„Крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село.“
Така са отбелязани първите впечатления на Константин Иречек от София, при пристигането му в града през 1879 г. Днес калното село вече е с асфалтирани улици, а тротоарите са равни, въпреки че не са достъпни от паркираните върху тях автомобили.
„Само защото не чувате често за столицата на България не значи, че трябва да отхвърлите идеята да заживеете там. Самолетните билети, заведенията и забележителностите – всичко е достъпно в този град бижу“.
Това пък пише „The Huffington Post“ за София през 2016 г. Статията изброява едни от най-приятните градове в света за живеене на чужденци, на база проучване на „Mercer“. Столицата ни е на 11 място, след Лион, Лисабон, Уелингтън, Рига, Прага, Отава, Сантяго, Ханой, Белфаст и Кейптаун, а критериите са хубава природа, храната, цените, отношението на хората.
Как обаче възприемаме ние града, в който живеем: като голямо село или като бижу? Отговорът донякъде се крие, в проучване на качеството на живот в европейските градове на „Флаш Евробарометър“, появило се в началото на годината: 45% от хората много харесват столицата ни и виждат мястото си в нея, други 41% я харесват, 6 % не са ентусиазирани, че живеят в София, а 4% не могат да свикнат с това място. Тоест 86% от участващите в запитването харесват града.
Столицата ни определено се промени много през последните десет години: бул. „Витоша“ стана пешеходна зона, новите станции на метрото облекчиха донякъде трафика в града или ако не това, то поне направиха по-комфортно пътуването на много столичани. Освен това бяха ремонтирани и разширени важни кръстовища.
„Градският въздух те прави свободен“, казва германска поговорка и харесва ли ни или не – живеем, разхождаме се, пазаруваме и работим в този град, затова, колкото повече се работи по приятната му визия, достъпност и инфраструктура, околна среда, велоалеи – толкова по-приятно ще става нашето пребиваване.
Целта ни съвсем не е да правим анализ на управлението на града, а по-скоро да отбележим нещата, които ни дразнят в ежедневието. Подредихме десет от тях, обобщавайки данните от предварително проведена анкета.
Голяма част от отговорите са идентични и засягат глобалното развитие и живот в столицата, а други малко по-лични и шарени. Вижте 10-те най-дразнещи неща, на които можеш да се натъкнеш в София.
1. Задръстванията и шофьорите
Засилен трафик и задръствания има в почти всеки по-голям град в света, а тези в София далеч не са най-големите. Основните фактори, които влияят на лошия трафик в града, са големият брой автомобили, затварянето и ремонтите на пътни участъци, проблеми със светофари, пътни знаци, маркировки. Всяка трета жалба в контактния център на Столичната община е за дупка или проблем със знаците на пътя. Трябва да отбележим и недоволството на хората от ниското качество и повтарящите се ремонти на едни и същи инфраструктурни участъци.
Освен изброените дотук, основен фактор са и другите участници и тяхната култура в движението, ако изобщо може да съществува такова понятие. Всеки е много добър шофьор, а другите не стават за нищо. И, естествено, че той може да направи някое нарушение понякога, но това не се брои. А пък и за какво е нужно да се спазват правилата за движение, като така или иначе у нас никой не го прави?
Според Центъра за управление на трафика, натоварването по пътищата в София до голяма степен вече се регулира с видеонаблюдение, което следи и за нарушители, а ефектът е видим. Но в това наистина ще можем да се убедим през септември. А относно тапите заради строителството на третия лъч на метрото – очаква се да изчезнат напролет.
В полза на всички е нормализирането на трафика защото задръстванията водят до влошаване на околната среда, по-бързо амортизиране на превозните средства и на пътищата, както и до загуба на време и „фрустриране“ на водачите.
2. Колите по тротоарите
Според изследването на „Барометър България“, направено през юни 2015 г., липсата на места за паркиране заема третото място сред големите проблеми на София. Това със сигурност е така, но алтернативите за паркиране не трябва да бъдат върху тротоарите и зелените площи. Освен че по този начин тротоарите се съсипват, отнема се и свободата на движение на пешеходците, майките с колички и трудноподвижни граждани. След като няма къде да паркираш – не паркираш. Идваш на работа с градския транспорт, с колело или просто се телепортираш (coming soon).
3. Градският транспорт
Поскъпването на билетчето за градския транспорт е едно от най-дразнещите неща за софиянци, а общественият и информационен отзвук на този акт бе доста голям. Според повечето хора, основният проблем за събираемостта на приходите от нередовните пътници няма да се реши с повишаване на цената на единичните билети, а от друга страна няма видимо подобряване на транспортните услуги.
Комфортът пък на транспортните услуги е свързан с трафика – ако е налице, то голяма част от хората ще слязат от автомобилите си, за да се качат на трамвая. Няма сила на света, която да ни накара да предпочетем удобството на личния автомобил, пред това да се возим с тумба от по-тъмните ни събратя, всякакви клошари, бабите с големите торби и старците с тубите вода в трамвай 22.
И тук до голяма степен играе роля личната култура, която в 99% от споменатите липсва, най-малкото поради хигиенните им навици.
4. Другите
Светът е шарен и различен. Другостта често е неразбрана и отричана. Според изследване на Евробарометър, най-честа жертва на дискриминация са етническите малцинства, хората с увреждания и хората с различна сексуална ориентация. Може да се каже, че в днешно време дискриминацията е проява на нисък интелект, но я има и при хора изповядващи различни ценности и верую.
Сред нещата, които ни дразнят в София, се виждат и отговори като: много гейове, бежанците, циганите. Доколко тези хора могат да бъдат дразнители за околните, е въпрос на лични възприятия, възпитание и гледна точка.
Но това, което се убедихме през всичките тези години, е, че има един етнос, който не подлежи на социализация и интеграция. Поради много външни и вътрешни причини. И в един момент нещо те парва под лъжичката и си казваш: еми, просто не е честно.
Те препускат с каруци по улиците, пътуват безплатно в градския транспорт, без никой да ги закача. Те ти набутват здравец в ръцете, искаш или не, продават гласа си на изборите, не работят и правят по десет деца, а ти едвам изхранваш едно. И в крайна сметка влизат в магазина и си купуват по-скъп телевизор от теб…
5. Остарелият сграден фонд в столицата
Остарелият сграден фонд в столицата, особено в центъра… Може би там прави най-много впечатление, но е истина и хората го забелязват. В някои случаи става въпрос за сгради, които са обявени за културно наследство, а собствениците и Общината не могат да се разберат кой трябва да се грижи за тях. Според Министерство на регионалното развитие и благоустройство, 300 милиона лева ще бъдат инвестирани за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд на страната, по оперативна програма „Региони в растеж“. Да се надяваме, че застарелите сгради в и около центъра на София ще бъдат сред тях.
6. Бездомните кучетата и тези, които ги хранят
Според фондация „Четири лапи“, част от проблема с бездомните кучета в столицата идва от съседните общини, които, не можейки да се справят, събират и стоварват кучетата на територията на София. Отново според тях, бездомните кучета в София са намалели трикратно за последните 9 години, като сега общият им брой е 3844, което е с близо 2000 по-малко отпреди две години.
Ясно е, че проблемът остава, а решение трябва да се намери. Собствениците на животни трябва да престанат да изхвърлят нежеланите малки на улицата, да започнат да регистрират и кастрират своите любимци, а продажбата на кучета да бъде строго регламентирана. Честно, никога не сме разбирали това да гледаш куче в тясната панелка или манията да имаш питбул.
Освен това, за част от хората, големите и наглед опасни домашни любимци са неприятни, разхождани из парковете без намордници или поводи, а „минавай, то не хапе“, важи… докато не те захапе.
Да! Ще спомена и милата жена от първия етаж, която храни глутницата кучета пред входа.
7. Фалшивите таксита
По данни на Столичната община, в София има регистрирани около 6000 таксита. Не можем да отречем, че се забелязва завишен контрол в някои от таксиметровите компании. Като цяло обаче трябва да бъдеш внимателен, решавайки да пътуваш с такси, особено през нощта и особено от Летището, Централна автогара или Централна гара. Питат ли те: „За такси ли сте?“ – не се качвай!
8. До -100% намаление
Черни петъци, тотални ликвидации, промоции, намаление – витрините на магазините ни приканват с какви ли не акции, разхождайки се из софийските улици и търговски центрове. В повечето от случаите обаче намаленията не отговарят напълно на предварително обявените. Най-често е посочена само една – новата цена, без да е ясна каква е била стара, от което потребителят не може да прецени доколко изгодна ще бъде покупката му.
Най-разпространено е обявяването на до –70 %, което в себе си включва от 0 до -70%. Избират се 20-30 парцала от доста стари колекции, които се слагат на една маса, като това е зоната за голямото -70% намаление. В останалата част от магазина или е новата колекция, без намаление, или да кажем 20%.
КЗП редовно правят своите проверки, но положението няма да се промени, докато българските търговци не осъзнаят, че така доникъде няма да стигнат, освен напълно да загубят доверието на потребителя.
9. Събирачите на помощ
През последните две години (доста натрапчиво) на възлови места в столицата са разположени млади хора, които събират дарения за болни хора. Подходът им е леко агресивен, а целта да ги изслушаш и дариш средства за болния, за когото днес събират. Издават квитанции за сумата, която си предоставил.
Ние можем само да гадаем каква част от сумата отива до болния, защото хората, събиращи помощи, са едни и същи, което говори, че за тях това е по-скоро работа, а не благотворителна акция. А след като работят, те трябва да взимат заплата.
Преди години, помощи се събираха и от едни други хора, които продаваха картички по автогарите. Тогава мълвата казваше, че от 2 лева, които давахме до нуждаещия се стигат едва 40 стотинки.
10. Проверка на лични карти
Покрай изострената обстановка в света и у нас през последните години се предприемат мерки, целящи безопасността на населението. Засилено хората се проверяват за лични карти и багаж по възлови места в столицата. Но прави впечатление, че често това става наглед без причина. Може би за достигане на предварително зададен таргет проверени през деня.
Да не говорим за записването на лични данни на граждани на хвърчащи листчета и тефтерчета! Тук идва въпросът: Законни ли са тези проверки?
Съгласно чл.6. от Закона за Българските лични документи, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност. Според чл.55, ал.1 в Закона за МВР, полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. ЗМВР посочва още (чл.55, ал.4), че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Излиза, че в случаите, в които компетентен полицейски орган изисква личните ни документи, ние сме длъжни да ги предоставим за проверка, дразни ли ни или не това.
За финал един съвет – не се дразнете, не се занимавайте с глупости, живейте си живота, и се наслаждавайте на хубавите моменти и места в столицата ни.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
