10 истории, към които няма как да останеш безразличен

Това са истории, към които няма как да останеш безразличен…

Част от тях са разказани от самите хора, които са ги преживели и до някаква степен трябва да се доверим сляпо на тях.

Други пък са за хора, останали в историята с невероятните си житейски събития. Приятно четене!

1. Плувецът от Кавказ

Шаварш Карапе­тян е роден във Ванадзор, Арме­ния, на 19 май 1953 г. От малък е със спортни постижения в плуването. Става 17 пъти световен шампион, с 11 подобрени световни рекорда, 13 пъти е европе­йски шампион, 7 пъти шампион на СССР и е победител в още много състезания през спортната си кариера. Историята за него е дълга и я представям накратко и колкото да покажа, че спортистите сякаш са “един друг вид” хора. “Плувецът от Кавказ” става свидетел на катастрофа – автобус с 92-ма души потъва в язовир с ледена вода, дълбок 10 метра. Веднага щом вижда това, без да се замисли Шаварш се хвърля в ледените води.

Немислимо как успява да се гмурне 40 пъти, като на всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното. За да функционира нормално човешката дихателна система, на всеки задържан дъх, трябва да се вдишва минимум 5 пъти. Тогава трениран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си осигури поне 5 вдишвания, човек получава хипервентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по по-малко, за да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си изтощение и успява да извади 36 души! А 9 успяват да изплуват сами, след като Шаварш счупва стъклото на автобуса, при което наранява сериозно краката си.

След тотално изтощение и загуба на кръв губи съзнание. Откаран е в болница и развива двустранна бронхопневмония, месец и половина е лекуван с 40-градусова температура и инфекции от мръсните води, влезли в тялото му след счупване на стъклото.

2. Добри Динев

След историята за великия Шаварш Карапетян, нека ви запозная и с български “аналог”. Отново голям спортист със завидни заслуги в плуването – Добри Динев. Историята започва отново с фатален инцидент. Голяма група хора, празнували Димитровден във варненското село Гебедже (днешния град Белослав), се запътват към жп гарата, като по път се налагало да пресекат по понтонният мост в Белослав. Точно в този момент двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, за да премине танкерът „Въча“.

След затварянето му, понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато бил атакуван от тълпата. 150-метровият мост се накланя и се преобръща, затискайки десетки в ледените води на канала. Понтонът има перила с предпазни мрежи, които след обръщането хващат в капан много хора.

На единия бряг със семейството си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Плувен маратонец, по-късно той записва купища рекорди. Включително и шест за „Книгата за рекорди Гинес“. „Колебанието му трае само секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на съпругата си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има много деца. Добри започва от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат геройски за обърналия се понтон. Връща се отново и отново и отново. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна смърт“, разказва журналистката от БНТ Василена Матакева след кончината на Динев през 2015 г. Загиналите (неофициално) са 65.

3. Петте близначки Дион

На 23 май 1934 г. в Корбейл, Онтарио, се раждат недоносени и преждевременно 5 идентични близначки – Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили. Кръстени набързо от акушера, който ги е израждал, именно защото не е очаквал да оцелеят дори и ден. Но те оцеляват и наддават на тегло. За тяхно съжаление обаче уникалността им ги превръща в забележителност и те са затворени в „човешки зоопарк“. Когато стават на 6 месеца баща им решава да ги покаже на световното изложение в Чикаго. Децата живеели в стъклена клетка от 1935 до 1943 г., като през това време били „посетени“ от 3 милиона души. Това остава един от най-циничните случаи на използване на деца за печелене на пари в целия свят.

Има няколко заснети филма за тях, както и много играчки и сувенири с техния лик, носейки печалби на производителите, но на петте момичета – единствено нещастие. Те, макар заобиколени от скъпи играчки, страдали от липсата на социални контакти и връзка с родители и семейството, което в последствие ги направило плахи и те никога не създали връзки с близките си. Сестрите се чувствали добре единствено когато общували помежду си, увредени завинаги от белега, който бил оставен в тях завинаги.

4. Христина Хранова Ценкова

Родена през 1852 г. и израснала във възрожденска семейна среда, момичето решава да бъде част от националноосвободителното ни движение. Именно тя пренася, преоблечена като мъж, писма от великия Васил Левски по негова заповед по комитетите. В деня на баташкото клане Христина е била в църквата и е избягала като по чудо. След Освобождението заминава да учи в Русия и се завръща в България като първата българска акушерка. Благодарение на отдадената ѝ работа, през 1882 г. в София е открито първото родилно отделение у нас.

Освен това, тя е изключително добра плувкиня и е първата в света жена воден спасител. През 1907 г. е наградена със сребърен орден „за гражданска заслуга“ – през времето е успяла да спаси не по-малко от 54 давещи се от морето. Но не спираме дотук – по време на Сръбско-българската война Христина Хранова отново проява изключителната си храброст и дори е ранена в лявото коляно. Две десетилетия по-късно, през 1913 г., тя нарамва за трети път пушката и се включва в Междусъюзническата война. Достойна и уникална българка, на която (за жалост и срам) държавата обръща гръб, като обрича последните години на тази велика личност в мизерия и глад.

5. Може би е съдба

През 1883 г. Хенри Зигланд напуснал своята любима. Уви, подобно на много жени, тя не успяла да понесе раздялата и сложила край на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което сложил край на живота си със същия пистолет. Зигланд обаче оцелял – куршумът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво.

Тривиалното приключва тук, за да отстъпи място на абсурда. Зигланд сигурно си е мислел, че е надхитрил съдбата, но… След няколко години мъжът решил да отсече дървото. За улеснение решил да използва необичаен метод, а именно с няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна куршумът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд.

6. Тихите близначки

Джун и Дженифър се раждат в Барбадос през 1963 г. Наречени са „тихите близначки“, именно защото са говорили само помежду си и с никой друг. Те измислят своя собствена комуникация и така се отдалечават от всички роднини и приятели. А това води до факта, че те почват едновременно да се обичат и мразят силно, като единственото спасение от тази прокоба е по-късно една от двете да сложи край на живота си.

Още като деца семейството им се премества в град Хавърфордуест, Югозападен Уелс, където момичетата са единствените чернокожи и по този начин те отнасят подигравки, които оставят белег върху детството им. Загрижените им родители опитват да поправят стореното, като ги водят на различни терапевти, дори ги разделят и изпращат в различни интернати, но това довежда единствено до влошаване – момичетата си затварят още повече в себе си. В дневника си Джун описва връзката със сестра си като страдание…

Двете опитват да станат писателки и пишат романи, но към тях няма особен интерес. Обръщат се към престъпния живот, като имат няколко кражби, опит да се удушат една друга, както и обвинение за палеж. Съдията ги обявява за психично болни и ги затворя в психиатрична клиника. Сестрите дори се хранели странно – единият ден се хранела едната, а другата гладувала и обратно. Когато в клиниката ги разделили, сестрите ги заварвали втренчени в една и съща точка.

В крайна сметка сестрите решават, че е нужно едната да умре, за да живее другата. Така докато ги местят в друга болница, Дженифър е намерена да лежи в скута на Джун с отворени очи. След това е обявена за мъртва, а причината – възпаление на сърцето. Не са открити следи от наркотични или отровни вещества. Джун заживява скромно с родителите си, като започва да се социализира, държи си нормално и повече не е нуждаела от психиатрично лечение.

7. Най-кръвожадният наркобос в историята е жена

Гризелда Бланко е на 11 години, когато извършва първото си убийство – застрелва 10-годишно дете, отвлечено за откуп от богато семейство, а година по-късно става проститутка и се омъжва за първият си съпруг – Алберто Браво, дилър на кокаин. С тежко детство – родена в бедно семейство на майка проститутка и баща алкохолик, тя е редовно пребивана. Колумбийката изгражда империя от Меделин, та до Маями и Ню Йорк. Името на Бланко се свърза с убийството на 250 души. Тя е първата, която използва наемни убийци, които стрелят от мотоциклети, за да могат бързо да избягат от местопрестъплението. Това е техника, която впоследствие е използвана от много престъпници по цял свят. Също така тя осъзнава, че жените са по-добри мулета в преноса на кокаин, защото са по-малко подозрителни от мъжете, като дори създава свой бранд дамско бельо, с вътрешни джобове, в които да се носи дрогата.

Освен че е чудовищен социопат, който нарежда убийството на хора за нищо, например заради дълг или защото не харесва как човека отсреща се представя в общуването им, тя винаги иска да се донесе част от убития при нея – например пръст, ухо и т.н. за трофей. Двамата с първия ѝ мъж стават мултимилионери, след като започват да вкарват огромни пратки с кокаин със собствени самолети. Бланко се наслаждава на живота си на наркобарон, омъжва се три пъти, убива и тримата си мъже и има четири деца. Известна с бисексуалността си, любовта си към извратените оргии, кокаина, тя убивала без причина. Освен мъжете си, единият от които е застрелян пред детето им, поръчва убийството на 8 стриптизьорки, заради лудата си ревност. Убива децата на враговете си. Убива и бащата на приятелката на сина си, защото момичето решава да се разделят.

Влиза в затвора закратко, а след освобождаването и оцелява учудващо цели 8 години, въпреки че правителството мисли, че ще бъде отстранена от някой враг. Застреляна е пред месарница от мъж, който… слиза от мотоциклет.

8. Нещастният джентълмен

„Преди няколко години бях накрая на заплата си и в магазина похарчих последните си няколко долара за дребни покупки, за да ме изкарат до деня на заплащане. Лотарията се оказа с висока печалба, затова реших да изразходвам буквално последените си пари за билет. Зад мен стоеше възрастна дама и тъй като магазинът беше пълен, я пуснах да ме изпревари на касата. Тя закупи един билет за лотария, а след това и аз закупих лотарийния си билет и се прибрах. Няколко дни по-късно я видях по новините: Тя беше единственият победител в джакпот за 90 милиона долара. Ако не я бях пуснал пред себе си, щях да си купя този билет и щях да съм милионер сега.“

9. Предай нататък

Когато Джеймс Харисън е бил на 14 години, замалко да загуби живота си. Наложила му се тежка операция на гърдите, за да избегне фатален край. Хирурзите трябвало да отстранят един от белите му дробове, което лишило тялото му от 2 литра кръв. След като всичко приключва успешно, Харисън разбира, че е оцелял само защото хора, които никога не е срещал, са дарили кръв. Осъзнавайки това, той пожелал да направи това за някой друг. Харисън решил, че щом порасне достатъчно, ще дарява кръв толкова често, колкото може. Така той дарява кръв за пръв път на 18-ия си рожден ден.

Лекарите обаче установили, че кръвта на Харисън е необичайна – имала антитела, които в основата си биха били лек за Rh (резус) заболяване, което може да доведе до раждане на бебета с мозъчно увреждане или дори до смърт. След откритието те помолили Харисън да дарява редовно плазма и той се съгласил. Така кръвта му се превръща в лек.

По ирония на съдбата, когато собствената му дъщеря Трейси забременяла, тя била диагностицирана като рискова за Rh (резус) заболяване. Така кръвта на баща ѝ, осигурили безопасно раждане на детето ѝ. Харисън, който вече е на над осемдесет години, до момента е спасил живота на повече от два милиона бебета.

10. Българска история като на кино

На 26 септември 2001 г. кантонерът Никола Димитров намира на жп линиите банкнота от 50 лв. Зарадва ѝ се и си я прибира. След още няколко стъпки намира втора такава, а след няколко метра и банкноти от по 20 лв., докато не се натъква на шокираща гледка – разпилени навсякъде огромно количество банкноти. Никола Димитров не се замисля дори и за момент да върне парите, които, оказва се, са поискани в откуп за живота на непознат човек.

Малко предистория: отвличат създателя на фирма „Руен“ – Стефко Колев, и го държат за заложник, очаквайки откуп за живота му. Бездушната групировка кара жената на Стефко да събере сумата, да се качи на влака и при подаден от тях сигнал да изхвърли парите в движение. От бързината и сблъсъка със земната повърхност обаче сакът се скъсва, част от банкнотите се разпиляват и остават неприбрани по жп линиите, до момента в който добрият кантонер „Бай Кольо“ не ге намира и предава на полицията. За щастие Стефко Колев е освободен жив, но фирмата му, както и 2000 човека в нея, прекратяват работата си. Държавата губи и дохода от чуждите фирми, работещи с нея, като те напълно се дистанцират от бизнес в България след случилото се.

За честността си Бай Кольо, роден и израснал в бедно семейство, получава подарък – часовник от министъра на транспорта, а постъпката му се превръща във вдъхновение за филма „Слава“.