10-те най-сериозни общоизвестни проблема в България

През последните години оценките на гражданите за ефективността на правителството при разрешаване на основните проблеми пред страната се запазват крайно негативни, а една трета от респондентите смятат, че организираната престъпност има „голямо влияние“ върху някои от основните политически партии в страната.

„Нека бъдем честни: ако през последните години е искал да промени нещо, Борисов можеше да го направи. С него на премиерския пост не можем да очакваме истински напредък“, казва Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“ пред DW след резултатите на последните парламентарни избори у нас.

На фона на необнадеждаващите оценки и анализи, хиляди българи потърсиха спасение в по-развитите държави, а повечето от останалите тук живеят на ръба на мизерията, плащащи необосновано високи наеми за жилище в София и големите градове, озлобени един срещу друг, хранейки се с некачествените храни в магазините, сякаш достойни за техния некачествен живот.

Очевидно е, че държавата е абдикирала на много фронтове, но като че ли същото може да се каже и за обществото. Българинът изпреварва неправилно, защото тоя отпред го дразни; българинът паркира на инвалидно място в мола, защото няма кой да му каже нищо; българинът предлага рушвет на катаджията, защото кара пил; детето на българина се бие в училище и псува учителите и т.н.

Подбрахме и маркирахме 10 общоизвестни проблема в България, които като че ли никой не иска да промени.

1. Корупцията

През последните години Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията показва, че административната корупция в България не намалява, a ситуацията се усложнява от високите нива на политическа корупция. Наличието на политическа корупция оказва влияние върху законодателната и съдебната власт, превръщайки се в канал за въздействие върху тях.

С цел противодействие на корупцията у нас бяха създадени различни институции, натоварени с правомощия по предотвратяване на корупцията като Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС, инспекторатите в администрацията, Комисията за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси, ДАНС и др.

Според Асоциация „Прозрачност без граници” обаче нито една от тези институции не е напълно независима, както и не е натоварена с функции за разследване и санкциониране на случаи на корупция, което значително ограничава свободата на действие на съответните органи,

2. Агресията

Агресия на пътя, агресия в училище, агресия срещу лекари… Всекидневно се появяват нови и нови случаи, част от които с фатален край. Прекалено много агресия за една шепа народ, които като че ли правят всичко възможно да се самоунищожат.

През 2017 г. агресията се отключи с още по-голяма, а бруталните примери излизат почти ежедневно.

„Тази ескалираща спирала на безпричинна агресия в нашето общество към лекари, към учители, е симптом на едно по-глобално явление – това е обща бездуховност, която цари в нашето общество“, коментира общинският съветник д-р Антон Койчев.

“Това стана модел на поведение, който се толерира. Никой не казва стоп на агресията. И държавата не си е на мястото. Става въпрос за подмяна на авторитетите и ценностите, защото асоциалното поведение се харесва. А при сигнал за такова дете, реакцията на обществото е случаят да бъде неглижиран”, коментира за Нова ТВ психиатърът д-р Веселин Герев.

3. Войната по пътищата

Висока скорост, неправилни изпреварвания, алкохол и дрога. Всеки ден по пътищата на страната загива човек, а десетки са ранени. И това продължава с години.

През последните седмици в медиите се шумя доста около промените и мерките, които правителството възнамерява да предприеме срещу „войната по пътищата“. Дано да успеят!

4. Купуването и продаването на гласове

На всички е ясно, че политическите партии в България ползват нерегламентирани средства по време на избори. Родните политици продължават да мислят за изборите като за технология, а не като за борба за избиратели. Знае се кои са най-честите участници в търсенето и продаването на гласове. Повече от 20 години се наливат пари тази етническа група да бъде интегрирана, но единствената явна интеграция е в сметките на политическите партии и, разбира се, в усвояването на средства.

Няма как да пропуснем да споменем изборния туризъм като решаващ фактор за изборните резултати, както и новите тенденции като официално закупуване на храни за избирателите като форма на агитация, организиране на безплатни екскурзии и временно премахване на митнически ограничения.

„Организираното извозване на избиратели с автобуси е израз както на опит за организирано въздействие върху техния избор, така и поставя въпроса за произхода на финансовите ресурси за подобен тип дейност“, настояват от Асоциация „Прозрачност без граници“.

Отговорността, която понасят заловените в нерегламентирани дейности по време на избори е нищожна. Най-често присъдата е условна, а в минимален брой от случаите няколко месеца отнемане на свобода.

Според специалисти и анализатори, проблемът с покупко-продажбата на гласове може да бъде решен чрез увеличаване на наказанията в НК и влизане в сила на ефективни присъди; изменение на Изборния кодекс по начин, който, ако не премахва напълно възможността за контролиран вот, то да направи този процес толкова труден и сложен, че на практика да го обезсмисли. Тези изменения биха намалили до минимум вероятността в политиката да влизат лица, които си купуват поста.

5. НеСвободата на словото

През 2014 г. едва 17 % от населението в България имат доверие в медиите. През 2017 г. според „Репортери без граници“ страната ни не само продължава да е на дъното в Европейския съюз, но вече е и сред държавите с „лоша медийна ситуация“. Според анализаторите най-сериозните недостатъци на родния медиен модел са липсата на прозрачност в собствеността, монополизиране на собственост и разпространение и липса на адекватни механизми на саморегулиране.

6. Безнаказаността или неработещата съдебна система

Корупцията, липсата на адекватни закони и неработещата добре съдебна система водят до чувство за беззаконие и безнаказаност в страната. Според доклада „Завладяването на държавата“ на Института за изследване на демокрацията, поредица събития, случили се през 2015 и 2016 г., показват, че между политици и магистрати съществуват множество съмнителни обвързаности.

„Липсата на разследване и наказателно преследване на станали обществено достояние случаи с участието на високопоставени магистрати и на случаи, пораждащи съмнение за политическа намеса, поставят под въпрос независимостта на съдебната власт и създават впечатление, че тя се използва за защита на незаконни интереси.“

Според проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) неработещата съдебна система в България е една от причините за отстъплението на демокрацията у нас.

7. „Лекарите – търговци“ или неработещата здравна система

Хаосът в здравната система е голям. Според специалистите в основата на проблемите на сегашната система е правната форма на лечебните заведения, че са търговски дружества по Търговския закон. Каквато и да е причината, най-много страдат пациентите. Най-елементарният пример е, когато отидеш при личния лекар за направление и той ти каже – „сега нямам, ела другия месец“. Явно трябва да се разболяваме планирано. Или пък в епикризата ти пише, че си претърпял операция, а ти всъщност не си, за каквито случаи често разказват в „Господари на ефира“.

8. Телефонните измами

За проблема с телефонните измами се говори от години, а превенциите за ограничаване явно не са достатъчни. Един от пресните случаи е на 84-годишна жена от Добрич, която оставя плик с 10 хиляди евро на улицата.

„Няма държавна институция, която да иска предоставяне на пари по телефона или да се хвърлят през тераса, балкон, да се оставят до кошчета за боклук, но в крайна сметка хората продължават да се връзват и да предоставят паричните средства, които искат извършителите“, казва Златка Падинкова от Главна дирекция „Национална полиция“ за БНТ.

Държавата (парламентът) като законодателен орган и съдебната системата като правораздавателен, трябва се погрижат за по-солидни наказания към този род престъпления. Достатъчно красноречиво в случая е разследването на Нова ТВ за луксозните имоти на телефонни измамници. Семействата на телефонните измамници продължават да живеят в домове, купени или построени с парите от излъгани възрастни хора.

9. Нелегалните мигранти и каналджиите

През 2014 г. в България пребивават нелегално от 10 000 до 100 000 души според данните на европейската статистическа служба Евростат. По думите на главния секретар на МВР през 2017 г. между 20 и 50 души от чужди държави ежедневно правят опити да преминат българската граница през Турция и Гърция. В голяма степен от случаите нелегалните мигранти са подпомагани от каналджии, българи, става ясно от зачестилите случаи на заловени камиони, бусове и т.н. с нелегално пребиваващи.

Според МВР и прокуратурата е възможно чужди граждани, получили бежански статут у нас, да са организаторите на нов канал за трафик на мигранти. Негови членове се предполага, че са били шофьорът и собственикът на катастрофиралия в началото на юни бус на автомагистрала Тракия със 17 нелегални чужденци. Разследването е в ход. Според експертите по сигурност, през подобни канали могат да влязат не само мигранти, а и крайно радикализирани елементи.

Според Елена Йончева, депутат от парламентарната група на „БСП за България“ – камерите по границата не работят, а бежанците използват стълби и нарушават целостта на оградата за да преминат.

10. Качество на храните

Всеки, който е пътувал до някоя от по-напредналите държави в Европа, може да потвърди, че храната, която ядат там, и храната, която ядем ние са различни. От една страна говорим за значително по-добро качество, от друга за разлика във вкуса на продуктите на световни брандове.

Тази тенденция е забелязана и в други страни от Източна Европа като Словакия, която е отправила обвинение към международни компании в неетични действия и ползване на съставки на храните с по-ниско качество. Според статия в The Economist обаче фурорът с „двойните храни“ намеква за недоверие към Запада.

Данните от проверка на Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ), показват, че има разлики в качеството и отклонения в съдържанието на някои от хранителните стоки и напитките. Различия са открити при 20% от проверените храни.

„Двойният стандарт е факт. Ще предприемем съвместни действия и ще отправим искане към еврокомисаря за защита на потребителите за налагане на един и същ ред по отношение на качеството на предлаганите продукти за различните пазари“, казва министърът на земеделието Румен Порожанов.