Ако човек сам опише себе си като „изключително авторитетен“, то със сигурност всички биха решили, че всъщност е „безкрайно надут“. Ако обаче другите му лепнат етикета „авторитет“, това гарантирано ще го издигне в обществото. Ето така накратко може да бъде описана разликата между самооценка и определение, получено на база наблюденията на околните.
И ако някои от тези определения звучат приятно и в полза на собственото ни самочувствие, то ясно е – други попадат сред нещата, които е по-добре никой, никога да няма основание да каже за вас. Ето 10 определения, с които е по-добре да не бъдете описвани и за които специалистите съветват да не позволявате да се отнасят за личността ви.
1. Циничен
Циниците са отровни. Те не вярват в добротата. Не вярват в способността на другите да преодоляват препятствия, да се самоусъвършенстват и да постигат успехи. Не вярват и в новите идеи, защото нямат доверие на хората – включително и на самите себе си. Лошо е да си циничен, но няма проблем да бъдеш скептичен. Скептиците обичат да следят данните. Обичат да бъдат убеждавани в идеи. Харесва им да анализират, оценяват, измерват и да си вадят собствени изводи. Така те често могат да превърнат една добра идея в страхотна.
2. Контролиращ
Да, вие държите юздите. И все пак, когато трябва да бъде взето решение, обикновено най-добрият човек, който може да го направи, не сте вие. Това е служителят, който е най-запознат с въпроса. И докато решителността е черта на добрия лидер, един от най-сигурните начини да бъдете такива е да решите кой е най-подходящият човек да вземе дадено решение или да оглави даден проект. Мнозина обичат да бъдат начело, защото просто им харесва да командват. Отличните лидери не гледат на контрола като на награда. Затова останалите ги смятат за ръководители, които помагат, вместо да се налагат.
3. Дребнав*
Всеки бизнес се нуждае поне от един човек, който, образно казано, слага точките в края на изреченията и довършва дребните детайли, които другите са пропуснали. Това е особено вярно за малките бизнеси, тъй като много предприемачи са визионери и се фокусират върху дългосрочните планове, вместо да внимават за дреболиите.
Има обаче огромна разлика между това да бъдеш акуратен и това да бъдеш дребнав тип – човек, който, според психологичните теории, не може да остави нищо на спокойствие, без да го разкритикува и разтерзае до смърт. Разликата се крие в мотивацията. И двата типа искат нещата да са свършени по правилния начин, но докато акуратният се стреми да постигне резултатите, които компанията е определила като важни, дребнавият иска винаги да става точно на неговото.
Бъдете акуратни. Бъдете изчерпателни. Просто внимавайте любовта ви към детайлите да остане в час с процесите, които са важни за компанията – а не да карате хората да следват процедури, които са важни само и единствено за вас.
4. Интересчия
Почти никой не постига големи цели сам. Добрите лидери се стараят да дадат на служителите си инструментите, обучението и средата, които ще им помогнат да преуспеят. Същото е и при добрите консултанти – те са добри, защото поставят нуждите на клиента на първо място. Така е и със страхотните бизнеси – те правят всичко възможно, за да донесат полза на клиентите си.
Добрите хора поставят другите на първо място и получават ползи от това. Ако обаче ви наричат интересчия, значи сте получили целувката на смъртта, ако се надявате да създадете дух на сътрудничество в компанията си. Рано или късно това мнение на другите може да доведе и до края на вашия бизнес. Интересчиите толкова очевидно се грижат само за себе си, че един хубав ден ще си останат самички, защото кой има полза от тях?
Вместо да бъдете егоисти, работете здраво, за да си заслужите репутация на… слуга. На човек, който прави всичко, за да печелят съдружниците му. Така не само ще успеете професионално, но и ще спечелите много приятели.
5. Критичен
Изкушаващо е да превръщаме всеки момент в нов житейски урок. Много по-трудно е обаче да оставим хората сами да си учат уроците, без да им се бъркаме. Нещата, които научаваме сами, са нещата, които научаваме най-добре. Това е така, защото критиките, особено публичните, ни карат да се съсредоточим върху това да ги избегнем или опровергаем, вместо върху това да оправим някакъв проблем или слабост.
Затова оставете настрана склонността си да съдите и намерете начини да помогнете на служителите си да подобрят уменията и кариерата си. Подкрепяйте, не се заяждайте. Единственият човек, когото имате право да критикувате, сте вие самите, особено когато оценявате работата си и мислите как може да я подобрите утре.
6. Ситуационен
Едно решение, което изглежда смислено днес, трябва да изглежда така и утре. Ако с промяната на ситуацията то губи стойността си, трябва да обсъдите причините за това. Ето какво обаче се случва обикновено: качеството е на първо място, стига цената на грешката да не е твърде висока. Професионалното поведение е ключово, стига непрофесионалният тип да не е на висш пост. Избягвайте този начин на мислене. Това, което важи и за другите, трябва да важи със същата сила и за вас.
7. Нагъл
Наглите хора знаят, че са страхотни и искат и вие да го разберете. Те са шумни и непрекъснато търсят внимание. Самоуверените хора, от друга страна, са тихи и не се бутат в светлината на прожекторите, защото не се нуждаят от одобрение, за да се чувстват добре в кожата си. Наглите хора казват на другите какво да мислят и чувстват; самоуверените питат околните за мислите и чувствата им.
Те вече знаят какво мислят самите те, затова се интересуват от вас. Наглостта е дразнеща и отблъскваща. Тихо самоувереният човек автоматично кара другите да се чувстват по-сигурни, защото истинската самоувереност е заразна. Наглостта е просто противна.
8. Несигурен
Предпазливостта често е ценна, но когато говорим за лидерство, тя трябва да се пази в относителна тайна. Страхът, несигурността, съмненията – показвайте ги твърде често, ако сте лидер, и екипът ви също ще се зарази с несигурност и съмнения. Това е особено вярно, когато започвате нещо ново или когато времената са трудни. Когато не сте сигурни в нещо, превърнете това в позитив за екипа си.
Потърсете съвети. Обяснете проблемите на служителите и поискайте мнението им. Превърнете колебанието в начин да включвате и ангажирате другите. Когато те свикнат да гледат на несигурността ви като на част от един по-голям процес на вземане на решения, всички ще ви разберат и ще се включат с желание. Ако мънкате и изглеждате изгубени обаче, губите екипа си.
9. Съчувстващ
Това ви изненада, нали? Има причина обаче съчувствието и симпатията да бъдат в списъка. В тях няма нищо лошо, но емпатията е много по-добра от тях. Когато ми съчувствате, вие разбирате болката ми, но когато изпитвате емпатия, вие я усещате – и това означава, че ще ми помогнете да я излекувам.
Най-добрите компании също са базирани на емпатията. Те дават помощта, от която хората наистина се нуждаят. Разликата е в отношението – в единия случай безплодно показвате, че разбирате; в другия действате, за да промените нещо. Не предлагайте само рамо, на което хората да си поплачат. Дайте мускулите си, за да преместите заедно планината.
10. Непрощаващ
Добрите компании се градят върху високи стандарти. Отличните лидери очакват най-доброто от служителите си, което означава, че някои от тях са възприемани, а понякога дори и хвалени, като безкомпромисни, неподдаващи се на убеждение, твърдоглави професионалисти.
Това хубаво – само не оставяйте желанието си да поддържате висок стандарт да се превърне в нежелание да прощавате. И най-добрите служители правят грешки. И най-добрите търговци понякога не успяват. И основните партньори понякога не успяват да спазят обещанията си.
Дори и вие ще сгрешите. Не забравяйте това. Затова очаквайте най-доброто. И го награждавайте. Но не се бойте да прощавате – защото дори най-добрите понякога се препъват. Разликата е в това какво ще направите вие, когато това се случи. Разликата за човека, за екипа, за самите вас.
Автор: Джеф Хейдън @ Inc.com
________
* В оригиналния текст този тип хора са наречени от автора „анални“. По преценка на редакцията на „10-те най“ обаче определението за тях е заменено с „дребнави“.
„10-те най“ събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. „10-те най“ е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
