„Една малка крачка за човека – голям скок за човечеството…“ С тези думи на Нийл Армстронг може да бъде описана най-добре космическата 2015 година. Малка крачка в завладяването на космоса, но пък голям скок в неговото разгадаване. Сами ли сме във Вселената? Има ли други биологични форми на живот? Може ли Марс да се окаже втори дом за хората? Въпроси, които и през 2015 г. не намериха своите отговори, но дадоха нова насока в мислите и очакванията на хиляди хора по света. Връщайки се 12 месеца назад списание Time подреди някои от най-значимите космически постижения за последната година. Ето 10-те космически момента на 2015 година.
1. NASA избира първите астронавти за частни космически кораби
Астронавти на NASA винаги са излизали в космоса по един от двата начина: на борда на космически кораб, собственост на NASA или на борда на „Союз“ с ракета на Русия, откакто совалката бе изведена от експлоатация през 2011 г. Но космосът става частен. През 2014 г., след разгорещена конкуренция, NASA обяви, че базираните в Лос Анджелис „SpaceX“ и Сиатъл „Boeing“ ще бъдат частните строители на следващото поколение космически кораби, които астронавтите ще управляват до Международната космическа станция. Спечелването на договора, разбира се, не е като да бъде изпълнен и корабите първо трябва да бъдат тествани и да се докаже, че са надеждни за полет.
И все пак, през юли, NASA потвърди доверието си към изпълнителите, като обяви първите четири астронавти, които ще летят на новите превозни средства. И четиримата – Робърт Бенкен, Ерик Бо, Дъглас Хърли и Сънита Уилямс, са ветерани от космическата станция. Всеки от тях е нетърпелив да стигне до ключовете за новите машини. Повече от 4 години след последния полет на совалката, Кейп Канаверал отново ще бъде оживено място.
2. Карти на планетата-джудже Церера, направени с космическият кораб Зора
Защо да се изграждат два космически кораба, когато един може да изпълнява две задачи? Това е подвигът на космическия кораб „Зора“, постигнат през март, когато навлезе в орбита около планета-джудже Церера – най-големият обект в астероидния пояс. Стартирала през 2007 г, „Зора“ първоначално летя до астероида Веста и влезе в орбита около него през 2011 г. Но в края на своя 14-месечен престой, нейните системи са работили достатъчно добре, така че NASA активира тласкачите му и той бе изведен от орбитата на Vesta и насочен към Церера. Нито един космически кораб не е стигал, до който и да е от двата обекта преди. Важно е да се отбележи, че до този момент, планета-джудже не е била посещавана с космически кораб. Достигането на „Зора“ до Церера надминава това на „New Horizons“ до планета-джудже Плутон за четири месеца.
3. NASA открива Кеплер 452b, най-подобната планета на Земята до сега
Не е лесно да си Земята. За да се превърне в място, изпълнено с биологично активен живот, нашата планета е трябвало да отметне някои критични точки. Тя е трябвало да има твърда повърхност (за разлика от газовите гиганти във външната част на Слънчева система); тя е трябвало да има достатъчно силна гравитацията, за да се задържи атмосферата; и е трябвало да се появи в т.нар златна зона около своята звезда – на не твърде горещо, не твърде студено място, където водата може да бъде в течно състояние. Телескопът, планетарен-ловец Kepler Space, който заработи през 2009 г., е открил хиляди планети и кандидат планети, обикалящи около други звезди, но истинската цел винаги е била да се намери такава по модел на Земята, която отговаря на всички тези критерии за съществуването на биологичен живот.
През юли NASA обяви, че е открила най-подобната на Земята планета – Кеплер 452b, скалиста планета на 1400 светлинни години. Кеплер 452b е 60% по-голяма от Земята, което е в рамките на оптималния диапазон. Тя обикаля на такова разстояние около своята звезда, че едно завъртане отнема 385 дни – ужасно много прилича на нашата 365-дневна година. И звезда ѝ има същата температура като нашето Слънце, въпреки че е с 10% по-голяма. Приликата е толкова близка, че учен от NASA, описва 452b като „по-стария, по-голям братовчед на Земята.“ Дали планетата е дом на някакви живи, дишащи, биологични отношения, засега остава загадка.
4. Климатичният изследовател на дълбокия космос DSCOVR преминава в работен режим
Застанал в космоса, на 1 милион мили от Земята, един робот те държи под око. Всъщност ни държи под око, всички нас – и, по-точно, това, което правим на нашата планета. Формално, известен като Климатичния изследовател на дълбокия космос, той е по-малко популярен като DSCOVR и много по-малко като GoreSat. Това е било първоначалното предложено през 1998 г. от тогавашния вицепрезидент Ал Гор. Сателитът бе стартиран през февруари 2015 г. и след това се насочи към това, което е известно като точка на Лагранж. Това е място в пространството, където гравитацията на Земята и Слънцето се изключват взаимно, позволявайки предметите просто да висят на място. DSCOVR следи климата, но също така редовно излъчва обратно зашеметяващи гледки на нашата планета, които ни напомнят за това, което е заложено на карта, ако ние не се грижим за света, който имаме.
5. Струята при спускането върху Енцелад на сондата за изследване на спътниците на Сатурн Касини
Енцелад изглежда се превръща в най-хубавата малка Луна, която би могла да се види в космоса. Една от рояка от естествени спътници на Сатурн – Енцелад, е замръзнал свят с мразовити гейзери. Те редовно избухват, благодарение на въздействащото огъване от Сатурн и близките Луни. Скрежът е обикновена вода с лед, съхранена течност под повърхността на Енцелад от същата притискаща гравитация. Няма съществуващ космически кораб, способен да кацане на Енцелад, но в края на октомври, сондата Касини, която е била в орбита около Сатурн от 2004 г., направи едно от най-хубавите неща, преминавайки през една от струите на гейзерите, за да вземе проба от водата. Резултатите все още не са известни, но търсенето, както винаги, е за биологични признаци. Каквито и да са резултатите, самата маневра е толкова хубава част от космическото летене, каквато никога няма да видите.
6. Орбиталният апарат Розета открива молекулярен кислород на кометата 67P
Всичко, свързано с елементите, е химия. А каквото се отнася за химията, същото важи и за биологията. Ето защо голямата новина през октомври бе откриването на молекулярен кислород от космическият кораб Розета, който е бил в орбита около кометата 67P за около една година – познатият O2, за разлика от O3 (с три кислородни атома) или единичен атом О – в парата на кометата. Двуатомният кислород е от вида, който дишаме и растенията произвеждат в процеса на фотосинтезата. Неговото съществуване в комети е още един знак за благоприятна за живот вселена. Със сигурност няма живи същества на 67P, но откритието подобрява поне малко шансовете, че те могат да бъдат някъде там.
7. Открита е течаща вода на Марс
Някога Марс е имала всичко това – топлина, атмосфера, вода, потенциал да се създава незнайно какво разнообразие живот. Но това е било преди много време – повече от три милиарда години. Оттогава, Марс е загубила по-голямата част от атмосферата си и заедно с това, цялата си вода. Или почти цялата. През септември бе публикувано научно изследване, анализиращо информация, получена от изследователската мисия на NASA на Марс. То съобщава за съществуването на течаща вода на планетата в наши дни. Със сигурност не е останало много от нея, само няколко струйки, които се движат по повърхността по време на марсианското лято. Тогава замръзнали, подземни находища се размразяват и излизат на повърхността. Но що се отнася до биологията, влажната Марс е значително по-гостоприемно място, отколкото, ако бъде изцяло суха. Изглежда не всичко е загубено за един обещаващ свят.
8. „Нови хоризонти“ разузнава Плутон
Наречете Плутон, както желаете – планета, планета-джудже, космически чудак. Тя предизвиква интерес, откакто е открита от аматьорът астроном Клайд Томбо през 1930 г. Въпреки че всяка планета от Слънчевата система, от Меркурий до Нептун, е била достигана с космически кораб от Земята, Плутон никога не е получавал такова внимание. Това се промени на 14-ти юли миналата година, когато космическият кораб „Нови хоризонти“, който бе изстрелян от Земята преди девет години, достигна най-близко до нея и заобикалящите я пет луни. Корабът засне Плутон от само 7800 мили (12500 км), което изглежда много, докато не се замислите, че е пропътувал 4.65 милиарда мили (7.5 милиарда километра), за да стигне до точно това място. В случай, че се чудите, данните са в рамките на допустимата грешка от 0.000167%. А това от своя страна е някакво фино космическо точно изстрелване.
9. 15 години непрекъснато обитаване на Международната космическа станция
През един, иначе незабележим ден, през ноември 2000 г., трима мъже отчитат работата си. Няма кой знае какви новини в това, освен че те са един американски и двама руски астронавти, а тяхната месторабота е била, изграждащата се към онзи момент Международна космическа станция (МКС). 15 години по-късно, 217 други мъже и жени от 17 държави са ги последвали към станцията, която се е разраствала многократно и сега е огромна разгърната лаборатория, по-голяма от футболно игрище, която е обитавана през цялото време. В случай на спешна ситуация или критична неизправност, екипажът може да бъде евакуиран и станцията да лети празна, докато не бъде безопасно да се завърне. Всъщност тя е огромна машина, която никога до сега не е била необходима. Символ е и на вярата в работата на космическите инженери, че станцията може да се развива, като бъде постоянно обитавана за още десет години – всеки нов ден отбелязва рекорд в продължителността и нова малка стъпка напред в развитието на космическата наука.
10. Скот Кели и Миша Корниенко започват едногодишна мисия
Може би си мислите, че би ви харесало да прекарате една година в космоса и вероятно би било така. Но вашето тяло би намразило този опит. Хората са създадени да живеят добре при земна гравитация. При промяна към нулева гравитация, вашите кости, мускули, сърце, очи, имунна система и какво ли още не изпитват сериозен дискомфорт. Ако някога отидем до Марс – на повече от двугодишна мисия, това биологично препятствие трябва да бъде преодоляно. По тази причина американският астронавт Скот Кели и руският космонавт Миша Корниенко напускат Земята на 28 март 2015 г., за да прекарат около 1 година на борда на МКС. Те ще се завърнат през март 2016 г., когато ще са направили почти 5840 завъртания около Земята. Гледайте документалната поредица на тази историческа мисия на TIME тук.