На 11 септември май няма нищо по-нормално от това светът да се отдаде на равносметки и размисли за тъмните краски от своето минало. Атентатите в САЩ над Кулите-близнаци и Пентагона, които отнеха живота на хиляди невинни граждани, определено ще останат завинаги в аналите като едни от най-кървавите в новата ни история.
Паралелно с това пропуските в американската сигурност дълго ще се преразказват и ще се сочат за водещ пример сред нещата, които не бива да бъдат допускани в бъдеще. За съжаление историята на България също пази доста случки, белязани с подобни емоции. Ето 10 от най-големите атентати в българската история, подредени по хронологичен ред.
1. Покушението над Стефан Стамболов
Стефан Стамболов е най-преследваният от атентатори български държавник. Още като министър-председател през 1891 г. го нападат пред кафе-сладкарница „Панах“ (днес хотел „България“), но убиват погрешка министъра на финансите Христо Белчев. На 3 юли 1895 г. Стамболов отива в „Юнион клуб“, който е само на 400 крачки от дома му. Стамболов се качва на първия срещнат файтон, а той е нает от заговорниците. След кратка престрелка всичко приключва.
Спътникът на Стамболов Димитър Петков заварва страшна гледка. Двете ръце на политика, с които се е мъчил да запази главата си, са почти отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено. Но Стамболов е в съзнание и казва ясно: „Убийците ми са Халю и Тюфекчиев“.
Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му започват да заздравяват освен една на главата, която предизвиква възпаление на мозъка. Вероятно причината е разваления зехтин, с който са намазани намерените на местопрестъплението оръжия на убийците – ятаган и щик от пушка. Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов стил 18) 1895 г. той умира.
2. Убийството на Алеко Константинов
Алеко Константинов е убит погрешка вместо своя приятел, политика Михаил Такев, на празника на Св. Св. Кирил и Методий 11 (24) май 1897 г., край пазарджишкото село Радилово. Щастливеца се озовава там случайно, покушението е по-скоро импровизация, отколкото голям заговор, а причината за него банален селски спор за земя. Поредица от случайни съвпадения довежда до трагичния край на големия писател.
3. Подпалването на Райхстага
Пожарът в Райхстага – германския парламент в Берлин, е един от многото терористични актове, наречени на времето си атентат на века. Разследването и съдебният процес приковават вниманието на цялата световна общественост. В него са замесени трима българи – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.
В понеделник, 27 февруари 1933 г., към 21.10 часа случаен минувач забелязва огън в сградата на Райхстага. Той съобщава веднага на стоящия наблизо на пост полицай Карл Буверт, който вика подкрепления и пожарната команда. Скоро пожарът е загасен, но пленарната зала е напълно унищожена. Щетите са за милиони марки. В съседната зала “Бисмарк” полицай заварва някакъв гол до кръста младеж и го арестува. Това е 24-годишният холандец Маринус Ван дер Любе, който веднага признава, че сам е запалил сградата, за да даде на работниците сигнал за общо въстание срещу държавния ред, както казва още на първия разпит.
На 3 март 1933 г. е обявена награда от 20 000 марки за всеки, който даде сведения за съучастници на Ван дер Любе в подпалването на Райхстага. Както винаги в такива случаи, скоро се явяват кандидати за наградата. На 7 март 1933 г. в полицията се явява Йохан Хелмер, келнер в локала “Байернхоф”, и съобщава, че преди няколко месеца Маринус Ван дер Любе бил на една маса с още няколко чужденци. Два дни по-късно на обяд той се обажда от ресторанта, за да уведоми полицията, че някои от приятелите на Ван дер Любе са там. В „Байернхоф“ са заварени и арестувани българският студент Благой Попов, Никола Пенев и швейцарският журналист Рудолф Хедигер.
Бързо се установява, че Никола Пенев всъщност се казва Васил Танев, а Хедигер е Георги Димитров. И тримата са комунистически функционери, осъдени в България и емигрирали в чужбина още преди години. Скоро става ясно, че главният между тримата е Димитров – както казва келнерът Хелмер, винаги той плащал сметката.
Така започва “българската следа” в запалването на Райхстага, която отвежда Георги Димитров до подсъдимата скамейка, а оттам – до световна слава.
4. Смъртта на цар Борис ІІІ
На 28 август 1943 г. на 49 години умира последният български цар. Оттогава, вече повече от половин век, се спори дали смъртта му е била естествена. Официалната версия е, че Борис ІІІ е умрял от инфаркт, но още на следващия ден в София се разпространяват слухове, че е убит. Различията във версиите не се свеждат само до това. Според едни изследователи той е застрелян, според други – отровен. И накрая привържениците на отровата се делят според това кого обвиняват в убийството: Хитлер, българската царица, Сталин или англичаните.
5. Българският чадър
„Българският чадър“ е станал нарицателно, без никой да го е виждал. На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков) в Лондон загадъчна болест покосява политемигрантът и враг на комунистическия режим – писателя Георги Марков. В агонията си той споменава, че го е ранил човек с чадър. На 11 септември 1978 г. Марков умира в болницата в „Сейнт Джеймс“ в Лондон от отравяне на кръвта. Така се ражда митът за загадъчния „български чадър”.
Трупът на Марков е аутопсиран, но причината за смъртта не е открита. Всичко е толкова мистериозно, че Скотланд ярд нарежда да се направи втора аутопсия. Едва тогава в дясното му бедро намират сачма с диаметър 1,7 милиметра и четири микроскопични отвора, изработена от сплав от платина и иридий. Липсата на нагар по нея показва, че по всяка вероятност е изстреляна от въздушно оръжие.
6. Атентатът срещу Папа Йоан Павел ІІ
Когато на римския площад “Свети Петър” прострелват Йоан Павел ІІ, първия в историята на църквата папа-поляк, никой не свързва това с България.
Атентатът става в сряда, 13 май 1981 г., в 17.17 ч., когато по време на редовната си седмична аудиенция на площада пред катедралата “Св. Петър” папата тъкмо се качва в открита кола. Улучен е с три 9-милиметрови куршума – в гърдите, в корема и в лявата ръка, и целият в кръв е закаран в болницата „Джемели“, където го оперират. За щастие раните не са смъртоносни и след около месец папата е изписан.
Атентаторът е заловен на местопрестъплението с пистолет „Браунинг“ в ръка. Това е Мехмед Али Агджа (23 г.), член на турската дясна терористична организация “Сивите вълци” и професионален убиец.
Цяла година след атентата Агджа неочаквано съобщава, че зад покушението на папата стоят българите. На 25 ноември 1982 г., година и половина след атентата, българинът Сергей Антонов е арестуван в Рим за съучастничество. Други двама нашенци – Тодор Айвазов и Жельо Василев по това време са в София и така избягват неговата участ, те обаче са привлечени като обвиняеми задочно. След четиригодишно следствие на 27 май 1985 г. започва делото. На 29 март 1986 г. е прочетена присъдата. Агджа е осъден на доживотен затвор, а тримата българи са оправдани поради липса на доказателства.
7. Смъртта на Людмила Живкова
На 21 юли 1981 г. на обяд Българското радио прекъсва програмата си, за да съобщи изненадващата новина за смъртта на Людмила Живкова. Официално 39-годишната Людмила е член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, но като дъщеря на диктатора Тодор Живков е смятана за силния човек в ръководството и вероятен негов наследник, а Живков е вече на 70 години. Ето защо смъртта й, като всяка смърт на престолонаследник, има голямо значение за България.
Спекулациите започват още тогава. Малцина вярват на официалната версия – говори се за самоубийство или убийство. Основания за това има предостатъчно. Часът и даже датата на смъртта са неверни. Направена е аутопсия, а резултатите от нея не са огласени. Лекарите, които са я извършили, мълчат и до днес. Самата Людмила неведнъж е казвала на хората около себе си, че я следят и краят й е близо.
8. Взривът на гара Буново
На 9 март 1985 г. в 21.31 ч., близо до гара Буново, Софийска област, във влака по линията Бургас-София във вагона за майки с деца избухва бомба. Загиват 7 души, сред които 2 деца, а 8 са тежко ранени. Атентатът е извършен от Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб), които са арестувани на 13 август 1987 г. и са осъдени на смърт. Месец по-късно са разстреляни.
Четвъртият участник – Севдалин Маджаров (брат на Елин), е осъден на 6 години затвор и освободен след 1989 г. Заловени са след самопризнанията на човека, направил взривното устройство, намерено на 31 юли 1986 г. на плажа на комплекс „Дружба“, което не успяло да се взриви поради блокиране на часовниковия механизъм.
9. Убийството на Андрей Луканов
Андрей Луканов е 40-ият български министър-председател и седмият, който е убит. Наистина по времето, когато е застрелян, той вече е минал зенита на политическата си кариера, но въпреки това смъртта му разтърсва България. След разправата на комунистите с опозицията през 1947-1948 г. Андрей Луканов е първият убит български депутат.
На 2 октомври 1996 г. Луканов излиза пред дома си на ул. ”Латинка” 15 сам. Негов съсед и бивш подчинен е поел ангажимента да го откара в парламента. Затова охрана няма. Докато шофьорът изкарва колата от гаража, Луканов се връща към къщата и звъни по домофона. Когато му отворят, депутатът вече лежи в локва кръв, застрелян с четири куршума.
Няма нито един свидетел – макар че убийството става в 9.20 ч. сутринта, и то на самата улица. Само една възрастна жена, живееща в отсрещния блок, съобщава за някакъв дрипав мъж, който ровел в кофите за боклук малко преди изстрелите. Свидетелката първа видяла трупа на Луканов през прозореца, но скитникът бил изчезнал.
10. Атентатът на летище Сарафово
На 5 януари 2012 г. израелският в. „Аарец“ разпространява информация, че Израел е помолил няколко европейски страни да засилят мерките за сигурност около туристически групи от Израел в хотели и ски курорти, като изразява безпокойство относно евентуални терористични нападения в София.
Вестникът цитира ръководителя на отдела за сигурност в израелското министерство на транспорта Дани Шенар. Във връзка с твърдения на израелски медии, пресслужбата на Министерски съвет посочва, че българските специални служби не са получавали и не разполагат с информация за подготвянето на терористично нападение на територията на страната.
На 18 юли в 17.23 часа на паркинга на летище Бургас Сарафово в Бургас е извършен атентат срещу три автобуса с израелски туристи, които е трябвало да се превозят до хотел „Хризантема“ в Слънчев бряг. Взривът поразява тежко единия автобус и засяга другия паркиран до него.
В атентата са убити 7 души: 1 българин – шофьора на автобуса Мустафа Кьосов (36 г.), 5 израелски туристи и атентатора, ранени са 35 души. Освен 3-мата най-тежко ранени израелци всички останали 32 са върнати незабавно в Израел със специален израелски самолет без да са надлежно разпитани от българските власти.
В историческите справки са използвани данни от
книгата на Крум Благов „50-те най-големи атентата в българската история“ и
информации на БТА
