От 1973 г. по решение на Конференцията на ОНН по проблемите на околната среда (проведена в Стокхолм, Швеция, през 1972 г.) светът отбеляза 5 юни като Световния ден на околната среда. Според британския проф. Пол Конет, почетен президент на Европейската мрежа за нулеви отпадъци и световнопризнат учен в областта, предприемането на 10 стъпки е достатъчно, за да изчезнат генерираните битови отпадъци.
„Ако всички потребяваме и изхвърляме отпадъци, както го правят в САЩ, скоро ще са ни нужни четири планети като Земята, а ако правим това както в Европа – две планети. Това налага промяна и най-подходящото място за започването й са боклуците, които трябва да се намалят, да се рециклират и използват повторно“, коментира Конет.
Експертът се занимава с управление на отпадъците от 28 години, работил е в 49 от щатите в САЩ, както и в над 60 държави по света, припомня БТА. Основната му теза е, че, изминавайки десетте стъпки, се стига до „нулеви отпадъци“, като резултатите са по-добри селища за живеене, устойчиво земеделие и архитектура, нови източници на енергия и създаване на „зелени“ работни места.
Първата стъпка към намаляване на битовите отпадъци е разделното събиране при източника.
Втората е събирането на сметта от врата на врата, с определени дни за извозване на отделните видове отпадък. Това е важно, за да се достигне до 100% органичен отпадък, който да се компостира, коментира експертът.
Широкото прилагане на компостирането е и третата стъпка, посочена от експерта. Четвъртата е свързана с обработката на отпадъците – рециклиране, а петата – с повторната им употреба. Шестата стъпка е свързана с предприемането на инициативи за намаляване на отпадъците, включително за намаляване на производството на определени опаковки.
Въвеждането на икономически мерки, с които се поощрява намаляването на отпадъците, е седмата стъпка, посочена от Конет. Като пример той даде приложената в някои щати в САЩ по-ниска с 25% такса „смет“ за собствениците на заведения и хотели, които разделно събират и предават отпадъците си. Подобна мярка може да бъде и санкция, при неразделно изхвърляне на боклук. С прилагането на първите седем стъпки, които са доста познати, може да се постигне 80 на сто намаляване на отпадъците. Подобни резултати са достигнати в около 200 италиански общини, както и в някои американски градове, посочи експертът, позовавайки се на опита си.
Осмата стъпка към постигането на „нулеви отпадъци“ е свързана с изграждането на изследователски център за разделяне и проучване на остатъчните фракции непосредствено преди сметището. Идеята е всички отпадъци да се преразгледат, преди да се заровят, и от тях да се извади останалата рециклируема смет, поясни той. Предвижда се в подобни центрове да работят учени и да практикуват студенти. По думите на Конет това е мястото, където трябва да се срещнат обществото, учените и индустрията и да се потърси сметка на производителите за опаковките и изделията, които са стигнали до тук и не подлежат на преработка и повторна употреба.
Деветата стъпка е подобряване на промишления дизайн на продуктите и техните опаковки, така че те да не достигат до депото. Последната (десета) е изграждане на временно (преходно) сметище за замърсената и биостабилизирана органична фракция, както и за нерециклируемите материали.
Прилагането на всичките десет стъпки води до „нулеви отпадъци“ за общините, с което отпада нуждата от огромни сметища или инсинератори, подпомага се подобряването на човешкото здраве и околната среда. Подобни резултати вече са постигнали близо 100 италиански общини. Според Конет прилагането на концепцията за „нулеви отпадъци“ е по-добрата алтернатива на съществуващото положение в много страни, градове и местни общности, включително и България.
Изгарянето на отпадъци е проектирано за изчезването на сметта, която не може да се преработи. Прилагането на концепцията за „нулеви отпадъци“ обаче е по-добрата алтернатива, защото прави видима непреработваемата смет, подчертава я като грешка и води до нейното отстраняване, коментира Конет.
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
