За последните 2 века човечеството е постигнало в развитието си много повече, отколкото 2 хилядолетия преди това. Или поне по отношение на науката. Част от древните легенди са разгадани, част от митовете са отречени, а част от древната история е разкрита.
Макар вероятно от съвременния човек да остават скрити още хиляди артефакти, документи и тайни, има някои исторически открития, които се оказват крайъгълните камъни за съвременната наука и археология. Ето и 10-те най-важни открития, отворили очите на съвременните хора за миналото на човечеството.
1. Теракотената армия на император Цин Шъхуан в Китай
Теракотената армия е археологическа находка и произведение на изкуството, открито през 1974 година, се намира в планината Лишан, предградието на гр. Сиан, китайската провинция Шънси, Китай и в близост до гробницата на Цин Шихуан. Представлява ансамбъл от статуи на 8 101 воини и половина поради остатъка от тялото на една статуя, всичко това, заедно с каляските и конете е в реален размер и е изработено от теракота.
Височината на воините варира от 185 см до 209,77 см. Намират се в пирамида, висока 76 метра с обща площ от 350 кв.м. Счита се, че е построена около 240 пр.н.е.. Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Откритието помага на съвременните изследователи да разберат как е изглеждала истинската армия на императора и как е функционирала тя. Находката ни връща повече от 2 хилядолетия назад, за да ни покаже величието на императора, обединил за пръв път могъщата държава Китай.
2. Кумрански ръкописи (Израел)
Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.
Ръкописите под формата на манускрипти са на древноеврейски и арамейски език, като тяхното разкриване за света става през 1947 година в Кумранските пещери намиращи се на около 300 метра над нивото на Мъртво море, т.е. под морското равнище.
Кумранските ръкописи предшестват с хиляда години най-старият ръкопис по Стария завет, доказвайки, че християнството се корени в юдеизма. Те са и индикатор за еврейския живот по онова време. Възниква цяла специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика, с над 20 хиляди публикации, посветени на темата, направени само през 20 век.
3. Библиотеката на Ашурбанипал (Ирак)
Библиотеката носи името на асирийския цар Ашурбанипал, владетел през 7 в. пр. Хр. Тя е един от най-важните писмени източници от древността, една от първите библиотеки в света, важен извор за историческата наука, особено що се отнася до историята на древния Близък Изток.
Съдържа около 25 хиляди клинописни таблици, засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопански живот – списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, религиозно-митологични творби (Епосът за Гилгамеш, “Енума елиш” – митът за сътворението”, гадателски текстове, поетични произведения и др.
Скрита столетия наред под руини, царската библиотека на Ашурбанипал дава на съвременните учени много ценна информация за древните народи от Близкия Изток. Наред с епичните легенди за Гилгамеш, открити сред документите, се намира и почти пълен списък с древните владетели на държавите от Близкия Изток.
4. Гробницата на Тутанкамон (Египет)
Гробница KV62 в египетската Долина на царете е гробницата на Тутанкамон. Планът на гробницата предполага, че не е била създадена за царско погребение. Смята се, че по време на издълбаването ѝ, тя е трябвало да бъде пригодена за погребението на Тутанкамон. Едно от доказателствата за това е фактът, че само стените на погребалната камера са изрисувани, за разлика от останалите царски гробници, в които всички стени са изрисувани със сцени от Книгата на мъртвите.
Гробницата е била препълнена с погребални предмети, които не са били подредени, а оставени в безпорядък. Изваждането на всички погребални предмети от гробницата е отнело около десетилетие, като цялото съдържание е пренесено в Египетския музей в Кайро.
Макар да не е най-голямата в Долината на царете, гробницата на фараона е първата и единствена непокътната гробница в Древен Египет. Тук учените откриват много вещи от времето на династията и разбират доста неща по отношение на древните ритуали.
5. Останките на Помпей (Италия)
Помпей е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 година. Градът е открит през 1748 година, когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.
В Античността Помпей е бил типично малко градче. През 1 век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 година, Помпей е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през 18-ти век той става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.
И в наши дни Помпей се счита за най-добре съхранения античен град, познат на съвременната наука. Неговите добре запазени руини дават информация за живота в римските градове от онзи период – фрески, предмети от бита, сгради, хора и животни.
6. Пещерата Ласко (Франция)
Ласко е пещера в Югозападна Франция, известна със своите палеолитни пещерни рисунки. Намира се близо до село Монтиняк, департамент Дордон. Там са открити най-известните образци на изкуството от късния палеолит. Рисунките са датирани отпреди около 17 хил. години. Изобразени са основно големи животни, за които на базата на откритите фосили се знае, че са населявали района. През 1979 година, заедно с другите праисторически обекти в долината на река Везере, пещерата Ласко е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Пещерата Ласко е не само най-обширната праисторическа пещера във Франция, но и най-добре запазената. Една от рисунките, изобразяваща бизон, показва способността на автора да запечатват с рисунки реализма на изобразените животни – похватът за перспектива на изображенията е въведен в съвременната човешка история едва през 15 век.
От рисунките по стените могат да се определят и видовете животни, които са били от особена важност за праисторическите хора в района. Има и теория, че те въобще не са толкова прости като рисунък, а всъщност изобразяват 16 500-годишни астрономически схеми.
7. Фосили на синантроп (Китай)
Синантропът – Homo erectus pekinensis или “пекински човек”, е подвид на рода Homo, близък до питекантропа, но по-развит и от по-късен период. Открит е за пръв път от канадския анатом Дейвидсън Блек през 1927 година в пещера в китайската област Чоу Коу-Тиен, Пекин, откъдето произлиза и името му. Учените смятат, че синантропите са живели преди около 600 – 400 хил. години, по времето на ледниковия период. Ръстът на този праисторически човек е достигал 1,55 – 1,6 метра. Освен с растителна храна, той се е хранил и с месо, ходел е изправен, а има възможност да е умеел да пали и поддържа огън.
Намерени са вкаменените останки от 40 индивида на възраст 500 000 години. Между 1927 и 1937 година са открити 14 частично запазени черепи, 11 долни челюсти, много зъби и скелетови кости. Учените смятат, че пещерата, в която са открити останките, е била дом на около 45 индивида.
Преди да бъде открит синантропът, учените смятали, че Яванският човек, открит в Индонезия, всъщност е деформирана горила. Откритието, че праисторическите хора са използвали инструменти и огън доказало, че и Яванският човек, и Синантропът са част от един и същ етап на еволюцията.
8. Розетският камък (Египет)
Розетският камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 година при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета край Нил. Представлява плосък черен къс базалт. Той тежи около 750 кг и на него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език – с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 година Розетският камък се пази и днес може да се види в Британския музей.
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите. С тяхна помощ египтолозите успели да разкрият целия древноегипетски език и детайли от тази тайнствена и почти непозната дотогава цивилизация.
9. Бехистунският надпис (Иран)
Бехистунският надпис е триезичен клинописен текст, включващ староперсийски, еламски и вавилонски език. Той е издълбан на скала на територията на древна Мидия, днешен Иран, по нареждане на шах Дарий I (521-486 пр.н.е) и описва неговата автобиография и събития от годините 523-521 пр.н.е. Скалата се намира на височина 105 метра над пътя, свързващ Вавилон и Екбатана. Височината на барелефа е около 7 метра, а дължината му – около 22 метра. На него е изобразен Дарий I, който се среща с победените си врагове под покровителството на Ахура Мазда (бог на доброто в зороастризма).
Стойността на надписа за разкриването на античната история е огромно. Като епиграфски паметник, барелефът разкрива събития от управлението на Ахеменидите и в частност на Дарий I. Учените успяват да съберат огромно знание за цивилизациите на Месопотамия, Шумер, Акад, Персия и Асирия.
10. Дефилето Олдувай (Танзания)
Олдувай (или Олдупай) се намира в Източна Африка, по-конкретно в северната част на Танзания, и е част от резервата Нгоронгоро. Дефилето е световноизвестно с едни от първите находки, свидетелстващи за произхода и еволюцията на човешкия вид (Homo sapiens). Находките се отнасят до няколко подвида, сред които Homo erectus – Изправен човек. По-късно бива открита още една част от пъзела – така нареченото Турканско момче, край езерото Туркана в Кения. Заедно с тези фосили, други останки на Homo erectus са намерени в Индонезия (Явански човек, 1891 г.) и в Китай (Пекински човек, за когото стана въпрос по-нагоре).
Първите останки в дефилето са намерени през 30-те години на миналия век от Мери и Луис Лийки. Районът на Източна Африка често е наричан “Люлката на човечеството”, тъй като именно тук са открити най-старите човешки останки. Затова той е от особено значение за антрополозите и палеонтолозите. Откритията в Олдувай доказват и обясняват произхода на човечеството и потвърждават тезата, че то тръгва от Африка.
