Дълбоката човешка памет (онези около 50 000 години, когато на Земята е живял Homo sapiens sapiens), закодирана в митовете, доскоро беше възприемана със скептицизъм и текстовете, в които се разказваше за всемирно изтребление, се обясняваха с развитото въображение на праисторическия човек и хилядолетия наред преувеличаване на първоначалните събития. Постепенно обаче с напредване на науката и все по-широкомащабните проучвания на големи области от сушата, на бял свят излязоха ясни доказателства за природни явления, превърнали се в разрушителни бедствия, довели до измиране на голяма част от живите същества на планетата в онези епохи.
Земята е планета с бурна вътрешна дейност и капризен и уязвим климат, изключително разнообразен в различните й области. А космическите влияния (приближаване и отдалечаване на планети, гигантски метеорити и др.) правят “поведението“ й още по-непредсказуемо. Бързи и катастрофални промени са “документирани“ отчетливо в земните пластове и когато находките на геолози и археолози потвърдят някой древен разказ за катаклизъм, сполетял света, редно е да се замислим за крехкото равновесие на съвременния живот и собствения си “принос“ към задълбочаване на проблемите на зелената планета. Ето 10 ужасяващи глобални природни бедствия, отразени в митовете и в докладите на учените.
1. Митове и доказателства за ГОЛЕМИЯ СТУД от Америка – индианците Тоба (от района на днешен Парагвай, Аржентина и Чили) още разказват за времето, когато “…хората замръзвали и за една нощ всички били мъртви – млади и стари, мъже и жени… Този период на лед и сняг продължил много дълго време и всички огньове угаснали…“ Появата на Homo sapiens sapiens съвпада с последната ледникова епоха. Тя започва преди около 60 000 г., достига своя максимум преди 17 000 г., а ледът, обхванал Стария и Новия свят се стапя бавно и образува огромни наводнения през последните й 7 000 г. (когато измрели повечето от изчезналите животински видове). Ето описанието на една находка, направено от проф. Хъбън от Университета в Ню Мексико, когато проучвал обект в Аляска: “Плътно замръзнали лежат сгърчени части от животни и натрошени дървета, смесени с парчета лед, пластове торф и мъх…Бизони, коне, вълци, мечки, лъвове – цели стада очевидно са загинали заедно, погубени от една и съща сила… Такива камари трупове на животни и хора просто не се получават при обичайните условия…“
2. Митове и доказателства за ГОЛЕМИЯ СТУД от Европа – митовете на Тевтонските племена от Германия и Скандинавия разказват за чудовище, което подгонило слънцето (гигантският вълк Фенрир): “Гонитбата дълго време била напразна, ала вълкът с всеки сезон ставал все по-силен и накрая го настигнал и изял. Ярките лъчи на небесното светило помръкнали и накрая то угаснало. Тогава на света се възцарила страховита зима. От всички посоки на хоризонта дошли снежни бури. Хората и животните гинели…“ Доказателства за това има в Сибир, където в началото на ХХ в. замръзналите мамутски гробища (разкопавани още от римляните за добив на слонова кост) все още давали по 2 000 чифта бивни всяка година. Както казват преданията, …“земята, която се радвала на 7 месеца лято, за една нощ се превърнала в земя на лед и сняг с 10 месеца люта ледена зима“. В Европа ледената покривка тръгнала от Скандинавия и Шотландия и обхванала Великобритания, Дания, Полша, Русия, Германия, Швейцария и части от Австрия, Италия и Франция.
3. Митове за ГОЛЕМИЯ СТУД от Азия – Авестийските арийци от предислямски Иран имат предание, в което се разказва за заледяването на Азиатския континент. В текста свещения бог Ахура Мазда предупреждава героя Йима: “Връз света ще се спусне пагубна зима, която ще донесе смъртоносен студ и сняг в изобилие. Ще изгинат животните… Затова направи вар (подземно убежище) и вземи там от всички видове твари, големи и малки. Вземи от всички растения най-красивите и най-благоуханните и от всички плодове най-сочните. Вземи и от червените, горящи огньове. Всички тези твари не ще загинат, докато са във вара. И така ще се спаси света.“ В “Бундахиш“ (друго зороастрийско предание, за което се вярва, че съдържа откъси от оригиналния текст “Авеста“) се разказва повече за ледената епоха, която сполетяла Арианам Вайджа (легендарната прародина на древноиранския народ, намирала се някъде в Западна Азия): “Когато пратил смъртоносен студ, Анхра Маню – Злия накарал небето да обезумее. И тогава ледената покривка стегнала в прегръдка земята и Злия победил.“
4. Митове за ПРОМЯНА НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА от цял свят – в книгата на Маите “Попол Вух“ се казва как “един ден изведнъж станало облачно и здрач обгърнал цялата земя… Лицата на Слънцето и Луната се скрили.“ В друга майска легенда се разказва , че “във времената на древните хора светът помръкнал… Слънцето отначало било ярко и ясно, после към пладне потъмняло. Слънчевите лъчи се появили чак двадесет и шест години след това…“ В Тиера дел Фуего (Южна Америка) от поколение на поколение се предава легенда за времето, когато Слънцето и Луната паднали от небето, а в Китай текстове твърдят, че имало време, когато “…планетите променили курса си, а Слънцето, Луната и звездите променили и движенията си…“. Индианците Тарахумара (в Северно Мексико) са съхранили предание според което на Земята настъпило бедствие, заради промяна в пътя на Слънцето. Африкански мит от Южно Конго твърди, че:“Много отдавна Слънцето срещнало Луната и понеже двамата враждували, замерило лицето й с кал. Тогава тя потъмняла, разгневила се и раздвижила водите на земята.“ Гръко-римския мит за Фаетон, който не успял да обуздае огнените коне на бащината си колесница, също алегорично разказва за промяна на пътя на Слънцето.
5. Митове за ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ от Южна Америка – много митове разказват за ужасен студ, помръкнало небе и черен огнен дъжд. Индианците Араукано в Чили и досега смятат, че “В самия край на големия студ започнали вулканични изригвания, придружени от силни земетресения, които разтрепервали земята…“. Племето Мам от Сантяго Чималтенанго (Западна Гватемала) са запазили спомен за “потоп от горяща смола“, който бил едно от средствата, ползвани от боговете за световно унищожение. А според индианците Матако от Аржентина “черен облак дошъл от юг и покрил цялото небе. Падали мълнии и се чували гръмотевици. Но капките, които падали не били дъжд – били горещи като огън.“ Мощни изригвания в края на ледниковата епоха са причина за откриваните и досега големи човешко-животински погреби – ями или цели местности, в които останките на хора, животни, растения, скални късове и по-дребни камъни са затрупани от дебели пластове вулканична пепел. Тази голяма вулканична активност е била най-добре изразена в така наречената “ивица на смъртта“, обхващала Южна и Северна Америка, Северния Атлантик, Азия и Япония.
6. Митове и доказателства за ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ от Северна Америка – индианците от различни части на континента имат съхранени предания за епохата на страховити кавги между боговете на подземното царство и “пушенето на комините им“, а свидетелства за вулканична активност има в няколко географски области. В прочутите катранени ями в Ла Бреа (Лос Анджелис) лежат останките на хиляди праисторически животни и растения: “Бизони, коне, камили, ленивци, мамути, мастодонти и много саблезъби тигри – начупени, смачкани, разкъсани и смесени в хетерогенна маса.“ Подобни са находките от две находища на асфалт в Калифорния (Карпинтерия и Маккитрик). В долината Сан Педро била открита странна находка -скелети на мастодонти, които още стояли изправени в голяма курчина вулканична пепел и пясък. От ледниковото езеро Флористън (Колорадо) и долината Джон Дей (в Орегон) има снимки на находки на животни и хора, намерили смъртта си в гробници от вулканична пепел. Вулканите изхвърлят в атмосферата много пепел и газове, един от които е въглеродния диоксид, сочен за основен “виновник“ за глобалното затопляне. А повишаването на температурата е довело до разтапяне на ледените шапки на континентите и до ужасяващи наводнения.
7. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Северна Америка – коренното население на САЩ и Канада пази предания и митове за страховито наводнение, което дошло непосредствено след “времето на големия студ“. То довело до рязко повишаване на морското равнище (вероятно с около 105 м.), което потопило обширни части от ниските области на сушата и изтласкало оцелелите обитатели на континента към височините и върховете на планините. От време на време се надигали огромни вълни цунами (предизвикани и от вулканичната активност на океанското дъно), заливали дори по-високите райони и мощно изтласквали навътре в континента собствените си обитатели – морската фауна. В много райони на Тихоокеанското крайбрежие морските ледникови наслаги обхващат над 320 км. навътре в сушата. Кости от китове са открити на север от езерото Онтарио (на 134 м. над сегашното морско равнище), цял скелет на кит е намерен във Върмонт (на 150 м над морското равнище), а друг в региона на Монреал-Квебек (на 180 м. над морското равнище). Морски наслагвания, съдържащи моржове, тюлени и поне пет рода китове покриват бреговете на североизточните щати и полярното крайбрежие на Канада.
8. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Южна Америка – на цялата територия на континента са открити вкаменелости от края на ледниковата епоха, при които “човешки кости са смесени несъвместимо с кости на тревопасни и хищници“. Предполага се, че това са човешки и животински маси, които са били издавени при ужасяващия прилив и отнесени от него навътре в сушата. В същия геологичен хоризонт са намерени фосилизирали морски създания, отложени там едновременно с тях. Както вече стана дума, топенето на дебелите на места до 3 км. ледени шапки на континентите е продължило около 7 000 г., време, през което ежедневния живот на обитателите на Южна Америка е бил един безкраен кошмар от земетресения, вулканични изригвания и периодични наводнения. Вероятно затова митовете на древните хора разказват за огън, времена на мрак, на “голяма, страшна вода“, сътворения и гибел на слънца и т.н. Много описания на епохата съдържат герои като Кецалкоатъл и Виракоча, богове, дошли след мрака и дългата нощ, след потоп и други бедствия, за да научат спасилите се на занаяти и изкуства.
9. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Европа – древните предания често описват сцени, в които хора и животни бягат пред приливната вълна и се катерят по височините за да се спасят. Находките на вкаменелости потвърждават това. Дълбоки цепнатини в скалите по върховете на Централна Франция са запълнени с материал, наречен “брекчия“ (ситно натрошени кости на северни елени, мамути, носорози и други животни). Връх Мон Жени в Бургундия (Франция) е покрит с тази смес, а в Гибралтарската скала са открити освен фрагменти от животински кости, още човешки зъб, обработени кремъци и накити, създадени от палеолитнен човек. Останки от хипопотами, мамути, носорози, коне, мечки, бизони, вълци, лъвове са намерени в района на Плимут (Англия). Хълмовете на Палермо (Италия) разкрили пласт, съдържащ голямо количество кости от хипопотами. Въз основа на тези свидетелства проф. Джоузеф Престуич от Университета в Оксфорд стигнал до извода, че Централна Европа, Англия и средиземноморските острови Сардиния и Сицилия на няколко пъти били заливани по време на ускореното топене на ледената покривка на континента.
10. Митове и предсказания за АНОМАЛИИ В СЛЪНЧЕВОТО ГРЕЕНЕ от цял свят – глобалното затопляне, което разтревожените съвременни учени регистрират не е първото, сполетяло планетата ми. Както се казва в Библията: “Бог даде на Ной знака на дъгата – край на водата, огън чака я земята!“ И наред с големите наводнения по всички краища на света се помнят текстове за огън и ослепителна светлина. В различните култури се говори за редица сътворения и унищожения – В Китай древните епохи са 10. Сибилианските книги (сборници с древни текстове на предсказания от времето на гърците и римляните) описват 9 епохи – “девет слънца“, от които са изминали 7. Будистките писания споменават 7 слънца, всяко от които е загивало “от вода или огън“. Според тях в края на седмото слънце земята ще избухне в пламъци и ще бъде унищожена. Аборигените считат, че са просъществували през 6 слънца, ацтеките през 4, а индианците Хопи в Аризона разказват за 3 предишни слънца, всяко от които завършило с гибел на света, но и с неговото възраждане. Ето едно описание на този край, взето от скандинавска легенда: “Великанът Сурт (Слънцето) запалил цялата земя. Пламъци бълвали от цепнатините в скалите, навсякъде се носело съскане на пара. Загинали всички живи твари и растения. Останала само голата пръст, почерняла, спечена и напукана…“. Дано не доживеем да видим това на практика…
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
