Сещаш ли се за учителката си по български език от гимназията, която редовно правеше забележки на целия ви клас да спрете да казвате „Ъъъ“, докато се чудите как да отговорите на зададения от нея въпрос? Също и да не започвате всяко ново изречение със „Значи“, „Мииии….“. Помниш я, нали ?
А помниш ли кои други паразитни думи искаше да изкорени от речниците ви? Ние ще ти подскажем някои от тях. Представяме ти кратък списък от 10 паразитни израза, които използваме в ежедневието си.
1. Смисъл
Навярно това е най-често чуваният израз в ежедневната комуникация. Кажеш нещо и в желанието си да го обясниш още малко, пускаш „ смисъл, че…“. Уж да поясниш, а всъщност се изгубваш, понеже точно този израз няма никакъв смисъл. Иронично, нали? Непрекъснатата му употреба пък навява мисъл или за бедна езикова култура, или за лек извинителен режим на говорещия. Все нещо да доуточни, за да не обиди слушателя… Нека просто да си казваме нещата в прав текст и всеки да възприема думите, както намери за добре. По-лесно е за съзнанието и по-чисто за слуха.
2. Значи
100% използвана дума от всеки човек и 100% нищо не носеща в себе си, нито пък добавяща стойност към изреченото. Чувал си, че „думата „значи“ нищо не значи“. Тя е просто пълен излишък в изречението. Ненужност. Безсмислие. Знаеш го. Спираш да е използваш вече, нали?
3. Такова
Първият заместител, които ти идва на езика да кажеш, когато си забравил някоя конкретна дума, е „такова“. Всъщност не е нужно веднага да замениш думата, която си забравил. Не бързаш за никъде. Направи пауза, докато се сетиш. Или пък обясни самата дума. Все пак българският език е един от най-богатите на епитети в света. Сигурни сме, че ще успееш да излезеш от ситуация и без патерицата „такова“.
4. Като цяло
Любим и на малки, и на големи, изразът „като цяло“ се използва от всички поколения. А какво ли би било просто изречение без тази вметка? Нима някой би си помислил, че това, което обясняваш, е половинчато, та трябва да се уточняваш все с това „като цяло“? Надали. Следователно просто изчисти този израз от речта си – ненужен ти е.
5. Имам предвид / Искам да кажа/ Тоест
Абстрахираме се от факта, че повече от 90% от хората смятат, че е правилно да се каже „в предвид“, „из предвид“ или „на предвид“ (а думата „предвид“ в този си вид е напълно достатъчна). Кому е нужно да правиш въведение в обяснително изречение? Пристъпи директно към пояснението. Без излишни многословия. Нека вниманието падне на самото доизчистване на недоразбирането в предните ти думи. Нямаш нужда от ново объркване. Действай директно! Можеш!
6. Нали
Толкова много моменти на пауза биват запълвани с ненужната дума „нали“. Ами не я казвай. Просто я прескочи и давай към същината на мисълта, която си започнал да разкриваш. Не се мъчи да запълваш времето с излишни думи, когато си изтървеш за момент мисълта. Просто спри, събери се и продължи. По възможност – без „нали“. Доста по-приятно е да се чува изчистена и подредена реч от слушателите. Пробвай и ще се увериш сам.
7. Чуждици…
Владеенето на чужди езици винаги е било и ще бъде предимство. Истина е, че всеки нов език, който знаеш, е ключ към вратата на един нов свят. Само че тези умения е хубаво да се показват или в естествената им среда, или сред хора, които имат познания в същия език. Всички други чуждоезични прояви на публични места си остават просто ненужен показ или стари навици от някоя компютърна игра. Имаме достатъчно разнообразен език с едни от най-прекрасните и изразителни думи в него. Нека се насладим на това богатство. Защо да казваш „мерси“, след като разполагаш с благозвучното „благодаря“? Имаме си „извинявай“, вместо „сори“. Нека използваме предимно родната реч на родна земя. От родолюбие.
8. „Не знам, ти си знаеш“
Когато приятел ти сподели проблемите си и те потърси за съвет, ако нямаш опит в сферата, просто си признай. Не е срамно. Но да използваш изрази от сорта на „Не знам, брат, ти си знаеш най-добре“ е повече от неуважително. Или е сигнал за липса на интерес към ситуацията, или за липса на всякаква емпатия към близък. И двата варианта не са в твой плюс. Затова бъди искрен и открит с близките си. Все пак на това се крепи приятелството.
9. „К‘вото такова“
Израз на пълен непукизъм. Върховата точка на приемането, че нямаш контрол над ситуацията. Не всичко можеш да овладееш. И когато това се случи, просто го приеми. Не е нужно да привличаш всеобщото внимание с изрази като „к‘вото тако‘а“ или „както дойде“. Ако нещо толкова няма значение за теб, не концентрирай енергията си върху него. Пусни го да си иде точно така, както е дошло и готово.
10. „Да сме живи и здрави“
Сигурни сме, че няма човек, който да влага негативна умисъл при изричането на тези уми. Но прекомерната им употреба води до изтъркване на силния заряд в тези слова и започва леко да натежава в отрицателна посока. Разбира се, че най-важното е да сме живи и здрави. Но споменаваш ли го твърде често в разговорите си с околните, изразът започва да раздразва слушателя, вместо да го облива с позитивизъм. Внимавай с тези думи и ги казвай само в най-удачните моменти. Ще те разберат и от веднъж. Не подценявай аудиторията.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
