Помните ли какво се случи, когато Beyoncé пусна новия си сингъл “Formation” преди известно време и на следващия ден го изпълни в полувремето на Супербоул?
До следващия понеделник песента предизвика такова внимание и дискусии в интернет, че нямаше начин още при включването на компютъра си да не попаднете на коментари или публикации, свързани с нея.
Тогава пред всеки средностатистически меломан изскочи дилемата – или чинно да приеме тази тема на дискусиите и да сподели мнение по нея, или да си разработи защита за това, защо все още не го е направил.
Идеята беше: За един миг се появи музика, която сериозно привлече вниманието на слушателите не поради звученето си, изпълнението или композицията ѝ, а по-скоро заради перспективите, наподобяващи ефекта на снежната топка, внимателния прочит и идеологичните спорове, които се оформяха около нея.
И това е само една от песните, които го правят. Те, заедно с масовото мнение, работят в един екип. Но това не винаги е било така. Преживели сме миналия век в размишления и опити, използвайки всякакви начини, за да разберем за какво ни е била музиката и как бихме могли да я използваме. Кога и къде бихме могли да я слушаме? Дали хората трябва да притежават музика? Как да разберем за нея? Наистина ли сме сигурни, че трябва да плащаме за нея?
За момент стигаме до извода, че има само един отговор на тези въпроси, който може да обедини всички непознати по един монокултурен начин: Трябва да се обединим в една огромна, роболепна тълпа около извисяващите се поп изпълнения, които търгуват така, сякаш използват политически подход.
Но това не е най-лошото нещо. Един от най-великите трикове на поп музиката е, че без значение колко харесваме представянето на музикантите, по-скоро е важно как слушателите се самоопределят с нейна помощ. А всяка песен ни позволява да видим света по нов начин. Дълго време младите използваха музиката, за да оформят стила си – дрехите, прическите, тяхното чувство за „нещо хубаво“.
След това дойде високоскоростният интернет и личните плейлисти, а с толкова много музика, вече съвсем свободно бихме могли да изразим нашата интелигентност и вкус, избирайки песни според собствените ни усещания.
Текстът със съкращения е на американското издание “New York Times”, а негов автор е един от най-известните музикални критици от Голямата ябълка Нитсух Абебе. В статията си той подрежда 25 песни, които според написаното по един или друг начин „ни карат да възкликнем“. Голяма част от заглавията в списъка са абсолютно непознати за българския пазар, затова ние подбрахме 10-те най-известни и днес ви ги представяме с част от коментара за тях.
1. Justin Bieber, Sorry
Второто парче от четвъртия албум „Purpose“ на Джъстин Бийбър „Sorry“ е заразително – нещо като дребно лакомство за слуха ви. Има две официални видеа – денс версия, в която се провежда кастинг на жени, облечени по странен каталог и видео с текста на песента, което наподобява на тези, използвани в караоке баровете, но малко по изискано. Между двете версии има разлика от повече от един милион гледания.
2. SYD tha kyd, Get Away
Появата на Сидни Бенет в телевизиите беше необичайно събитие за потребителите на интернет, според които той живее online и работи от вкъщи. Два от трите албума на групата му са създадени и почти изцяло записани в къщата, в която Бенет живее със своите родители.
3. Wilco, One Sunday Morning
В списъка с любими песни, тази по същество е морално-етична и може да те накара да се чувстваш по-свободен. Да излезеш навън и да живееш.
4. Rihanna, Consideration
Музикалните дуети обикновено изразяват сексуалните различия и драмите в следствие от тях. Нещо като – тя дава, той взима или той умолява, тя отказва. Риана обаче е познат самотник, който плува в тази взаимна идентичност през цялото време.
5. Charlie Puth, Marvin Gaye
Марката на Чарли Пут е равнодушна: той е поп звезда във времето на спонсорираното съдържание. Едно свежо лице с аромат на ванилия, получил образованието си в Бъркли, 24-годишния Пут има три парчета в радио топ 40 класациите, година преди да излезе дебютния му албум „Nine Ttack Mind“. Неговият стил се отличава с ретро естетика и почти натрапчиво многоречие, както в първата си песен, неотдавнашен радио хит „Marvin Gaye“.
6. Coldplay, Hymn for the Weekend
Бандата, която беше ангажирана да свири на полувремето на Супер Бол, направи декларация с огромно доверие в способността си да задържат прожекторите върху себе си.
7. Lionel Richie, Hello
Песента „Hello“ на Лайънъл Ричи започва дискретно с промъкваща се нежна мелодия от пиано акорди, изпълнени на синтезатор. Още с излизането си през февруари 1984 година, сингълът се изстреля до номер едно в Hot 100 класацията на Billboard и оглави всички чартове по света.
8. Pitbull, El Taxi
Има причина Питбул да бъде наричан „Г-н световно известен“: Бомбастичният парти рапър е глобален феномен. През февруари той закри Германските награди с неговото регетон парче „El Taxi“ в слот, който обикновено е запазен за рок музика. Още докато вървяла песента, се появиха коментари в Twitter, включително и Крис Кели споделил, че изпълнението приличало на вируса Зика.
9. Twenty one pilots, Stressed Out
Къде по дяволите е монокултурата през 2016 г.? Със сигурност не е мъртва и има песен, с която можем да го докажем. Името ѝ е „Stresset Out“ на група с името „Twenty One Pilots“.
10. Азис, Хабиби
Арабската китара, с която емоционално започва „Хабиби“, наподобява звуци, които могат да бъдат асоциирани с турските магазини или циганските кервани. Но всъщност това е българската чалга. Поп-фолк жанр, популяризиран и вероятно най-добре представен от певеца Азис, чието видео към песента „Хабиби“ ни изненада с над 20 милиона гледания в YouTube само за четири месеца, след като беше презентирано през ноември 2015.
