Charly Wilde е съвременен български автор, за когото вече смело можем да кажем, че е добре познат на широката публика. Грабва ни още с първата си стихосбирка “Този път, за да ме чуеш“, като задържа успешно интереса ни и с последващите “Има ли по-рано от сега?“, “Нагоре към себе си“ и още други.
Всъщност Charly Wilde е творческият псевдоним на Ралица Генчева. Родена във Варна на 20 ноември 1986 г. Фен на Чарлс Буковски и Оскар Уайлд. Именно любимите ѝ автори стават причина да се спре на артистичното име, с което става известна.
Боравейки майсторски с думите, Ралица успява да ни обрисува света на любовта по изключително нежен начин. Развежда ни из различните ѝ цветове, като ни показва най-красивите ѝ нюанси. Думите на Charly Wilde винаги успяват да намерят целта, дори когато ние самите не сме сигурни къде е тя. За нея може да се каже много, затова днес направо ще си поговорим със самата Рали.
1. Здравей! Кое е последното нещо, което те зарадва истински?
Да играя със сина си и да го виждам да се усмихва. Последно се случи снощи.
2. Ти ли избра писането или то теб?
Определено аз го избрах – то е убежище. Преди мислех, че то ти се случва, но май ти му се случваш. Случват му се всички, които са го избрали, а то е вечният дом и приятел.
3. Кой е най-лошият съвет, който си получавала?
Да се свия, да се смаля, да не опитвам, да се откажа. Да избера чуждите мечти вместо моите. За съжаление понякога най-лошите съвети можеш да получиш от хората, които имат най-добрите намерения. Никой не знае по-добре от теб, независимо колко те обича.
4. За какво все не ти остава време?
За четене. Чета във всеки свободен момент, но никога не ми стига. Напоследък и за писане ми остава малко, а колкото по-малко време остава за писане, толкова по-тежък товар нося в себе си. В един момент става непосилно да го нося и знам, че ще трябва да се откажа от нещо друго, за да му направя място.
5. Кой е най-досадният ти навик?
Адски нетърпелива и припряна съм. Предполагам това е много досадно за околните, особено за тези, с които работя.
6. Има ли нещо, което би ти се искало повече хора да знаят?
Иска ми се повече от нас да осъзнават колко са необятни хората, възможностите, талантът им. Прекалено често се чувстваме ограничени и сами се ограждаме в затвори. Иска ми се да знаем, че сме много по-свободни, отколкото мислим, че сме.
7. Какво най-много обичаш в работата си?
Процесът на създаване. Тогава забравям всичко. Съзиданието е безвремие и смисъл.
8. За какво мечтаеш?
Във всеки период от живота си за различни неща. В момента – да мотивирам повече хора да четат редовно. И да си отворя книжарница.
9. Какви мисли те спохождат най-много напоследък?
Че един живот няма да ми стигне. Времето лети и когато имаш дете, виждаш това по-ясно, то расте с всеки изминал ден. Опитвам се да се наслаждавам максимално на моментите сега, а не след време да осъзная колко са били хубави и колко сме били щастливи. Не обичам да живея в миналото или да оценявам красивите моменти със закъснение. Стотици пъти на ден спирам и си казвам, че сега спирам да мисля за всичко останало, защото това тук е най-важното. Не е лесно, особено за човек, който постоянно мисли и трудно се отпуска.
10. Последно, но не и по важност. Кои са любимите ти твои стихове?
Любовта не обича:
пътни знаци,
ограничения на скоростта,
страхливи сърца,
малки хора,
несбъднати мечти
и да те няма.
Скорост
Нейните мечти
изпреварваха
любовта му.
SCAR LOVE
Let me love you
my way:
skin on skin
scar
on
scar.
Привърженичка на класическата литература, усъвършенстваща се в свиренето на цигулка и автор на поезия. Ценител на музикалното изкуство като цяло, но най-вече на творчеството на Остава. С неподправено чувство за хумор и умерен сарказъм.