Когато на 11 септември 2001 г. Световният търговски център в Ню Йорк и част от Пентагона във Вирджиния бяха разрушени, а пътнически самолет беше свален в Пенсилвания, светът като че ли преоткри думата „тероризъм“. Атентатите бяха определени като едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлия силно в политически, психологически и икономически аспект не само на САЩ, но и на целия свят.
Подозренията бързо падат на Ал-Каида и през 2004 г. лидерът на групировката Осама бин Ладен поема отговорността за атаките. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. През май 2011 г. Бин Ладен е открит и убит.
Тероризмът обаче не започва оттук. Той е част от историята на човечеството, вече векове наред. Нападения над политици, братоубийствени атаки, бомбени атентати, че дори и убийства на няколко американски президента…
Миналото сякаш е изпълнено с подобни кървави събития от най-различни точки на планетата. И въпреки че липсват дефиниции, установени с международни договори, налице са научни определения за тероризъм. Като тероризъм се разбират насилие и акции на насилие (като напр. отвличания, атентати, удари със взривни вещества) срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна.
Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да разпространи несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин (като напр. партизаните Guerillero), а искат да завладеят мисленето. Ето 10 от най-известните атентата на XX век.
1. Ерцхерцог Франц Фердинанд
Сараево, 28 юни 1914 година, 10.45 часа предиобед. Кортеж от шест автомобила преминава с максимална скорост по крайбрежната улица „Апел”. На кръстовището, водещо към улица „Франц Йосиф”, третият автомобил – луксозен открит Graf & Stift Double Phaeton, завива надясно. От следващата го кола подвикват на шофьора да продължи по крайбрежната улица. Той спира пред магазина на Мориц Шилер, за да направи обратен завой.
Оттам изскача един слабичък дългокос младеж, шмугва се бързо през зяпачите на тротоара и се озовава на около метър от пътниците в колата. Изважда от джоба си 9-милиметров полуавтоматичен пистолет „Браунинг” и стреля два пъти по седящите на задната седалка мъж и жена, преди стоящият на стъпенката подполковник Харах да успее да реагира. Секунда по-късно офицери с извадени саби и полицаи се нахвърлят върху атентатора, а автомобилът с бясна скорост потегля към резиденцията на генерал-губернатора. Уви, там само констатират смъртта на пътниците – ерцхерцогът Франц Фердинанд – престолонаследник на Австро-Унгария, и неговата съпруга София. Стара Европа вече не е същата…
Убийството на престолонаследника на австро-унгарския трон отключва поредица от събития, които се чувстват и до ден-днешен в Европа – две световни войни, пренареждането на европейската и световната карта, появата на тоталитарните режими. Атентатът е организиран от тайната сръбска организация „Черна ръка”.
Целта им е обединението на всички южнославянски народи в една държава, като това неминуемо преминава през предизвикан конфликт между Австро-Унгария и Сърбия, подкрепяна от Русия. Атентаторът Гаврило Принцип не доживява края на войната, постигнала въжделенията на организацията му. Той умира в затвора през април 1918 г.
2. Крал Александър I Караджорджевич
Който сее вятър, жъне бури. Тази поговорка изпитва на гърба си човекът, който би трябвало да бере плодовете от дейността на „Черната ръка” – кралят на обединените в една държава след три победоносни войни южнославянски народи – Александър I Караджорджевич. Атентатът срещу него е повторение на този от Сараево.
На 9 ноември 1934 г. кралят пристига с югославския крайцер „Дубровник” на държавно посещение във Франция. Посрещнат е на пристанището в Марсилия от френския външен министър Луи Барту. Кортежът от открити автомобили изминава само неколкостотин метра и достига борсата, където вече ги чака атентаторът – Владо Черноземски (Величко Керин).
Той се промушва през тълпата, успява да скочи на стъпенката и изпразва пълнителя на маузера си в краля, преди командирът на охранителния конен ескадрон – полковник Пиоле, яздещ зад автомобила, да го съсече със сабята си. Атентатът е организиран от хърватските националисти, а ВМРО на Иван Михайлов им предоставя и човека, който да го извърши. Кралят е убит на място, малко по-късно умира и министър Барту – той е ранен в ръката, но поради погрешна превръзка губи много кръв. Самият Владо също загива – от раните, получени от разгневената тълпа и охраната.
3. Лев Троцки
Лев Давидович Бронщайн, познат на света като Лев Троцки, също усеща силата на собствените си идеи върху себе си. Той е от най-дейните организатори на болшевишката революция в Русия през 1917 г. , горещ защитник на идеята за перманентната революция и военния комунизъм.
След смъртта на Ленин губи борбата за власт с изгряващия нов лидер Йосиф Сталин и е принуден да емигрира. Но всемогъщият нов властелин на Кремъл не е забравил съперничеството им и отмъщението застига Троцки в далечно Мексико.
На 20 август 1940 г. един от малкото хора, на които той вярва – Рамон Меркадер, забива алпийски пикел в тила му. На следващия ден Троцки умира. Неговият убиец получава присъда от 20 години в затвора от мексиканците и званието „Герой на Съветския съюз“, придружен с орден „Ленин” от руснаците. Умира спокойно през 1978 г. в Куба.
4. Махатма Ганди
Нерядко тъкмо опитите за постигане на мир водят до убийството на политически лидер. Атентат слага край на живота на Махатма Ганди – идеологът на политиката на ненасилие.
Въпреки че целият му живот е посветен на борбата за независимост на Индия, той е убит именно от индийски националист заради политическите му отстъпки спрямо Пакистан.
На 30 януари 1948 г. Натурам Годсе – провинциален издател и член на индийска радикална групировка, изстрелва три куршума по Ганди, който прави обичайната си вечерна разходка. Махатма успява да прошепне „Хвала на Бога!” и умира с усмивка на уста. На следващата година е екзекутиран и неговият убиец.
5. Улоф Палме
Улоф Палме е една от най-емблематичните и противоречиви личности на шведския политически живот през миналия век, еднакво силно обичан и мразен. Започнал кариерата си през 50-те години, той бързо се издига в службата, като през 1969 г. единодушно бива избран за наследник на Таге Ерландер като лидер на социалдемократите и премиер на страната. На поста остава до 1976 г., като бива преизбран през 1982 г.
Политикът участва в миротворчески мисии в Близкия изток. Това е и една от общо 150-те версии за убийството му.
На 28 февруари 1986 г. вечерта, заедно със съпругата си Лизбет, отива на кино в центъра на Стокхолм. Както обикновено той се движи без охрана. На връщане към дома те са пресрещнати от човек, който изстрелва по един куршум в премиера и жена му. На път за болницата Палме умира. Нападението срещу Палме е първото политическо убийство в Швеция от 1810 г. насам.
6. Ицхак Рабин
Мирът в Близкия изток често коства живота на тези, които се опитват да го постигнат. Генерал Ицхак Рабин знае как се воюва – той има решаваща роля за разгрома на арабите в Шестдневната война. Но по ирония на съдбата именно той, вече като министър-председател, получава Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат – за споразумението, даващо автономия на палестинците.
То обаче предизвиква гнева на ортодоксалните евреи в Израел. На 4 ноември 1995 г. Рабин присъства на митинг в подкрепа на автономията и мира. На път към автомобила си той е застигнат от студента Игал Амир, който стреля в гърба му с полуавтоматична берета. Тежко ранен, Рабин веднага е откаран в болница, но за жалост твърде късно. Убиецът му е осъден на доживотен затвор.
7. Ануар Садат
Арабите също дават жертви в опитите за постигане на мир в Близкия изток. През 1978 г. египетският президент Ануар Садат получава Нобелова награда за мир, заедно с израелският премиер Менахем Бегин за кемпдейвидското споразумение – мирният договор между Израел и Египет, довел до изтеглянето на Израел от Голанските възвишения.
Споразумението с евреите вбесява радикалните ислямисти и те организират срещу Садат един от най-зрелищните атентати. На 6 октомври 1981 г. той присъства на годишния военен парад на победата в Кайро. Внезапно един от камионите, превозващ гаубица, спира и от откритата каросерия изскачат атентаторите от Египетски ислямски джихад, които откриват огън с автомати и гранати по централната трибуна.
Президентът Садат е застрелян от полковник-лейтенант Халид ал Исламбули. По тялото му откриват рани от над 40 куршума – повечето от рикошети. Заедно с него загиват още 20 официални лица, включително дипломати. Наследникът на Садат – Хосни Мубарак, предприема вълна от арести на ислямисти. На следващата година петима от атентаторите са екзекутирани.
8. Мартин Лутър Кинг
„…Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си.“ Тези думи са произнесени от американския борец за човешки права Мартин Лутър Кинг пред стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон.
Там са поставени и основните му искания – за прекратяване на расовата сегрегация и за прокарването на закони, които да осигуряват еднакви граждански права. Неговата дейност му носи Нобелова награда за мир, но и куршум.
На 4 април 1968 г. Кинг е в Мемфис – отседнал е в мотел „Лорейн”. В 18 часа излиза на балкона на втория етаж и там е прострелян в главата с пушка от Джеймс Ърл Рей. Час по-късно умира в болницата. Убиецът му получава присъда от 99 години затвор.
9. Индира Ганди
Една от най-забележителните жени политици в света, първият министър-председател жена на Индия също става жертва на своята политика. Противоречията й със сикхите и акцията за освобождаване на окупирания от тях Златен храм в Амритсар, където са убити 500 защитници, решават съдбата й.
На 31 октомври 1984 г. Ганди трябва да се срещне с британския актьор Питър Устинов за интервю. Тя преминава през градината на резиденцията си. Когато достига до поста, охраняван от бодигардове сикхи, единият от тях – Беант Сингх, изважда пистолета си и стреля 3 пъти в нея. Вторият – Сатвант Сингх, изпразва целия пълнител на автомата си „Стен” в падналата жертва – от тялото на Ганди са извадени 31 куршума. Беант Сингх е застрелян, а Сатвант е ранен и арестуван.
10. Джон Кенеди
Джон Фицджералд Кенеди е най-младият избран президент на САЩ. Той е любимецът на Америка – герой от войната, красив, обаятелен. Действа енергично във външната политика – твърдо се противопоставя на Съветския съюз в прословутата Карибска криза, започва конфликта във Виетнам, атакува с наемници Куба. Но в самите Щати успява да настъпи доста интереси – на оръжейните концерни, мафията, икономическите гиганти. Отговорът не закъснява.
На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди и съпругата му Жаклин са на посещение в Далас. И той, както и Франц Фердинанд, пренебрегва предупрежденията за готвено покушение и да избегне това посещение. Президенската двойка заедно със сенатора на Тексас Конъли пътува в открит „Линкълн Континентал”. В 12.30 ч. кортежът поема по „Елм стрийт” и подминава голямата сграда на хранилището на Чикагската училищна библиотека.
В този момент се чуват два изстрела. Първият куршум улучва президента във врата, вторият – в главата. Свидетели твърдят, че са чули и трети изстрел, вероятно от друг стрелец, но официално досега това не е потвърдено. Тридесет и петият президент на САЩ умира в колата по пътя към болницата.
Убийството на Кенеди остава една от най-големите загадки на XX век. И до сега не са ясни нито кои са поръчителите, нито дали предполагаемият убиец – Ли Харви Осуалд е стрелял сам. Самият той е убит два дни по-късно от Джак Руби – собственик на местен локал.
По материал на в-к „Сега“
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
