Бутан е страна на контрасти – населението ѝ доскоро е било почти напълно изолирано от света, но това не му пречи да бъде едно от най-щастливите на планетата. Тук отглеждането и продаването на тютюн е забранено със закон и нарушителите се наказват с доживотен затвор. За сметка на това отглеждането на марихуана е напълно законно, но никой не я пуши. Използва се за захранване на прасетата, от което пък те се стимулират да консумират повече храна и така накрая стопаните им получават вкусен висококачествен бекон.
Една от най-малките страни в света (само 47 000 кв.км.), но имаща на територията си най-високият непокорен връх в света – Гангкар Пуенсум (7570 м.).
Точно с такива интересни факти Бутан привлича вниманието на туристите от цял свят, който не си падат по класическите „плажове и палми“, а са заинтригувани от самобитното, от автентичното. Това предлага Бутан. А какво още интересно? Виж в следващите редове…
1. Пътна организация
За наша, а сигурно и твоя почуда, в Бутан няма нито един светофар, но всички се ориентират сами в движението без проблем. За ориентир им служат пътни знаци, но… те са рисувани на ръка. Къде другаде ще срещнеш подобна самобитна и автентична идея за изработка на указателните пътни табели, без да се вреди на природата?
Е, при най-възловите и натоварени кръстовища са предвидили, че е по-добре да следи някой за правилното движение и да го организира на момента. Тази задача е поверена на местните полицаи. Стоящ върху постамент, находящ се в средата на кръстовището, но добре укрепен от стабилна ограда, представителят на реда регулира правилното регулиране на преминаващите автомобили.
2. След изолацията
Да, знаем, че ще ти се стори малко особено, но е истина. До 1999-та година в Бутан думи като „интернет“ и „телевизия“, които да са достъпни в домовете на хората, са били еквивалент на „фантастика“. В началото на новото хилядолетие обаче, кралят решил да „отпусне“ режима и да не държи в чак толкова силна изолация държавата си. Така Бутан се превръща в световен феномен. Тя е страната, която най-късно започва употребата на телевизори в ежедневието си.
3. Достъпност за туристи
Съвсем от скоро (едва след 1974 година) държавата решава да започне малко по малко да запознава околния свят със своите традиции, обичаи, култура и природни дадености, посредством туристите, които изявяват желание от първо лице да видят Бутан. За да стане това възможно обаче, трябва да имаш сериозна подготовка.
Първо трябва да нямаш страх от самолети и най-вече с кацането и излитането им. Това е належащо, понеже единственото летище в страната е във високопланинския град Паро и то е едно от най-сложните за пилотите летища. Тъй като пистата му е едва 2 километра, но в близост има и населени къщи от една страна, а от друга – острите хималайски върхове. Не случайно само 8 пилота в цял свят имат разрешение да кацат и излитат от това летище.
Второ, няма как да пристигнеш в страната, без предварително да си направил резервация – заявка за посещение с местна агенция. Тя трябва да ти изпрати шофьор и гид, които да те посрещнат, съпроводят по време на цялата ти ваканция и изпратят обратно на летището. А в края на твоята почивка пишеш писмо до агенцията с впечатленията ти от цялостното обслужване, от тяхна страна и от преживяното.
4. Истинска „еко“ държава
Още един световен рекорд за Бутан! Това е единствената държава, която има отрицателен процентен показател за изхвърлени вредни емисии в атмосферата! Ако трябва да говорим с цифри, за по-голяма достоверност – произвеждат 1,5 млн.т. въглероден диоксид за година, а залесените им площи „пречистват“ 6 млн.т. на година. Това е резултат на тяхната държавна политика.
В Конституцията им е записано, че най-малко 60% от територията на страната трябва да бъде покрита с дървесни видове. Ниските нива на замърсяване се задържат на това положение и заради друг показател – Бутан е единствената страна на нашата планета, която произвежда хранителните си продукти абсолютно натурално – без пестициди, без изкуствени торове, само по традиционната методология, останала от предците ни.
5. Министерство на щастието
Това е единствената страна в света с подобно министерство. Идеята за неговата поява се ражда още през 1972 година. Така щастието се използва като основна мерителна единица за това дали провеждащото се управление в страната дава добри резултати според населението ѝ.
В твърдението дали са щастливи или не, бутанците включват съвкупно усещане от това дали имат достатъчно добра връзка с природата, дали одобряват начина на управление на правителството им, усещат ли развитие на своята страна в положителна посока и дали са доволни от своята национална принадлежност.
В проучване от последните години бутанците наистина се оказват едни от най-щастливите народи в света. Вероятно за това усеща спомагат и страничните фактори като например това, че по улиците няма бездомни и просещи хора, безплатното здравеопазване и сведената до нула престъпност.
6. Форма на управление
Дълго време Бутан са били монархична държава и думата на краля е била закон за местните. Но през 2008 година правят голяма крачка, която не се предприема от много държави. Преминават от един режим на управление към друг. От абсолютна монархия стават парламентарна.
Това решение от тяхна страна превръща Бутан в една от най-скорошно приелите демокрацията страни в света. Похвално! Не всеки управляващ е готов да даде повече право на глас и участие в управлението на населението си. Но виждаме, че това все пак е възможно. Може би и затова там са едни от най-щастливите хора на земята.
7. Религия
Основната религия, която се изповядва от местното население, е будизъм. Точно тук, в градчето Тхимпху, е построена най-голямата статуя на Буда в цяла Азия – Буда Кунзанг Пходранг. Изкачиш ли я, от нея се открива прекрасна панорамна гледка към населеното място, разположено в подножието ѝ.
Чудиш се защо не е изградена в столицата? Ами отговорът е простичък. Кралското семейство разполага с резиденция тук и по тяхно настояване е издигната огромната статуя от бронз и златно покритие. И времето, в което е изградена, не е случайно – навършването на 60 годишния юбилей на крал Джигме Синге Вангчук.
8. Национална кухня
Идеш ли в Бутан, задължително трябва поне веднъж да опиташ тяхното традиционно ястие „ема даци“. То съдържа лютиви чушки, поръсени със сирене. В този ред на мисли ще споменем, че лютото е на почит сред бутанците. Сами казват, че „няма ли чили на масата, няма апетит“.
Високо на пиедестал е издигнат и оризът. По традиция го готвят основно в глинени съдове. Сортът, който масово се отглежда тук, не е бял обаче, а червен. Месото почти не присъства на трапезата, поради религиозните им съображения.
Откъм питиета, предпочитани са чаят (в който слагат доста и разнообразни подправки) и „ара“ (яйца на парцали, поднесени като топла напитка, към която слагат и лъжичка ориз).
9. Традиционни одежди
Както нашите носии, така и в Бутан имат традиционни облекла. Мъжката одежда се казва „гхо“, а дамската – „киа“. Бутанските жители задължително трябва да са облечени в тези дрехи, ако им се налага да посетят някоя държавна институция или административна, културна сграда. Това показва почит и уважение към страната им.
10. Манастирът на Тигровото гнездо
Разположен на малко над 3000 метра надморска височина, манастирът „Паро Такцанг“ е задължителна културна забележителност за посещение за всеки турист, стъпил в страната. Легендата разказва, че будисткия гуру Ринпоче е „кацнал“ в пещера на високата скала, донесен от летяща тигрица.
За да победи злите демони, обитаващи пещерата, се наложило да медитира цели 3 години, 3 месеца 3 седмици, 3 дена и 3 часа. Затова точно тук, на това свещено място, след време бил издигнат манастирът.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
