„Джънк фууд“ в буквален превод от английски означава храна-боклук. Да, това са всички онези пържени картофки, снаксчета, газирани напитки, бургери и пр.,които са много вкусни, но… изключително вредни.
Преди години култовият и световно признат британски готвач Джейми Оливър успя да осъди гиганта в сферата на бързото хранене – веригата McDonald’s именно заради не само вредната, но и опасна храна, която предлага. Той успя да докаже, че към каймата, с която се приготвя месото на бургерите, се прибавя амониев хидроокис (Е527). Процесът е наречен „розов слузест процес“.
И това е много малка част от поредицата истини, скрити зад „джънк фууд “ индустрията. Много от нас биха се запитали защо хората ядат подобни глупости, защо тровят организмите си съвсем съзнателно. Отговорът е съвсем прост – маркетингови стратегии.
Нима всекидневно не гледаме куп реклами за „пресни и сочни бургери с крехко месо“, „свежи зелени салати“, „хрупкави и прясно приготвени картофки“? Нима не се сблъскваме с огромни билборди, показващи обработени с фотошоп хлебчета, сандвичи, пилешки хапки и все такава богата палитра от красиви картинки? На външен вид може би изглеждат вкусни, но запитвали ли сте се какво реално ядем?
Е, днес ще ви представя 10 истини за „джънк фууд“-а, които са научно доказани и потвърдени.
1. Скритата захар в продуктите
Много хора проверяват колко захар се съдържа в даден продукт преди да го сложат в пазарската кошница. В списъка със съставки компонентите са изброени в низходящ ред по количество, като понякога с дребен шрифт (не случайно!) е упоменато наличието на скрита захар. Другата тънкост тук е, че производителите на храни често поставят различни видове захар, когато съставят етикетите. Например продуктът може да съдържа преработен сок от тръстика или сироп от царевица, които на етикета са с различни имена, но означават едно и също – захар.
Нека не споменаваме диетичната Cola без захар, която е по-вредна дори от обикновената. Вместо захар в нея се слага заместител – обикновено аспартам, който не влияе никак положително върху организма ни. Диетичната Cola ни действа като класическата, но с една разлика. След като изпием една чаша от напитката, организмът ни отговаря с огромно количество секретиран инсулин. Когато той не „открие“ захарта, с която трябва да се справи, се отлага като мазнини.
2. За „безглутеновите“ храни
Напоследък най-новата маркетингова тенденция е именно етикетът „gluten free“. Истината: употребата на храни, лишени от всякакъв глутен, може дори да ви навреди (освен ако не страдате от глутенова непоносимост). Факт е, че вместо глутен слагат всякакви други нездравословни съставки, а цената е значително по-висока. Замислете се: по-добре „нормална“ глутенова храна, отколкото такава без глутен, но с куп заместители, овкусители и подобрители, нали?
3. С аромат на плодове
На пазара често срещаме продукти като минерална вода с вкус на портокал, малина, лимон и т.н. Не, водата не съдържа цял портокал в себе си. Сладкият вкус идва от добавената захар, за която вече споменахме, а плодовият аромат – от добавени химикали.
Темата за натуралните сокове в супермаркетите и тяхното съдържание е необятна. Да вземем за пример портокаловия сок. Производителите изцеждат плода и оставят концентрата, който се слага във варел, а срокът му на годност е 24 месеца. Този варел лети средно 15 000 км, за да достигне до България. За направата на самият сок, в 1 л течност се слага 10% концентрат, долива се с вода и към този микс се добавя Е321, за да придобие цвят. Нека не забравяме, че за допълнителен мирис и вкус се добавят още Е-та, глюкозен сироп или захар, докато стигнем до заветния момент, в който полученото вещество (защото това не е натурален сок) ще се разпродава в супермаркетите. И ще го пием.
4. Без мазнини?
Срещаме много продукти, върху опаковката, на които пише „Без мазнини“, „Ниско съдържание на мазнини“, „Намалени мазнини“ и пр. Това няма как да е вярно, защото, ако се премахнат изцяло мазнините в един продукт, вкусът му се променя и дори изчезва. Както можете сами да се досетите, липсата на мазнини се компенсира с добавяне на овкусители, захар и куп други елементи от Менделеевата таблица.
А като стана дума за мазнини, трябва да се отбележи, че когато продуктът съдържа по-малко от 0.5 грама трансмазнини на порция, производителите имат право да поставят етикет „без трансмазнини“. Техен синоним е „хидрогенирани мазнини“. В случай, че видите такъв надпис върху етикета на някой продукт, по-добре се откажете от него.
5. За калориите…
Много
хора следят калориите на даден продукт
и ги изчисляват преди да го закупят.
Проблемът тук идва от факта, че на етикета
e посочен
броят калории за една порция, но реално
количеството на продукта е за повече
порции. Така доста от потребителите
остават подлъгани. Ако изчислявате броя
калории, умножете посоченото им
съдържание и захарта
по броя на порциите, за да откриете
реалната калорийна сума.
6. Пълнозърнест = здравословен?
От доста време насам е наложена на потребителите тезата, че пълнозърнестите храни са възможно най-здравословните. Действително, ако трябва да избираме между цялото зърно и рафинираното, по-добре е да изберем цялото. Това обаче не доказва твърдението, че пълнозърнестото е по-здравословно.
Проблемът с преработените храни от зърнени култури е, че зърната не винаги са цели, както голяма част от производителите твърдят. Те са смлени на фино брашно и попадайки в организма увеличават кръвната захар толкова, колкото я увеличават и рафинираните зърна.
Да не говорим, че за направата на „диетични“ „черни“ хлябове или такива с „няколко вида зърна“, се използва химически квас. Той съдържа течен регулатор на киселинността, който удължава микробиологичният срок на годност и придава кисел вкус на крайния продукт. Казано по друг начин – много неща има в хляба, които не трябва да са там. Особено в диетичните.
7. Укриване на съставките
Повечето хора избягват да четат съставките на етикета поради простата причина, че не ги разбират. Производителите са наясно с този факт и заради това предпочитат да напишат мононатриев глутамат (който може да бъде изписан с Е621) или карагенан (Е407). Все пак трябва продуктът да върви на пазара, нали? Заради това трябва добре да се информираме за това, което ядем.
8. „Органичните“ продукти
Въпросните продукти спадат към „еко“ „био“ „без глутен“ „без мазнини“ и др. подобни храни, чиито етикети подвеждат потребителите. Ако попаднете на „органична“ захар, имайте предвид, че това не е нищо повече от висококачествена обикновена захар. Както споменах при пълнозърнестите храни, това, че на етикета пише „органично“, не означава, че е най-здравословно.
9. Хрупкавото изкушение
Разбира се, че става дума за чипса – любима храна на много хора. Но не само фактът, че е пържен, го прави толкова вреден. Какво всъщност се съдържа в пакетчето, ухаещо на картофи? Почти никакви картофи.
Съставките на чипса обикновено са ориз, пшеница, царевица, т. нар. „люспици от картофи“, както и редица овкусители, оцветители, Е-та и т.н. Те се смесват в хомогенна смес, наподобяваща тесто, след което пресовани и пържени в незнайно каква мазнина.
Това, което малко хора знаят обаче е, че чипсът съдържа опасната съставка акриламид, който се появява, след като сместа се третира шоково с висока температура. Тя може да отключи злокачествени процеси в организма.
10. Здравословни съставки
Много популярен маркетингов трик от страна на производителите е да наблягат, че продуктите им съдържат здравословни съставки и действат благоприятно на организма. Но това, че една храна съдържа няколко здравословни съставки, не означава, че в нея няма и куп химични и изкуствени вещества. Монетата има две страни, нали?
Обикновено тази тактика се прилага в детските храни и напитки. С гигантски шрифт е написано богатото съдържани на витамини, но показва ли се видно (подчертавам ВИДНО) съдържанието на изкуствените подсладители например?
Трябва да бъдем много внимателни в избора на храна, особено за деца и подрастващи.
Петя Геджева учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Нейна страст е да изготвя и редактира текстове, притежава награди за писане на есета в различни области. Желае да се развива в сферата на PR комуникациите.
