред лекарския кабинет в училище, за да ни поставят ваксините, нали?
Да… Малките ни главички и мозъчета изпадаха в ужас само при мисълта за голямата, дълга и дебела игла, която ще се забие в крехките ни ръчички и ще ни причини най-ужасяващата болка, която сме изпитвали досега. Представете си сега как някое от тези дечица отива на лекар с мама и тате и после цялото семейство се прибира вкъщи с „късата клечка“ – съдбата ги е наградила с диабет. Онази голяма и страшна игла става ежедневие и то по няколко пъти. Няма вариант обаче, в който да може да се избегне боденето и „малкото захарно човече“ започва да преодолява този страх, спира да усеща болката от разкъсаната кожа, когато иглата прониква в тялото, и с времето иглата започва да се смалява и не изглежда толкова страшна.
„Малкото захарно човече“ расте така. И така пораства. Превръща се в силен човек, който има все по-малко страхове, защото се е справил с най-големия си. И този сценарии е възможен не само при децата. Това е справяне както с физически, така и с психически страх. Оттук нататък едва ли ще има нещо, което може да го изплаши.
8. Учи „захарното човече“ да НЕ бъде различно
„Захарното човече“ става адаптивно. Променя се. Учи се да живее различен живот по съвсем нормален начин. Учи се да живее като всички останали, да не бъде отцепено от приятелите и тълпата като цяло… и това го прави изобретателно. Ако тази диагноза бъде поставена на тийнейджър, промените, които настъпват в живота му, със сигурност се отразяват на общуването с връстниците му. Вече няма да може да хапва с тях в голямото междучасие огромни хамбургери или банички, а ще трябва с цялата смелост и достойнство да извади кутията с домашно приготвен обяд, състоящ се от чисти и полезни храни. Но той трябва да съумее да направи така нещата, че тази промяна и разлика да не се превърне в голяма пропаст между него и останалите. Дори обратното – би могъл да ги научи как те самите да се хранят по-добре.
Ако тайфата отива на купон и пие алкохол, нашето човече не може да си позволи запоя, който за останалите предстои, но това не трябва да го отделя от тях, защото то също може да е с тях в разговорите, закачките, флиртовете и „игрите“. Просто чашата му ще е много по-празна и алкохолът в нея ще е различен от този на останалите. Като пример – сухите вина са подходяща напитка за диабетик.
9. „Захарното човече“ става много по-взискателно към здравето си
Веднъж вече заживял с тази диагноза, човек започва да се вглежда в здравословното си състояние ежедневно. Става много по-сериозен и взискателен. Започва да следи какво се случва в организма му. Не пренебрегва и дребните отклонения от нормалния ритъм на тялото. Така предотвратява евентуални последващи заболявания, защото, следейки отблизо здравето си, той ще хване още в зародиш каквато и да била друга нередност.
Ако не на целия организъм, то поне със сигурност ще следи органите, които са най-уязвими при диабет, а именно очите и зрението, зъбите, бъбреците и ходилата.
10. Прави „захарното човече“ емпатично
Не желая да използвам израза „При наличието на болестта диабет“, защото никой не трябва да се приема за болен или повреден. Това е състояние на духа и тялото. Да и на духа, правилно прочетохте, защото всички знаете, че има психологическо обяснение за всяка позната болест. За диабета психолозите казват, че се появява при хора, които не се чувстват обичани. Не усещат „сладкото“ от любовта на близките си, а ако се опитаме да погледнем фройдиски на ситуацията – то тогава нещата ще изглеждат така – още в ранна детска възраст детето не е усещало любовта на своята майка, и тъй като клетките имат памет, тази емоция е стояла заключена в тях през целия съзнателен живот, и в един момент, много дребно обстоятелство води до отключването на диабета.
Затова ще формулирам мисълта си така: При наличието на строг хранителен и физически режим в дневната рутина на човек, става ясно, че нещата не са съвсем безпроблемни. Значи има някакво отклонение от естествения ритъм на живот. Наличието на тези обстоятелства кара човека, притежател на диабет, да се замисли много върху себе си и житейските ситуации, в които изпада ежедневно и неразбирането и неприязънта на околните. Нетолерантността го е научила да бъде съпричастен, състрадателен и емпатичен към останалите хора с някакво заболяване. Не би се подиграл или подминал човек в нужда, защото знае какво е да го видят с иглата в корема и да започнат да го наричат наркоман, защото не знаят и не разбират.
Не казвам, че диабетът е „страшен купон“, но с правилния поглед над ситуацията, нещата могат да се понесат и преживеят леко и спокойно.
