Психологията е доста обширна област, състояща се от по-малки специализирани сфери. Всяка от тях се е утвърждавала през годините чрез изследователски изследвания, предназначени да докажат или опровергаят теории и хипотези, които предизвикват интереса на психолози от цял свят.
Въпреки че всяка година се провеждат хиляди експерименти в различни сфери на психологията, има шепа такива, които през годините са имали трайно въздействие върху психологическата общност като цяло. Някои от тях са били провеждани така, че да се спазят етичните граници и норми.
Други разширяват границите и създават противоречия, които продължават да съществуват и до днес. И все пак някои не са били планирани да бъдат истински психологически експерименти, но в крайна сметка са станали основа за общността при доказване или опровергаване на дадена теория.
Това е списък с 10 влиятелни психологически експеримента, които все още се преподават на студентите по психология.
1. Експериментът на Аш
Проучване, проведено от д-р Соломон Аш през 1951 г. в колеж Суортмор
Подробности за експеримента: Д-р Соломон Аш провежда новаторско проучване, предназначено да оцени вероятността на човек да прояви конформизъм със стандарт, когато има натиск да го направи.
На група участници се показват снимки с линии с различна дължина и след това им се задава въпрос: Коя линия е най-дълга? Трудната част от това проучване е, че във всяка група само един човек е истински участник в експеримента. Останалите са актьори, които следват определен сценарий. Повечето от актьорите са инструктирани да дадат грешен отговор. Странно е, че единственият истински участник почти винаги се съгласява с мнозинството, въпреки че знае, че дава грешен отговор.
Резултатите от това проучване са от значение, когато изследваме социалните взаимодействия между индивидите в групи. Това проучване е известен пример за изкушението, което много от нас изпитват за следване на стандарт по време на групови ситуации и показва, че хората често се интересуват от това да бъдат като другите, отколкото от това да бъдат прави по даден въпрос и да отстоят своето собствено мнение.
2. Експериментът с куклата Бобо
Проучване, проведено от Алберт Бандура между 1961-1963 г. в Станфордския университет
Подробности за експеримента: В началото на 60-те години започва ожесточен дебат относно начините, по които генетиката, факторите на околната среда и социалното учене формират развитието на едно дете. Този дебат все още продължава и обикновено се нарича „Природа срещу Хранене (Nature vs Nurture)“. Алберт Бандура провежда експеримент с кукла, на име Бобо, за да докаже, че човешкото поведение е основано до голяма степен на социална имитация, а не на унаследени генетични фактори.
В своето новаторско проучване той разделя участниците, които са деца на възраст от 3 до 6 години, в три групи: едната е заставена да гледа видео на възрастен, показващ агресивно поведение към куклата Бобо; другата група гледа видео на пасивно поведение на възрастен, който играе с куклата Бобо; а третата група е контролна група и във видеото не се показва никакъв модел на поведение. Децата гледат съответния за всяка група видеоклип и след това са изпратени в стая със същата кукла, която са гледали във видеото (с изключение на тези от контролната група). Това, което изследователят установява, е, че децата, изложени на агресивния модел, са по-склонни да проявяват агресивно поведение към куклата, докато останалите групи проявяват съвсем леко имитиращо агресивно поведение.
Проучването също така показа, че момчетата проявяват повече агресия, когато са изложени на агресивни мъжки модели, отколкото момчетата, изложени на агресивни женски модели. Резултатите относно различията между половете силно подкрепят хипотезата на Бандура, че човек се влияе силно от модела на поведение на човек от същия пол.
3. Експериментът за автомобилна катастрофа
Проучване, проведено от Елизабет Лофтус и Джон Палмър през 1974 г. в Калифорнийския университет в Ървайн
Подробности за експеримента: Лофтус и Палмър се заемат със задачата да докажат колко измамни могат да бъдат нашите спомени. Експериментът за автомобилната катастрофа, проведен през 1974 г., е предназначен да оцени дали формулираните въпроси по определен начин могат да повлияят на спомените на участника, като „изкривят“ фактите за конкретно събитие.
Участниците гледат слайдове от автомобилна катастрофа и са помолени да опишат случилото се, сякаш са очевидци на местопроизшествието. Участниците са разпределени в две групи и всяка група е разпитвана, използвайки различни формулировки като „колко бързо се движеше колата по време на удара?“ или „колко бързо се движеше колата, когато се блъсна в другата кола?“ Експериментаторите установяват, че използването на различни глаголи повлиява на спомените на участниците за инцидента, показвайки, че паметта може лесно да бъде повлияна.
Това изследване предполага, че паметта може лесно да се манипулира чрез техники на разпит, което означава, че информацията, събрана след събитието, може да се слее с първоначалната памет, водейки до неправилно припомняне или реконструктивна памет. Добавянето на фалшиви подробности към паметта за определено събитие сега се нарича конфабулация. Тази концепция има много важно значение за въпросите, използвани при полицейските разпити на очевидци.
4. Експериментът с кучето (Павлов)
Проучване, проведено от Иван Павлов през 1890 г. във Военномедицинската академия в Санкт Петербург, Русия
Подробности за експеримента: Експериментът на Павлов с кучета се оказва един от най-важните експерименти в психология като цяло. Неговите открития относно кондиционирането довеждат до изцяло нов клон на психологическото изследване.
Павлов започва с простата идея, че за едно куче има неща, които то няма нужда да се учи да прави. По-специално за своето проучване той отбелязва, че кучетата не се научават да слюноотделят, когато видят храна. Този рефлекс е “здраво изграден” в кучето. Когато говорим за „бихевиористки термини“, това се нарича „безусловен отговор“ (връзка стимул-отговор, която не изисква учене).
Павлов подчертава, че при животното има безусловни реакции, като дава на едно куче купа с храна и след това измерва слюнчените му секрети. В експеримента Павлов използва звънец като неутрален стимул (което означава, че не предизвиква вродена реакция). Винаги, когато дава храна на кучетата, удря звънеца. След редица повторения на тази процедура, пробва да удари звънеца без да дава храна. Това, което той открива, е, че звънецът сам по себе си води до увеличаване на слюноотделянето. Кучето се е научило да свързва звънеца и храната, и това учене създава ново поведение – кучето отделя слюнки, когато чуе звънеца. Тъй като този отговор е научен (или обусловен), този отговор се нарича условна реакция. Неутралният стимул се превръща в условен стимул.
Тази теория става известна като „класическо обуславяне“ (допълнително разработена от експериментатора и психолог Джон Уотсън) и включва научаването за свързване на безусловен стимул, който води до определен отговор (т.е. рефлекс) с нов (обусловен) стимул, така че новият стимул води до същия отговор.
5. Експеримент за селективно внимание
Проучване, проведено от Даниел Саймънс и Кристофър Чабрис през 1999 г. в Харвардския университет
Подробности за експеримента: През 1999 г. Саймънс и Чабрис провеждат тест за осъзнатост в Харвардския университет.
Участниците в проучването са помолени да гледат видео и да преброят колко подавания на топката има между баскетболисти от белия отбор. Видеото върви с умерено темпо и следенето на подаванията е сравнително лесна задача. Това, което повечето хора обаче не успяват да забележат, докато броят, е, че в средата на теста мъж в костюм на горила се появява между играчите и застава в центъра, преди да излезе извън екрана.
Проучването установява, че по-голямата част от изследваните лица изобщо не забелязват горилата, доказвайки, че хората често надценяват способността си да вършат няколко задачи едновременно. Това, което изследването има за цел е да докаже, че когато хората бъдат помолени да се заемат с една задача, те се фокусират толкова силно върху изпълнението ѝ, че могат да пропуснат други важни подробности.
6. Изследване в затвора, Университетът в Станфорд
Проучване, проведено от Филип Зимбардо през 1971 г. в Станфордския университет
Подробности за експеримента: Един от най-често цитираните експерименти в областта на психологията е експериментът в затвора в Станфорд, в който професорът по психология Филип Зимбардо се заема да изучи възприятието на роли в измислена ситуация.
Експериментът в затвора в Станфорд е предназначен да изследва поведението на „нормални“ индивиди, когато им е зададена ролята на затворник или на пазач. Студенти от колежа са наети да участват и са им възложени роли на „пазач“ или „затворник“, а Зимбардо играе ролята на надзирател.
Мазето на сградата по психология е мястото, където се пресъздава затвора и са положени големи усилия, за да изглежда възможно най-реалистично. На надзирателите се казва, че трябва да управляват затвора в продължение на две седмици. Трябва да не нараняват физически никого от затворниците по време на експеримента. След няколко дни охранителите на затвора стават силно вербално агресивни спрямо затворниците и много от затворниците стават подчинени на онези, които имат ръководни роли. Експериментът неизбежно трябва да бъде отменен, тъй като някои от участниците показват обезпокояващи признаци на психичен срив.
Въпреки, че експериментът не спазва етичните норми за провеждане на едно психологическо изследване, много психолози смятат, че констатациите показват колко ситуативно е човешкото поведение, и че хората ще следват определени роли и определен тип поведение, ако условията са подходящи.
7. Ефект на ореола
Проучване, проведено от Ричард Нисбет и Тимоти Декамп през 1977 г. в Мичиганския университет
Подробности за експеримента: „Ефектът на ореола“ гласи, че хората обикновено приемат онези, които са физически привлекателни, за интелигентни, приятелски настроени и положителни. За да докажат тази теория, Нисбет и Декамп Уилсън правят експеримент, показвайки, че хората слабо осъзнават естеството на ефекта на ореола и че той влияе върху техните лични преценки, умозаключения и създаване на социално поведение.
В експеримента ученици са помолени да оценят преподавател по психология, гледайки видеозапис на негово интервю. Учениците са разпределени на случаен принцип в две групи и на всяка група се показва по едно видео, което е различно за всяка група.
Преподавателят е френскоговорящ белгиец, чийто английски е с доста подчертан акцент. В едното видео той изглежда симпатичен, уважаващ интелигентността и мотивацията на своите ученици, гъвкав в подхода си на преподаване и ентусиазиран относно естеството на предмета, който преподава. Във второто видео той се държи много по-студено, надменно, неглижиращо спрямо учениците и е доста консервативен по отношение на своя стил на преподаване.
След като изгледат интервютата, изследваните лица са помолени да оценят преподавателя по външния му вид, маниерите и акцента му, въпреки че маниерите и акцента му са еднакви и в двете версии на видеата. Субектите трябва да оценят учителя по 8-бална скала, варираща от „харесвам много“ до „не харесвам изобщо“.
На субектите се казва също, че изследователите се интересуват от това доколко тяхната симпатия към учителя е повлияла на оценките, които току-що са направили. Останалите участници са помолени да определят доколко характеристиките, които току-що са оценили, са повлияли на техното предпочитание към този учител.
След като отговарят на въпросника, респондентите са озадачени относно реакциите си към видеата и към въпросите в проучването. Учениците нямат представа защо са оценили по-високо само едното видео. Повечето отговарят, че това, че им харесва учителят от това, което той е казал в интервюто, няма общо с оценката им по отношение на индивидуалните му характеристики.
Интересното в това проучване е, че хората могат да разберат явлението като концепция, но не са наясно кога и как реално се случва. Без да осъзнават, хората правят преценки и осъждат някого без да го познават, и дори когато е налице този феномен, те продължават да отричат, че това е плод на ефекта на ореола.
8. Магическото число 7
Проучване, проведено от Джордж А. Милър през 1956 г. в Принстънския университет
Подробности за експеримента: Често наричан „Закон на Милър“, експериментът „Магическото число седем“ твърди, че броят на обектите, които един средностатистически човек може да задържи в работната си памет, е 7 ± 2. Това означава, че капацитетът на човешката памет обикновено включва последователности от думи или концепции, вариращи от 5 до 9. Тази информация за ограниченията на капацитета за обработката на информация се превръща в един от най-цитираните експерименти в психологията.
Експериментът „Магическото число седем“ е публикуван през 1956 г. от когнитивния психолог Джордж А. Милър от катедрата по психология на университета в Принстън в психологически обзор. В статията Милър обсъжда съвпадение между границите на едноизмерната абсолютна преценка и границите на краткосрочната памет.
В едноизмерна задача за абсолютна преценка, човек се представя с редица стимули, които варират в едно измерение (като 10 различни тона, вариращи само по височина) и реагира на всеки стимул със съответния отговор (който отговор е научен преди това).
Изпълнението е почти перфектно до пет или шест различни стимула, но намалява, тъй като броят на различните стимули се увеличава. Това означава, че максималната ефективност на човек по едноизмерна абсолютна преценка може да бъде описана като информационно хранилище с максимален капацитет от приблизително 2 до 3 бита информация, с възможност за разграничаване между четири и осем елемента.
9. Случаят на Кити Дженовезе
Проучване, проведено от полицейските сили в Ню Йорк през 1964 г. в Ню Йорк
Подробности за експеримента: Никога не се е предполагало, че случаят за убийството на Кити Дженовезе би бил психологически експеримент, но в крайна сметка точно този случай е оказал голямо влияние над психологията в световен мащаб.
Според статия от „Ню Йорк Таймс“ почти четиридесет съседи са станали свидетели на нападението и убийството на Кити Дженовезе в Куинс, Ню Йорк през 1964 г., но нито един не се е обадил на полицията за помощ. Някои доклади сочат, че нападателят е напуснал закратко местопрестъплението и по-късно се е върнал, за да „довърши” жертвата си. По-късно се разкрива, че много от тези факти са преувеличени (по-вероятно е свидетелите да са били около дузина и записите показват, че някои от тях са се обадили на полицията).
Това, с което по-късно става известен този случай, е „Ефектът на страничния наблюдател“, който гласи, че колкото повече странични наблюдатели присъстват в една социална ситуация, толкова по-малка е вероятността някой да се намеси и да окаже помощ. Този ефект води до промени в медицината, психологията и в много други области.
10. Експериментът на Стенли Милграм
Проучване, проведено от Стенли Милграм през 1961 г. в Станфордския университет
Подробности за експеримента: Проучването от 1961 г., проведено от психолога от Йейлския университет Стенли Милграм, е проведено, за да измери готовността на хората да се подчиняват на авторитетни фигури, когато са инструктирани да извършват действия, противоречащи на техните морални ценности. Изследването се основава на предпоставката, че хората по същество поемат насоки от авторитетни фигури от много ранна възраст.
На изследваните лица се казва, че участват в проучване за паметта. Помолени са да наблюдават друг човек (който всъщност е актьор), който прави тест за памет и са инструктирани да натискат бутон, който изпраща токов удар всеки път, когато лицето получи грешен отговор (актьорът всъщност не получава удари, а се преструва).
На участниците се казва да играят ролята на „учител“ и да прилагат токови удари на „обучаемия“, който все едно се намира в друга стая, всеки път, когато тя/той даде грешен отговор. Експериментаторите молят участниците да продължат да увеличават броя на електрическите удари и повечето от тях се подчиняват, въпреки че лицето, попълващо теста, изглежда, че изпитва ужасяваща болка.
Въпреки възраженията, много участници продължават експеримента, когато авторитетната фигура (експериментаторът) ги подтиква, увеличавайки напрежението след всеки грешен отговор, докато в крайна сметка някои не прилагат и смъртоносни удари.
Този експеримент показва, че хората са склонни да се подчиняват на хора с власт и биха го направили, дори ако това противоречи на техните естествен морал и здрав разум.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
