10 фрагмента от историята на група Остава

2022 е толкова знакова за една от любимите български инди поп-рок групи. Тази година Остава навършват юбилейните 30 години на сцена.

Като подарък за своите почитатели са подготвили и нов албум, придружен с промо национално турне.

Нямаме нужда от още доводи, за да предложим на вниманието ти някои от най-запомнящите се моменти от историята на групата.

1. Как започва всичко?

Историята на Остава започва да се кове още през далечната 1989 г. в Габрово. Георги Георгиев (китаристът на групата до ден днешен) е втори курс в габровския университет. Там някъде измежду стаите на студентските общежития се полагат основите на банда, станала емблема на цял един период от музиката – 90-те години.

Жоро се запознава с Боян Петков (бас китара). Така те двамата слагат началото на Остава. В последствие Жоро решава, че иска вокалът да се поеме от друг нов член на бандата и ХОП! Появява се Свилен Ноев.

Инак през различни периоди зад барабаните са заставали Драгомир Тодоров, Владимир Василев и Емилиян Щерев. Михаил Шишков е свирил на слайд китара, синтезатор и хармоника, а Юрий Божинов – на бас китара.

2. Имаме група!

Георги Георгиев – китара и вокал, Боян Петков – бас китара и Свилен Ноев – вокал са основният и непроменен състав на групата. Към днешна дата барабанист на Остава е Даниел Петров. Той се присъединява към ядрото през 1999 г. Прави кратка пауза в репетициите и музицирането заедно с бандата, но след 1-2 години отсъствие се връща отново и повече не се разделя с членството си в групата.

Третият китарист е Александър Маркбург. Включва се година преди излизането на „Червения албум“ – 2007 г. След неговото влизане в бандата, членовете ѝ остават непроменени до днес.

3. Усилията винаги си струват!

Всички момчета от групата завършват университети с различна насоченост от музикалната – я за инженери, я за компютърни специалисти. И се изправят пред дилемата – ще работят, за каквото са учили, или да сбъднат мечтата си – да работят това, което ги влече, а именно – музиката. Труден избор, но послушаш ли сърцето си, няма как да сгрешиш.

Жоро започва работа, но поема контрола над Остава – наема квартира в Казанлък и следващите 1-2 години там се осъществяват репетициите на групата. Свилен и Драго (тогавашният барабанист) пътуват от Габрово, а Боян – от Карлово. И така всеки уикенд. В името на една мечта.

Малко по малко започват да бъдат разпознавани като група на локално ниво. Получават първите си покани за участия в общи концерти с други банди; първите интервюта и участия в различни предавания. Започват да дават своята заявка за качване на голямата музикална сцена в България.

4. Столица, здравей!

Така, съвсем логично, решават, че е време да се преместят по-близо до шоубизнеса – в София. И без това все по-често получават покани да свирят в столични клубове. Затова и решават да предприемат тази крачка.

Тук обаче нещата са доста тегави – Жоро работи, но за пари, колкото да плати наема на квартирата; Боян работи, но целодневно и има малко време за групата, а Свилен дори е безработен. И въпреки това успяват да стъпят на краката си, да се заявят на софийската музикална сцена и да станат една от най-често канените групи в клубовете.

5. Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад

Ако до 2004 г. е имало българи, които не са чували за група Остава, то след тази година сме сигурни, че това е било невъзможно. Думите „… сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад“ отекват отвсякъде – радио, телевизия, барове, концертни сцени. Дори е ползвана за музикалното оформление на реклама на захарни изделия.

„Шоколад“ се превръща във визитна картичка за Остава. А е била на косъм да не бъде издадена. Да! Представяш ли си? Свилен има в главата си припева на песента още при издаването на втория албум на бандата. Но „Шоколад“ не излиза в него, а едва в четвъртия им диск. И то почти през волята на целия близък кръг на Ноев, които до последно го разубеждават, че това дори не е удачно заглавие на песен. Та кой уважаващ себе си вокал на инди поп-брит-алтърнатив банда пее за шоколади? Е, да, ама не!

Напук на всички песента излиза и прави страшен фурор. 6 поредни седмици е на върха на класацията ТОП 100 на България. Телевизия ММ я отличават като „Най-добра рок-алтернативна песен за 2004 г.“, а БГ Радио я награждават за „Песен на годината“.

6. Песните

В самото начало текстовете пише приятелката на Жоро – Катерина Коева, и самият Жоро. След появата на Свилен в групата, той основно поема тази задача, а на Жоро оставя предимно музиката. Но все пак и двамата допълват дейността на другия – нали затова са група.

Останалите момчета основно се фокусират върху музиката – бийтовете, хармонията, как да се мастерира и миксира всичко накрая. Интересно е, че и Жоро, и Свилен пишат предимно самостоятелно и вкъщи. Когато имат записана някаква идея, чак тогава я споделят с останалите. Ако и на тях им допадне, започват работа по нея. Явно този метод дава добри резултати.

7. Албуми

Общо групата има издадени 8 албума – 6 студийни и 2 с изпълнения на живо. Първият албум на Остава излиза през 2000 г. Носи името „Пинг-Понг“ и включва едноименния сингъл, както и хитовите „Поля от слънчогледи“, „Ще дойдеш ли с мен?“, „Мъничко човече“.

Две години по-късно на пазара излиза „След любов по време на война“, в който най-силно се открояват песните „Мини тяло“ и „Къде си ти“. 2004 г. е най-силната година на групата, откакто съществува. Издават албума „Моно“, в който няма слаба песен! Тук са „Лондон? Париж? Берлин?“, „Моно“, „Понеделник“ и емблематичната „Шоколад“.

През 2008 г. момчетата решават да опитат и с албум с англоезични песни – „Rock’N’Roll Song Designers?”. Засега това е и единственият им подобен проект. 7 години след него на бял свят се появява втората най-силна компилация от песни на Остава – „Океан“. А през 2022 г. групата ни зарадва и с още един албум, носещ името „Кислород“.

8. Да застанеш на една сцена с „големите“

Когато са в пика на своята слава, Остава наивно вярват, че при гостуване на големи звезди, очаквано, са предлагани като потенциална подгряваща група. Реалността се оказва доста по-различна.

Тъй като нямат голям лейбъл зад гърба си, който да ги „побутва“, често остават „неизбрани“ от големите гост-звезди в България. Когато обаче чуждестранните изпълнители сами избират артистите, които да излязат преди тях на сцената, Остава са първият избор, който правят.

Такива са на пример Лени Кравиц, Placebo, a Ladytron – дори 2 пъти се спират на тях. Безспорно, да бъдеш избран от световна звезда, винаги се равнява на голямо признание за родните изпълнители.

9. Да дадеш сцена за изява на младите

Като група Остава знаят колко трудно е било тяхното начало. Затова пък и до днес помнят хората в музикалните среди, които в началото са им подали ръка и са им дали тласък към развитие. Затова на драго сърце сега те самите правят същото за младите, прохождащи изпълнители и групи.

На своите концерти групата винаги предоставя поле за изява на някои от изявените вече, но не дотам широко популярни млади артисти. Такива са на пример A.L.E.K.S., Мила Роберт, Bears and Hunters, Jin Monic, Hayes & Y и още други.

Тази приемственост между музикалните поколения, възможността да се почерпи опит от извора, е безценна за всеки новоизгряващ изпълнител. А Остава определено са група, от която има какво да се попие и като опит, и като музикални умения и трикчета.

10. Пътят е страшен, но славен!

В крайна сметка, 30 години след основаването, Остава е една от най-обичаните и разпознаваеми музикални групи в България. Това се дължи на много усърден труд, инат да отстояваш мечтата си, борбеност да не се предаваш, въпреки трудностите, и много качество! Качество в текстовете, качество в музиката. Нещо, което в днешния комерсиален свят липсва. И си личи.

Да, по-лесно се става един от многото, но много по-сладко е да си разпознаваем и индивидуален. Като тембъра на Свилен. Като меланхоличността на музиката им. Толкова сладка, по-сладка от шоколад…