Най-голямото спортно събитие на планетата – Олимпиадата. Отложените от 2020 г. Олимпийски игри се превърнаха и в най-чаканите, както за публика, така и за участници. Токио 2020 се оказаха изпълнени с изключително спортсменство, напрегнати битки и нови рекорди.
А за България това беше най-успешната Олимпиада в последните 21 години! 10 невероятни момичета накараха всички пред екраните да плачат и да се гордеят. А само преди дни президентът Румен Радев ги удостои с Почетния знак на държавния глава – отличие за изключителни успехи в спорта и извоюваните олимпийски титли, за подпомагане на младите таланти и за огромен принос в спортната слава на България.
Всъщност в този месец от края на игрите в Токио 2020 се изписа много по темата. Да, постиженията, довели страната ни до почетната стълбичка, бяха само на представителки на нежния пол. Но какво друго знаем за тях, освен имената им?
Нека за момент оставим на страна сухата фактология на спечелени медали от първенства и леко надникнем в биографиите им, за да разберем какъв житейски път са извървели дотук и на какво се дължат тези велики успехи. Започваме хронологично по ред на спечелване на медалите.
1. Антоанета Костадинова – спортна стрелба
(сребърен медал)
Завършилата за учител по физическо възпитание и спорт в Шуменския университет Антоанета, се среща със стрелбата сравнително късно – в десети клас. Когато навършва пълнолетие, става част от стрелкови клуб „Светкавица“ – гр. Търговище през 2004 г. През 2012 г. в Лондон участва за първи път на Олимпийски игри, но не успява да се класира за финалите. Четири години по-късно – на игрите в Рио де Жанейро, завършва на 8-мо място на 25 метра пистолет. А на последните Олимпийски игри в Токио 2020 Антония Костадинова прави най-доброто си класиране досега, като взима сребърен медал на 10 метра въздушен пистолет. Преди да замине за японската столица казва, че вътрешно вече се съмнява, че съдбата ще ѝ отреди медал от Олимпиада някога. Но ето, че това става факт!
Извод: Постоянството и упоритостта все някога се отплащат!
2. Тайбе Юсеин – борба
(бронзов медал)
Тайбе Юсеин, родом от с. Мъдрево, област Разград, е активно и дейно дете, което иска да се занимава със спорт. На село няма много възможности за избор и така тя попада в залата по борба. Видял талант в нея, тогавашният ѝ треньор съветва родителите ѝ да продължи образованието си в спортното училище в Русе. Така и става.
Игрите в Токио са всъщност втора Олимпиада за Юсеин. На тези в Рио де Жанейро се класира 13-та и е на път да се откаже от спорта след края им. Един телефонен разговор с бъдещия старши треньор обаче обръща нещата и Таби започва отново да тренира. Докато не идва септември 2020 г., когато къса кръстни връзки на коляното и предстои дълъг период на възстановяване. Но въпреки всичко случило се, тя решава да замине за Токио и усилията ѝ се оправдават напълно – в малкия финал успява да бие съперничката си само за 56 секунди. Печели бронзовия медал, но за нея е с тежестта на злато!
Извод: Съдбата обича смелите!
3. Ивет Горанова – карате
(златен медал)
Родена е на 6 март в Плевен, но израства в Долна Митрополия. Възпитаничка е на Спортното училище в града. Преди да се запознае с бойното изкуство, Ивет има увлечение по народните танци. То и каратето е вид танц, просто… малко по-специфичен.
Младата каратистка донася първо олимпийско злато за България от 2008 г. насам и става първата олимпийска шампионка в своята категория в каратето! И постига това на едва първото си участие на най-уважавания спортен форум. Прави истински фурор на Токио 2020, като побеждава в пет поредни срещи. Казва, че е победила, благодарение не само на добрата си физическа форма, но и на менталната такава. През цялата си подготовка тя активно работи и с мотивационен треньор – Моусес Налока.
Горанова мечтае след края на спортната си кариера да стане част от редиците на родната полиция. Узнали за това, ръководството на Висшето военно училище взе решение да я направи почетен студент и да подсигури обучението ѝ.
Извод: Вярвай в мечтите си, защото все някога те се сбъдват!
4. Евелина Николова – борба
(бронзов медал)
28-годишната петричанка започва спортната си кариера на 12 години в спортен клуб в родния си град. След това преминава към кюстендилски клуб по борба и към днешна дата се състезава за клуб в град Созопол. Казва, че своите успехи дължи най-вече на треньора и екипа, с който работи. Затова и благодари първо на тях, след като завоюва медала си от Токио 2020. Казва, че е позитивен човек и затова е избрала да се радва на бронзовия си медал, вместо да съжалява, че не е спечелила златен. А все пак това е и нейният дебют на олимпийската сцена. Доста впечатляващ при това.
Извод: Дори индивидуалните спортове са отборна игра! Бъди благодарен на екипа си!
5. Стойка Кръстева – бокс
(златен медал)
Българската шампионка в бокса е родена на 18 септември 1985 г. в град Добрич. Започва да се занимава с този спорт едва на 13-годишна възраст. Възпитаничка е на Спортното училище в родния си град – завършва като пълна отличничка. В Лондон 2012 тя постига нещо голямо за българския бокс – става първата българска боксьорка, участвала на Олимпийски игри (досега това са постигали само мъже и то само 4-ма)! На тези игри, достигайки до четвърт финал, тя само дава заявка за своите бъдещи възможности, които показа през 2021 г. В Токио 2020, след 4 поредни победи, тя се класира на финал в своята категория – нещо не случвало се за България от 25 години насам, а от жена – не постигано никога досега в българския бокс. И не просто участва на финала, тя го спечели!
Извод: Непрекъснатото развитие неимоверно води до желаните резултати!
6. Ансамбълът ни по художествена гимнастика
(златен медал)
6.1 Симона Дянкова – капитан
Тя е от състезателките, наследили новата вълна „Златни момичета на България“ (тези, които донесоха бронзовия медал от Олимпийските игри в Рио де Жанейро). Започва да се занимава с гимнастика в родната Варна и през 2017 г. става част от ансамбъла, в последствие наречен „Диамантени момичета на България“. Има нелека лична история – губи баща си, когато е на 10 г. Но това не я сломява – напротив. Прави я още по-борбена. Изгражда я като боец не само в живота, но и на спортния килим. Тя е водещата фигура на отбора – съотборничките ѝ единодушно я избират за свой капитан. Освен това, тя е и стилист на момичетата. Нейни са идеите как да изглеждат на всички медийни изяви на отбора, както и на гала вечерите след различните първенства, на които участват.
Извод: Истинският лидер вдъхновява да бъде следван!
6.2 Лаура Траатс
Може би още с избора на име за дъщеря си, нейните родители я орисват да бъде победител в живота. Името ѝ значи „победа, сила“ – идва от „лавровия венец“, с който се закичват победителите в Древността. Грабващата вниманието фамилия пък дължи на баща си – нидерландец. Има правото да избере дали тук, или в Нидерландия да се занимава с художествена гимнастика, но тя е категорична – българка е и ще играе за българския отбор, защото той е еквивалент на престиж в този спорт. Също като Симона, тя е в ансамбъла „диамантени момичета“ в първоначалния състав.
Извод: Не е важно с какъв произход си по паспорт, а какъв се чувстваш ти самият!
6.3 Мадлен Радуканова
В началото на спортната си кариера е леко в сянката на своя именит баща – известния български футболист и треньор Милен Радуканов. Към днешна дата Мадлен вече не просто го е застигнала, но и задминала по успех – олимпийският златен медал вече е част от колекцията ѝ. Мадлен Радуканова започва да се занимава с художествена гимнастика още на 5-годишна възраст. Тя е от самото начало в ансамбъла – наследник на олимпийките ни от Рио де Жанейро, заедно със Симона Дянкова и Лаура Траатс. На игрите в Токио 2020 тя превъзмогва себе си, като играе със стрес фрактура на глезена. Това обаче са знаели само треньорите ѝ. Поведение на един истински боец.
Извод: Добрият ученик е този, който успее да задмине учителя/родителя си!
6.4 Стефани Кирякова
Роденото в Бургас момиче, успява да дочака своя звезден миг и през 2018 г. от резерва се превръща в част от титулярния състав на ансамбъла, който знаем от Токио 2020. През същата година обаче преживява и сериозна семейна злополука – майка ѝ получава инсулт. Въпреки сътресенията в семейството, Стефи стиска зъби и като един боец продължава наред. Но вече знае, че се състезава не само за своята мечта, а и за тази на майка си – да види дъщеря си шампионка! И това се случва в последния ден на Олимпиадата – българският ансамбъл прекратява руската хегемония на олимпийския връх и се окичва със златото!
Кирякова мечтае след края на спортната си кариера, да издаде книга, посветена на „диамантените момичета“. В нея да разкаже всички истории, останали скрити за голямата публика. А на нас ни остава да чакаме излизането ѝ от печат, защото звучи доста интригуващо.
Извод: Трудностите ни правят по-силни! Не се плаши от тях!
6.5 Ерика Зафирова
Първите си стъпки в художествената гимнастика Ерика прави в родния Кюстендил. След това заедно със семейството си се мести да живее в Бургас. Там продължава да се занимава с грациозния спорт като индивидуален състезател. През 2017 г. обаче е поканена да премине от индивидуална към ансамблова състезателка. И това, казва тя, се оказва най-правилното решение, което е взимала в кариерата си. Това налага преместването ѝ в София. След време майка ѝ, баща ѝ и малката ѝ сестра заминават да живеят в чужбина, а голямата ѝ сестра остава да живее в Бургас. Така на практика за Ерика нейните съотборнички и треньори, се превръщат в нещо повече от спортен екип – те стават семейство.
Извод: Не е важно да си всеки ден физически със семейството си – важно е да усещаш всекидневната им обич и подкрепа!
В обобщение може да кажем само, че не е важно от малък или голям град си, нито дали си започнал от ранна детска възраст или по-късно своето занимание със спорт. От значение е само да откриеш таланта си и ако наистина искаш да постигнеш големи резултати, да си готов на много лишения и упорити тренировки. Защото шампион не се раждаш, а се изграждаш!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
