Напредъкът на съвременното човечество в сферата на науката и технологиите се дължи и на ценните открития и знанията, завещани ни от предците. Иранските учени ценят приемствеността и внимателно изучават древните текстове, оцелели през бурната и на моменти трагична история на Персия (днешен Иран). В свещените книги на тази 25-вековна държава, усвоила културното наследство на месопотамската цивилизация се съдържат мъдри философски и практически постулати, валидни и до днес. Персия е била страна на изящната литература и архитектура, на удивителна наука и медицина.
Поучителни са трите древни принципа на хилядолетната персийската държавна традиция по отношение на медицината:
- Задължение на управляващите било да осигурят на своите поданици лечебни заведения, а за тях необходимите специалисти и лекарства;
- За съхраняване репутацията на лекарското съсловие действал специален професионален кодекс;
- Държавата определяла точните такси за медицински услуги, тъй като се считало, че наличието на хляб и медицински услуги били сред най-важните условия за живот и вдигането на цената им било престъпление.
Всички ние сме чели много научни хипотези, според които българите произлизат от кого ли не… Една от тях твърди, че водим началото си от персите. Дали е така или не, аз не знам. Но нека заедно проследим приликите в двете народни медицини, които са още по-поразяващи на фона на огромните различия (с които днес няма да се занимаваме) в историята, възгледите и вярванията и на древните, и на днешните потомци на тези големи култури.
1. Традиционната за българите религия е източно православното християнство. Традиционен за древните перси е зороастризма. Но и двете религии имат една ясна Божа заповед (без значение, че боговете се наричат с различни имена) и това е: „Не убивай!“. В медицинско отношение това е забраната за аборт. В основата на ценностната система на зороастризма е залегнало разбирането за светостта и ценността на живота и на тялото. Да се погуби живот, означава да се разруши най-висшата форма на творението на бога и наказанието е същото като за предумишлено убийство.
2. И двете философски и медицински системи препоръчват внимателно наблюдение и грижа за бременната жена. Ето какво се казва в един свещен персийски текст: „Подобаващо на правоверния е да се грижи по същия начин за всяка бременна женска, независимо дали тя е с два или четири крака, жена или кучка. Аттор, синът на Ахура Мазда, бди над бременната кучка така, както и над жената.“ Забранено било да се прави секс с жена, в напреднала бременност: „Сношението с жена в напреднала бременност е недопустимо, независимо дали млякото се е качило в гърдите ѝ или не.“
3. И в двете култури родилата жена се изолира до 40-ия ден след раждането. При нас, българите, тогава тя получава правото да влезе в черква, тъй като вече не е „нечиста“. Нещо повече – жена по време на месечния ѝ цикъл също няма право да влиза в храма. При древните перси важат същите забрани – жената се изолира в тъмна стая, не ѝ се разрешава да излиза, разговаря с останалите, да приготвя храна и да бъде бавачка.
4. Забраната за секс с жена по време на месечното ѝ неразположение също битува и в двете култури Ето какво пише в Книга за праведния Вираз: „Видях душата на жена, на която чаша след чаша даваха да пие мръсотия. Попитах благочестивия Сраоша и бог Адур в какво се е провинило тялото, чиято душа така се разплаща. Отговориха ми:Това е душата на такава грешница, която по време на своята менструация не е спазвала обичаите, не се е пазила, а се е съвокуплявала с мъж.“
5. Билколечението е в основата на всяка древна медицинска традиция. Персийските лекари, които били специализирани в това направление се наричали „гийях-пезешк“ – в превод „лекарите, които лекуват с треви“. Прави впечатление сходството на българската поговорка „За всяка болка – и билка“ с текста от „Бундахишн“: „И по цялата земя пораснали растения, както растат косите на човека. Десет хиляди израснали от едно единствено дърво, за да преборят десетте хиляди болести, които създал Злия дух…“
6. Ето някои от използваните за медицински нужди растения, които са залегнали и в българската билкарска традиция: перуника (съдържаща успокояващи нервната система етерични масла), джоджен (използвана при храносмилателни смущения), сминдух (съставка на българската „шарена сол“, подобряваща храносмилането), опиумен мак (използван у нас за укротяване и успиване на буйни и плачещи деца, под формата на макови кифлички), алое (за заздравяване на рани и успокоение на кожни раздразнения, но се приема и вътрешно), седефче (срещу болки в ушите и ставите, както и при главоболие и за регулиране на месечния цикъл) и др.
7. Лечение с продукти от маслодайна роза – производните на Rosa Damascena имали широко приложение и у нас и в древна Персия. Розовото масло се използвало за лечение на кожни болести (псориазис, кожна туберкулоза и др.), при възпаление на жлъчката, за изчистването на чревни паразити, за общо тонизиране на организма, при гинекологични възпаления, срещу импотентност, за понижаване на кръвното налягане, при поставяне в носа – за приспивателно, а в ушите – за лечение на болезнени възпаления. Жабуркането с розова вода почиствало устната кухина, премахвало лошия дъх от устата, заздравявало венците, помагало и при зъбобол. Розовият конфитюр бил предпочитано слабително средство.
8. Изчистване на организма – и в двете традиции има разработени рецепти, според които при диагностицирането на определени болести, тялото трябва да се пречисти, като се спазва здравословна диета и се консумират препоръчителни храни. Клизмата също е начин за вътрешно очистване, практикувана и у нас и в древна Персия. Но в Персия лекарите са били строго специализирани и занимаващите се с изчистване били отделна група. Ето как са категоризирани лекарите в текста „Ордибехешт – Яш“: „Един от лекарите лекува с гийях (растения), друг с ашаа (изчистване), друг с кард (нож), друг с мантре (божествени слова).“
9. Лекуването с кард (нож) – хирургията била прилагана и в двете държави, но в Парсия тя достигнала по-добро развитие. Лекарите „кард-пезешк“ полагали тристепенни изпити и практикували в началото върху неверници, а чак след това върху правоверните си сънародници. Те умеели да правят трапанации на черепа при вътрешночерепен оток на мозъка (интервенция, доказана и при прабългарите), цезарово сечение, наричано „ростамзош“, ампутация на гангренясал крайник, дори очни операции. Но наказанията за неуспешна операция били жестоки: „Ако един лекар извърши голяма хирургична интервенция с бронзов нож върху пациент и причини неговата смърт или отвори орбитата на пациента и увреди неговото зрение, то ръката му трябва да бъде отрязана от китката.“
10. Баене – четенето на изцеляващи заклинания над болния се правело от „мантре-пезешк“ (лекарят със свещените думи). Произходът на българския глагол „бая“ идва от индоевропейския корен „bha“ (баа) – „говоря“, от където произлиза и старобългарското „бая ти“. За тези специалисти се смятало, че: „О, Зортушт, ако сред лекарите един лекува с нож, друг с лекарства, а трети със свещени думи, то този, който лекува със свещените думи е най-резултатният от тях.“ А във „Вендидад“ се обяснява: „Молитвата, която отблъсква всяка дяволска помисъл, всички демони и всички магии, най-красивото свещено слово, е най-великото свещено слово, най-силното свещено слово, най- побеждаващото свещено слово, най-лечебното свещено слово.“
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
