10 града, които са били столица на България

При положение, че България е една от най-старите държави на нашия континент (а и в световен мащаб), не е никак изненадващ фактът, че през вековете различни градове са били избирани за нейна столица. Със сигурност знаеш най-бележитите сред тях, но дали се сещаш кои са по-малко известните градове, които са били център на държавата ни? Сега ще ти разкажем 10 от по-запомнящите се български столици през годините.

1. Плиска

Първата българска столица изобщо, откакто има държава България на Европейския континент. Тя е основният ни административен център в периода от 681 г. до 893 г. В този град преминава царуването на създателя на българската държава – хан Аспарух; на първия български законодател – хан Крум; Тервел, Омуртаг, Пресиян и още, и още.

Плиска е люлката на българската държава и с гордост и чест „предава щафетата“ на следващата столица, избрана от цар Симеон – Велики Преслав. В наши дни старинна Плиска, която е представена в историко-археологически резерват Плиска, е изключително добре възстановена и съхранена. Като това най-добре личи в т.нар. Вътрешен град – резиденцията на българските ханове и князе.

Интересен факт е, че като за място, което е дало тласъка на българската държава, има доста българи, които не са посещавали този град, с подобна историческа стойност. Ако и ти си сред тях, поправи тази грешка и отдели един уикенд за целта. Все пак човек е добре да познава историята си, да знае кои са били предците му и на кого дължи сегашното си съществуване.

2. Велики Преслав

Подсказахме ти, че това е втората българска столица още в горните редове. Този град изпълнява тази функция от 893 г. до 971 г. по решение на цар Симеон Велики. От тогава градът реализира сериозен разцвет и става един от най-красивите европейски столици. В този град се правят грандиозни за времето си модернизации – изгражда се канализация, система за водоснабдяване.

В културно и духовно отношение също правят сериозни постижения – рисуваната керамика добива огромна слава на Велики Преслав. За съжаление в наши дни, градът е доста слабо развит като туристически обект. Видимо са вложени средства за възстановяването на останките, но няма дълготрайно поддържане на резултата.

Най-значимото и специално място в историческия комплекс си остава „кръглата църква“ – толкова рядко изпълнение на храм в подобна форма. Въпреки всичко, знаейки че си на територията на толкова значимо място, все още можеш да усетиш духът и историческата му стойност.

3. Охрид

Навярно две неща изникват в съзнанието ти, когато чуеш името на този град – Македония и образа на Биляна, която „платно белеше“ край Охридското езеро. И ще си напълно прав – и двата факта са верни. С тази разлика, че някога Охрид е влизал в пределите на българските територии. И още по-важното – между 992 г. и 1018 г. е дори столица на Първото българско царство. Освен това, тук се е сформирал важен за времето си книжовен център. Климент Охридски и неговият събрат по дело – Наум Преславски, изграждат Охридската книжовна школа. В наши дни, макар и в пределите на Северна Македония, Охрид пази и разкрива пред света важни и интересни факти от българската история.

Тук се намират Самуиловата крепост, манастир „Св. Наум“, както и църквата „Св. Йоан Богослов“. Да, знаем, че с нашите западни съседи имаме сериозни различия в интерпретирането на историческите събития, пречупени през политическата призма. Но историята си остава история; историческите извори – неподкупни доказателства, отразяващи случки от миналото и това няма как да се промени. Нека оставим политиката на политиците си, но и да не отстъпваме историята си.

4. Велико Търново

Наистина един от българските градове със завидна, знакова позиция в хилядолетната история на страната ни. Може би няма друг град, заемащ толкова ключова роля за България. На 26 октомври 1185 г. братята Асен и Петър го посочват за столица на Второто българско царство. В този период градът бележи забележителни постижения в много направления. В духовен план го наричат „Българският Йерусалим“ – тук се пазели мощите на над 10 светци.

В книжовен план също се развива стремглаво – формира се Търновска книжовна школа, част от Търновската художествена школа. По време на столичния период на Търново, той обхваща 4-те хълма Царевец, Трапезица, Девинград и Света гора. Те и до днес носят мощния дух на старопрестолния град.

Историческата значимост на Велико Търново продължава и след Освобождението. Тук на 10 февруари 1879 г. е свикано Учредително събрание, което приема Търновската конституция. В градът се провежда и първото Велико народно събрание, избрало Александър Батенберг за княз на България (всъщност тук се провеждат 4 от 7-те свикани до момента Велики народни събрания).

Велико Търново е и градът, в който княз Фердинанд сменя титлата си на „цар“, обявявайки независимостта на България на 22 септември 1908 г. Убеди се в значимостта на града, нали? Сега остава само да го посетиш и да се опиташ да се потопиш в различните епохи, скитайки из китните улички на града, като на пример Самоводската чаршия, събрала в себе си всички разпространени за времето си занаяти.

5. Мелник

Известен като „най-малкия град в България“, трудно би си представил, че преди векове този град точно е бил столица на страната ни, нали? Но е самата истина. Да, вярно е, че е било за кратко, но се е случило и го вписваме в графата „исторически факти за града“. Това се е случило в началото на XII век по инициатива на деспот Алексий Слав, след убийството на цар Калоян. В знак на протест и съпротива към действията на Борил, Алексий се изявява като отделен български владетел само в своите земи в Родопско-Пиринския район и избира Мелник за тяхна столица.

От тогава, та чак до наши дни, са останали запазени крепостта на платото Св. Никола и оскъдни, но все пак налични, останки от замъка му – Болярската къща. Ако само история не те привлича, а искаш да опиташ и нещо по-специфично за района – виното е твоето нещо. Тук има най-разнообразни и висококачествени винарни, чийто продукти се изнасят и в чужбина. Участват и печелят редица престижни награди на различни международни конкурси, посветени на виното. Струва си да посетиш града, да се потопиш в историята му и да вкусиш от винената реколта!

6. Подвис

„Подвис? Та това град ли е? А къде се намира?!“ – очаквани въпроси, които ще си зададеш, чуеш ли името на този град. Някога заемал позицията „столица“ на владенията на Момчил юнак (български феодален владетел), разпростиращи се между Западните Родопи и Беломорска Тракия в началото на XIV век, сега е територия, извисяваща се над родопските села Подвис и Градът (в близост до Смолян).

Катo доказателство за славната история на Момчил юнак, за неговата храброст и непримиримост, се е запазила Момчиовата крепост – останки от столицата на владенията на Момчил юнак. Смелият юнак и борец за правда бива убит в неравностойно сражение с турците. Но остава завинаги запомнен в народното творчество, което е посветило не една и две песни на неговите юнашки подвизи.

7. Видин

Известен най-вече в крепостта си Баба Вида и като връзка с румънския град Калафат посредством моста „Нова Европа“ (Дунав мост 2), Видин може да се похвали и с още нещо. Назад във времето в периода 1356 – 1396 г. (без трите години от 1366 до 1368) той се изявява като столичен град на Едно от двете тогавашни български царства – Видинското. То е било управлявано от цар Иван Страцимир.

Според историците след падането на Видинското царство в ръцете на турците през 1396 г., се бележи краят на Второто българско царство. Днес Видин е един от големите български градове в Северозападна България, съхранил много история и легенди в себе си. Те те очакват с нетърпение да ги чуеш, а защо не – разкажеш след това на своя приятелски кръг. И така да продължиш животът им в бъдеще.

8. Калиакра

Втората половина на XIV век по българските земи е белязана със съществуването на Добружанското деспотство, чиято столица е била Калиакра. По това време окръгът около Калиакра е със силно развита търговска дейност, има голямо и добре стопанисвано пристанище. Десподството е било управлявано от Балик, Добротица и Иванко.

Крепостта на владетелите е запазена и до днес на нос Калиакра. Тя е един от живописните исторически обекти по северното ни Черноморие, будещо интерес и възхита у посетителите си. В близост до него има и още забележителности – скалната арка в с. Тюленово, мидената ферма до с. Българево, резерват Яйлата, както и Камен бряг – мястото, където всяка година хиляди българи посрещат първите слънчеви лъчи на слънцето на 1 юли под звуците на песента на Uriah Heep – “July Morning”. Колко много разнообразни неща на толкова малка територия – прииска ти се да дойдеш, нали?

9. Пловдив

Пловдив е столица на Източна Румелия в годините след Освобождението, която остава да съществува като автономна област в Османската империя още 7 години, но все пак е столица. Затова и отчитаме статута му като такъв в тази класация. През вековете той играе важна роля в развитието на духовната, книжовната и търговската дейност в България. Тук през 1885 г. в нощта на 5 срещу 6 септември се извършва съединението на Княжество България с Източна Румелия, подкрепено от княз Александър I Батенберг. По тази причина днес празникът на града се чества именно на 6-ти септември – в знак на почит към този славен за българската история акт.

В световноисторически план пък Пловдив е най-старият жив град в Европа. Неслучайно през 2019 г. бе избран за Европейска културна столица. Има много какво да научиш, разгледаш и запомниш за град като Пловдив – пропит както с вековна история, така и с модернистично-иновативно мислещи хора, творящи на територията му и спомагащи за неговото развитие в настоящето.

10. София

Изобщо не е изненадващо, че последният град, който ще споменем, е София. Та това е действащата ни столица все пак – диамантът на короната от градове, били с подобна значимост за България. Избрана е за столица на Княжество България на 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов – по време на Първото Велико народно събрание. Затова и 4 април е обявен за празник на сегашната ни столица.

През вековете Средец, Сердика, а сега София винаги се е отличавал като значим икономически и духовен център. След избирането ѝ за столица, София стремглаво започва да се развива в административно, научно и културно направление. Бележи се бум на строителство. Населението на града започва с бързи темпове да нараства. До наши дни, когато започва да се усеща чак пренаселена.

При тази гледка може би разбираме смисъла на думите, изпети от великия Тодор Колев „София, мой малък Лондон“. Хубавото е, че в последните години благодарение на модерните професии, позволяващи упражняването им от разстояние, се наблюдава и лека обратна тенденция – „разселване“ на столицата. Ами така де – не може всички да сме столичани.