Оскъдни са познанията ни за случващото се извън нашата планета, но Земята също пази от нас свои тайни. Нещо повече – стъпилите на Луната например, са вече 12 човека, а припарилите до Марианската падина – и то някъде до средата ѝ – само трима.
Морските глъбини си остават загадка. Необятната синя шир, тайнствените дълбини и страшната непредвидимост винаги са вдъхновявали или провокирали въображението на хората.
Дори и излегнат под скъпия (или евтин) чадър на плажа, когато се загледа в синия хоризонт, човек изпитва притегателната сила на морето. То сякаш му разказва за стареца на Хемингуей, който „винаги мислеше за морето в женски род, като нещо, което щедро прави или отказва големи добрини”.
Тогава даже преливащата се с вълните, найлонова торбичка напомня за кърпата, останала от момичето на Фотев, което „морето не изхвърли на брега”.
И преди пластмасата човекът е тълкувал, възпявал и разказвал за морето – и преди великите класици, и преди Христа. Изваждаме от моряшкия сандък тези десет истории, плавали някога по Седемте морета.
Легенда #1
Някога един монах помолил за дребна милостиня жена на име майка Хиден. Тя грубо го прогонила. Тогава монахът отишъл в съседната къща, където живеела майка Виден. Жената дала на манастирския брат храна и подслон през нощта. На сутринта монахът пожелал на майка Виден първото нещо, което тя предприеме днес, да бъде богато благословено.
Жената започнала да мери лененото си платно, но топчето не свършвало – чак докато платът не изпълнил къщата. С толкова много ленено платно майка Виден станала богата жена.
Съседката, майка Хиден, узнала каква е историята на богатството. Когато след време монахът я посетил отново, тя го приела охотно в дома си и отрупала трапезата. На сутринта монахът ѝ пожелал да бъде богато благословено първото нещо, което тя предприеме днес.
Очаквано, жената изтичала до кутията с парите, за да може да напълни със сребро къщата си. Тъкмо щяла да отвори капака, но кравата в обора замучала за вода. Майка Хиден не искала досадното мучене да смущава работата ѝ. Набързо отишла до чешмата, за да напълни вода за кравата. Но когато съдът се изпълнил, жената не могла по никакъв начин да спре водата. Потънал целият двор, сетне цялата къща, а водата стигнала чак до морето. И днес мястото се нарича Хидензее.
Легенда #2
В къщурката си до дигата на Северно море седи самотен старец. На младини той бил горд капитан на кораб. По време на злополучно плаване заседнал заедно с екипажа си далеч от родния бряг. Морякът сам и единствен достигнал сушата. Оттогава, всяка вечер преди Задушница, притихнал в колибата, старецът очаква да удари среднощ.
Тогава капаците на прозорците се разтърсват, нещо чука три пъти, проклина в комина, а пламъкът в огнището се извива три пъти нагоре. Това са душите на удавниците, загинали далеч от родината си. Те молят стареца да ги отведе до Острова на блажените. Никой не може да ги види, само старият моряк разбира техния шепот и стон. Той развързва лодката си и се запътва в тъмните далнини.
Лодкарят пристава на чудно светъл остров, а душите слизат в Страната на блажените. Старецът гребе обратно в мрака на нощта. Кротко и спокойно, както е дошла, лодката се завръща на родния бряг – още преди да зазори.
Легенда #3
Някога Черно море е било голямо сладководно езеро, но то било залято от солените води на Средиземно море. Това се случило според някои:
„11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи …19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:”
Според вярванията след края на Всемирния потоп Ноевият ковчег излиза именно от водите на Черно море край склоновете на планина Арарат в днешна Турция.
Легенда #4
Под японските острови живеела гигантска риба с чудовищна глава, дълги мустаци, мощни перки и безкрайно дълга опашка. Краят на главата ѝ бил в Севера, а опашката ѝ стигала чак до Ямато. Тази риба предизвиквала честите земетресения в Япония.
За да избегне по-големи нещастия, могъщият бог Кашима възседнал гърба на рибата. Когато това не било достатъчно и тя започнела да шава, Кашима хващал могъщия си меч, в чиято дръжка била огромната скала Канаме, опората на острова Нипон.
Никой не можел да вдигне този меч, освен Кашима. А щом го хванел, още преди да го изтегли, голямата земетръсна риба замръзвала от ужас и земетресението преставало.
Легенда #5
Три сестри, прочути в Которския залив със своята красота и почтеност, се влюбили в един млад капитан. Морякът отплавал, за да „продуха” мислите си и да реши коя от трите да избере. Щял да вземе за жена онази, която го дочака.
Жените останали в очакване – всяка на прозореца в стаята си. Когато минало време, те си обещали, ако една от тях умре, другите да зазидат прозореца ѝ. Така възлюбеният капитан отдалече щял да разбере, че тя не е успяла да го дочака.
Минали много години. Най-голямата сестра напуснала този свят, а другите две зазидали прозореца ѝ. След време, когато и средната сестра се простила с живота, малката сама спазила обета. Когато и нейният сетен дъх настъпил, нямало кой да зазида прозореца ѝ, така че той останал отворен.
И днес, като архитектурен паметник от XV век, е запазена къща с два зазидани прозореца.
Легенда #6
Свети Елм е покровител на средиземноморските моряци. Преди мъченическата си смърт той дал обет да изпраща знаци на моряците, когато се намират в беда. Понякога, в силна буря, моряците виждали мистичен светлосин огън да обхваща мачтата на кораба и чували тайнствени звуци. Това бил добър знак, Свети Елм давал сигнал, че ги закриля в стихията.
Но лоша поличба било, ако светлината се спусне на палубата, това предзнаменувало крушение. Ако пък огънят се появял над главата на човек, това било знак за скорошната му смърт.
Легенда #7
Някога в Исландия един човек минал покрай пещера в скалите на морския бряг. В нея царувало шумно веселие. Пред входа на пещерата били струпани множество тюленови кожи. Човекът взел една, прибрал я вкъщи и я заключил в раклата.
По-късно, когато мъжът се върнал пред пещерата, видял съвсем гола хубава жена, която плачела. Човекът разбрал, че това е тюленът, чиято кожа бил взел. Намерил човешки дрехи за момичето и го отвел у дома. Когато излизал, мъжът винаги взимал със себе си ключа от раклата, в която криел тюленовата кожа. Жената била вярна и предана, но често седяла и гледала навън към морето.
Минали години. Един ден човекът забравил ключа под възглавницата си и излязъл с лодка в морето.
Жената намерила ключа и извадила тюленовата кожа. Тя все се тревожела и мъчела – имала седем деца на сушата и седем в морето. Сбогувала се с децата си, вмъкнала се в тюленовата кожа и изчезнала в морето.
Оттогава мъжът имал голям късмет с риболова, а морето донасяло на пристана му най-различни неща. Когато излизал за риба, около лодката идвал тюлен, от чиито очи се ронели сълзи.
Легенда #8
Британският капитан Нелсън получил изключително ценен подарък за рождения си ден. Един от най-добрите му приятели поръчал за него специален ковчег, изработен от фокмачтата на повалена френска фрегата. Капитанът носил със себе си този „подарък” години преди смъртта си.
Един ден Нелсън загубил крака си в сражение на кораба „Виктори” при Трафалгар. Последните думи към екипажа му били: „Не ме хвърляйте в морето!” Бил погребан с почести в катедралата Сейнт Пол.
Легенда #9
Единадесет хиляди девици последвали Света Урсула в поклонението A из Европа. Пътували до Рим по море, а оттам стигнали до Кьолн. Нашествието на хуните ги заварило в река Рейн, където жените били жестоко убити. За да им отдаде почит, Магелан нарича входа на Магелановия проток „Нос на единадесетте хиляди девици”.
Легенда #10
Капитан Хендрик Ван дер Декен плавал с кораба си „Летящият Холандец” към източна Индия. Лошото време заварило него и екипажа му, докато заобикаляли нос Добра Надежда. Цял ден капитанът водил битка с бурята при залива Тъбъл. Но напразно – мощта на вятъра ставала по-внушителна.
По залез слънце капитанът решително излязъл на палубата и проклинал стихията. Тогава Ван дер Декен чул глас, който го попитал няма ли да се откаже и да приюти „Летящият Холандец” в пристанището. А отговорът бил, че корабът ще остане на море, ако трябва вечно, докато не дойде денят на Страшния съд.
Гласът на свой ред го проклел да остане вечно на своя кораб и да пътува безспир и без отдих, сам, без никакъв екипаж. Да има само един юнга, изпратен от ада, за да го измъчва с огнените си рогове; да го храни с разпалени въглени и да угасява жаждата му с разтопено олово.
Според прокобата Ван дер Декен ще бъде демон на моретата и за другари ще има само бурите и кипящите вълни. Ще бъде предвестник за гибелта на всички, които ще имат нещастието да го срещнат.
През XIX и XX век „Летящият Холандец” бил забелязван от други кораби – винаги по време на буря.
И последно – част от моряшка песен:
Няма на ковчега хризантема,
няма рохка, прясна пръст.
Вечните вълни ще го поемат
в бездната без знак и кръст.
Глори, глори, глория,
Песни и вина пенливи!
Глори, глори, във Батавия
чакат ни жени красиви.
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
