10 от най-известните древногръцки персонажи и легендите за тях

Историята на Великата Елада е изключително богата и интересна, изпълнена с герои, легенди, божества, митове за сътворението на Света и неговото развитие. Тя започва в дълбините на далечните векове и продължава около четири хиляди години.

Безспорно гръцката цивилизация има огромно значение за целия съвременен свят. Световното изкуство, наука, политика, философия и езици са тясно свързани с културата и историята на Гърция.

Легендите за божествата, героите и емблематичните персонажи достигат до световната сцена, отразени в множество литературни трудове. В днешната класация сме включили 10 от най-известните древногръцки персонажи и техните истории.

1. Херакъл

В римската митология този герой е познат с името Херкулес. Херакъл е прочут със силата си древногръцки герой, (херос), който е почитан като бог и е приет на Олимп. Неговите бойни атрибути са кожата на Немейския лъв, лък и стрели.

Херакъл е син на Зевс (богът на светкавиците, отговарящ за целия свят) и Алкмена. Брат близнак е на Ификъл. Има много жени в живота си – Мегара (дъщеря на Креон, царят на Тива), Омфала (дъщеря на бога на река Иардан), Деянира (дъщеря на Дионис – богът на виното), от която има две деца. Освен това е бил любовник на Иола и Абдер.

Херакъл е известен с прочутите си 12 подвига, които го превръщат в херос и му дават възможност да живее на Олимп заедно с другите божества. Някои от тези подвизи са: похищение на конете на цар Диомед, удушване на Немейския лъв и прочутото укротяване на стражата на Хадес – кучето Цербер.

2. Орфей

Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон.

Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец с любимата му Евридика. След сватбения им ден, змия ухапала крака на неговата невеста и вляла отровата си в в крехкото ѝ тяло.

За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината.

Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Орфей се завърнал тъжен в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис.

Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му.

3. Хадес

Хадес, властелинът на подземното царство, често е изобразяван с шапка-невидимка, направена за него от циклопите, и в компанията на триглавото куче Цербер – свирепия пазител на подземния свят. Главното оръжие на този бог е двуострата вила. Неговата съпруга е Персефона, дъщеря на Деметра – богинията на плодородието.

Деметра скрила Персефона далече от останалите богове, за да не може никой от тях да я вземе за жена. Обаче веднъж, докато беряла цветя, девойката срещнала Хадес, който я отвел в мрачното си царство. Деметра потънала в скръб и цялата зема станала гола и безплодна.

Зевс заповядал на Хадес да върне Персефона. Той обаче я измамил, като я накарал да изяде четири нарови зрънца, което означавало, че всяка година Персефона трябва да се връща при него в Подземното царство за по четири месеца, а през това време майка ѝ скърбяла и земята ставала безплодна. Така митът обяснява настъпването на зимата.

4. Горгона Медуза

Горгоните са създания, родени от любовта на морските божества Кето и Форкия. Омир споменава само за една горгона, а Хесиод пише за трите сестри, чиито имена са Стено, Евриале и Медуза. Медуза е най-малката от трите и единствената смъртна.

Според легендата трите горгони били красиви морски девици. Медуза била харесана от бога на морето Посейдон, но боговете на Олимп се ядосали, че Посейдон е харесал смъртна. Щастливият смях на Медуза и нейната красота събудили гнева на Атина и тя превърнала нея и сестрите ѝ в ужасни крилати чудовища, покрити с люспи, със змии вместо коса и огромни жълти зъби като на глиган.

Трите сестри се скрили на отдалечен остров и хората забравили за красотата им и се страхували от новия им вид. Всички очаквали героя, който ще спаси света от отвратителната Медуза, която превръща всичко в камък.

Появил се герой и това бил Персей, на когото самата богиня Атина подарила меден щит. От морските нимфи героят получил невидим шлем и крилати сандали. След като отрязал главата на Медуза, Персей я дал на Атина, а тя подарила кръвта ѝ на бога на лечението Асклепий. Кръвта, която изтекла от лявата част на главата на горгоната, била отровна, но кръвта, изтекла от дясната част на главата ѝ била използвана от Асклепий за спасяване на хора.

5. Парис

Парис е син на троянския цар Приам и неговата съпруга Хекуба. Когато Хекуба била бременна с него сънувала, че ражда не дете, а горяща факла, която щяла да запали цяла Троя. Гадателите тогава ѝ обяснили, че явно синът ѝ ще бъде причината за гибелта на Троя. Когато се родил, Приам го оставил в планината Ида, надявайки се, че зверовете ще го разкъсат. Той обаче бил намерен и отгледан от пастири.

По-късно се върнал в Троя, където родителите му го посрещнали с отворени обятия. Парис отишъл на гости на спартанския цар Менелай и възползвайки се от неговото гостоприемство, отвлякъл жена му – Хубавата Елена, както и други съкровища. Тази негова коварна постъпка била причината за Троянската война.

В опита си да спре войната, предизвикал на двубой Менелай, но могъщия спартански цар щял да го убие, ако на помощ не се притекла Афродита, спускайки гъста мъгла над него. Именно негова стрела уцелва в петата великия Ахил. След смъртта на Хектор, той става водач на троянците, но е убит от Филоктет, който притежавал лъкът на Херкулес. Стрелите на лъка били намазани с отрова от лернейската хидра и Парис умрял в страшни мъки.

6. Одисей

Одисей в гръцката митология е цар на остров Итака. Той е син на Лаерт и Антиклея, съпруг на Пенелопа и баща на Телемах. Слави се предимно със своята хитрост и съобразителност. Името му се свързва с Троянската война и най-вече с Троянския кон, тъй като идеята за използването му принадлежи на него.

Одисей е един от главните герои на Омировата „Одисея“, в която се описват странстванията и приключенията му. Той заема немалка част и от „Илиадата“. Убит е от своя син Кирка (или от Калипсо) Телегон, който след убийството се оженил за Пенелопа.

7. Калипсо

Калипсо е океанида, дъщеря на титана Атлас, а според друга версия – на Хелиос и Персеида. Калипсо е нимфа, владетелка на митичния остров Огигия, която спасила Одисей след корабокрушение и го приютила на острова си 7 години с надеждата, че той ще стане неин съпруг.

Обещала му безсмъртие ако остане при нея, но не могла да го накара да забрави родината си. Атина се застъпила за Одисей пред Зевс и той изпратил Хермес да предаде заповедта му на Калипсо и да го освободи.

Така тя била принудена да го пусне да си замине. Помогнала му да си построи сал и го снабдила с всичко необходимо за път. Дала му за спътник и един от синовете на Одисей, на име Латин. Интересно е, че в Омировата „Одисея“ нищо не се споменава за дете.

8. Нарцис

Нарцис е един от най-ярките образи в древногръцката митология. Той бил много красив юноша от областта Беотия (намира се в дн. Централна Гърция, на ок. 100 км от столицата Атина). Син на речния бог Кефис и нимфата Лириопи. Прорицателят Тирезий казал на родителите му, че тяхното дете ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.

Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, той я отблъснал. Оттук има три версии. Според едната, отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на отмъщението Немезида чула желанията им.

Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Според другата версия, един от херувимите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И третата версия е, че самата нимфа Ехо се обърнала към Афродита, богинята на любовта, с думите: „Дано да се влюбиш и ти някой ден и тази, която обикнеш, да ти отвърне със същото, което стори на мен „.

Тя чула нейните молби, като го наказала да се влюби във своето отражение и успяла. А Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Името на Нарцис е станало нарицателно и символизира гордост и самовлюбеност. Зигмунд Фройд пръв използва този термин в психологията, като смята, че нарцисизмът, в известна доза, е присъщ на всеки човек от самото му раждане.

9. Прометей

Той е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида). Брат на Атлас, Епиметей и Менетей. Името му означава „мислещ предварително“. Прометей е баща на Девкалион; Девкалион и съпругата му Пира били единствените хора, оцелели след Потопа.

В битката между титаните Прометей подкрепял Зевс, който пък от своя страна не харесвал титаните, не одобрявал и Прометей. Омразата му се засилила още повече, поради любовта на титана към хората. Съществува и легендата за Прометей, който създава първия човек от глина, като богинята Деметра е тази, която му вдъхва живот.

Митът за Прометей е сред най-известните древногръцки митове. Той дарил хората с огън, за което боговете го наказали – заковали го за скала и всеки ден идвал орел, който кълвял черния му дроб. Това е може би най-трагичният героичен образ в древногръцката митология.

10. Тезей

След като победил царя на Атина, Егей, царят на Крит, Минос, поискал от атиняните всяка година да му изпращят по седем младежи и седем девици, които да бъдат принесени в жертва на свирепото чудовище с глава на бик и тяло на човек, наречено Минотавър. Синът на Егей, Тезей, пожелал да тръгне като един от седмината младежи, за да убие Минотавъра. Той казал на баща си, че ако е успял, при завръщането си ще смени черните платна на кораба си с бели.

Минотавъра живеел в Лабиринта, от който никои не можел да избяга. Той бил построен от изобретателя Дедал. Когато Тезей пристигнал на Крит, дъщерята на Минос, Ариадна, се влюбила в него и му дала навито на кълбо нишка, за да може героя да намери по нишката обратния път навън. Тезей влязъл в лабиринта, убил Минотавъра и спасил младите атиняни. Но при завръщането си в Атина той забравил да вдигне белите платна и баща му решил, че е загубил сина си. Хвърлил се в морето, което по-късно било наречено Егейско.