На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Договорът, от една страна, решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга – е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Колегите от в-к „24 часа“ помолиха директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров да подготви патриотичен тест с интересни факти и обстоятелства около Освободителната война 1877-78 г.
– ВЪПРОСИТЕ –
1. Как се нарича днес градчето Сан Стефано, където е подписан мирният договор, влязъл в историята като “Санстефански”?
2. Кой, кога и къде взема решение за възстановяване на българската държава?
3. Защо се налага войната?
4. Кога е обявена войната?
5. На колко фронта се води войната и с какви сили от руска страна?
6. Къде и кога русите минават за първи път Дунав?
7. Коя е най-голямата армия на турците?
8. Защо журналистите в Русия писали през зимата на 1878 г., че войната е спечелена от българските биволи?
9. От какви народности са воините от руската армия, сражавали се за свободата ни?
10. Как са определени границите на Санстефанска България?
– ОТГОВОРИТЕ –
1. Днес селцето е погълнато от разрасналия се Истанбул и е квартал на града – Йешилкьой.
2. Цариградската конференция на Великите европейски сили (Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария, Русия). Тя се състояла в Истанбул в края на 1876 г. и предвижда не една, а две български държави със столици София и Търново, разделени приблизително по меридиана Искър – Места.
3. Отказът на султана да изпълни решението на Великите сили, направено по един груб и циничен начин, налага военно изпълнение на решението.
4. На 12 април 1877 г.
5. Войната се води на два фронта – Дунавски и Кавказки. На Дунав руси атакуват с 260 хил. души, а в Кавказ със 117 хил. Освен това на Дунав русите имат на своя страна 7 500 опълченци, около 30 000 български четници, 20 000 румънски войници.
6. На 10 юни край Мачни (Северна Добруджа) от корпуса на генерал Цимерман. Едва след пет дни генерал Драгомиров форсира Дунав при Свищов.
7. Армията на Мехмед Али паша в четириъгълника крепости Шумен – Силистра – Варна – Русе. Тя наброява 125 000 бойци.
8. При зимното преминаване на Балкана внезапно се извила виелица и затрупала с триметров сняг старопланинските проходи. Руските конни артилерийски впрягове не могли да теглят и дори да удържат оръдията по тесните и заледени пътища. Тогава българите довели биволите си.
Огромните животни теглели оръдията като перца из старопланинските усои без особени усилия. Този номер повтаряме и през Балканската война, когато не само оръдията ни, но и обозите с храни и боеприпаси се поемат от биволски впрягове, оказали се изключително ефективни в калта на Източна Тракия.
9. От всички народи на руската империя. Ето защо е грешка да каним при тържествени чествания само официални представители на Русия, Украйна, Финландия, Полша и Румъния. Би трябвало и на Литва, Латвия, Естония, Беларус, Грузия, Армения. Дори и на Туркестан, който участва със специална конна дивизия от доброволци, които между другото са мюсюлмани.
10. По границите на църковната област Българска екзархия”. Международната общност смята, че границите й маркират българското етническо землище.
Автор: проф. Божидар Димитров
Текстът е публикуван на 03.03.2016 г. в сайта 24chasa.bg
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
