Фаталната 2013 година не пожали българската култура. Само за няколко месеца се разделихме с някои от най-големите ни писатели и актьори. Отидоха си известни журналисти и музиканти. Сбогувахме се с режисьори и политици. Но както казва великият Оскар Уайлд в „Жена без значение“: „Днес човек може да преживее всичко, освен смъртта, и да дочака да се забрави всичко, освен доброто му име“.
А тук доброто име ще бъде внимателно пазено! За да си спомним за точно тези големи българи, с които страната ни има защо да се гордее. Хората дали ни много от себе си и от изкуството си. Хората, които ще помним дълго и ще пазим в сърцата си. Ето 10 популярни българи, с които се разделихме през 2013 г.
1. Леда Милева
(5 февруари 1920 г. – 5 февруари 2013 г.)
Голямата писателка, поетеса и преводач Леда Милева си отиде навръх своя 93-и рожден ден. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. Мнозина асоциираха името на Леда Милева с популярното детско стихотворение „Зайченцето бяло“. Тя често казваше обаче, че го е написала случайно и не иска да я свързват само с това.
2. Тодор Колев
(26 август 1939 г. – 15 февруари 2013 г.)
Десет дни по-късно почина и популярният актьор Тодор Колев. Той си отиде на 73-годишна възраст след продължително тежко боледуване. Колев имаше рак на белия дроб. Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Звездата му изгрява през 1969 г. на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, Колев получава първа награда. Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са „Двойникът“, „Господин за един ден“ и особено „Опасен чар“. Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ, като в тях става прочут със своите „Иръпшъни“. От 1981 г. участва в телевизионните мюзикхоли на проф. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: „Тодор Колев“ (1983), „Немам нерви“ (1990), „Фалшив герой“ (1995), The best (1999), „Най-доброто“ (2001).
3. Петър Гюзелев
(10 декември 1945 г. – 25 април 2013 г. )
След дълга борба с тумор в мозъка през 2013 г. си отиде и китаристът на легендарната група Щурците Петър Гюзелев. Той издъхна в дома си на 25 април. До последните си дни Пеци, както го наричаха приятелите му, не спираше да прави музика и да записва нови и нови песни. Петър Гюзелев е роден през 1945 година в Стара Загора. През 1967 е един от съзаклятниците, които създават в София „Щурците“ – заедно с Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ и Веселин Кисьов. Групата изнася стотици концерти. Малко след промените, през 1993 година Петър Гюзелев и Георги Минчев създават групата „Стари муцуни“. Тогава Гюзелев започва работа по първия си самостоятелен албум. Емблематични китари в групата са Иван Лечев и Ивайло Крайчовски, за барабаните се грижи Георги Марков. „Какъвто бях, такъв ще умра!, Бира, секс и рокенд рол“, гласи припевът на една от известните парчета на групата.
4. Петър Попйорданов
(11 юни 1964 г. – 05 май 2013 г.)
Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов“, на 5 май актьорът Петър Попйорданов почина в резултат на тежка черепно-мозъчна травма. Чочо Попйорданов е роден на 11 юни 1964 г. в София. Баща му е бившият директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ Иван Попйорданов. Той завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1989 г., специалност е актьорско майсторство и е ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев. Чочо Попйорданов играе в театър „София“, Малък градски театър и в Народния театър „Иван Вазов“. Сред най-популярните му постановки са „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“ и др. Попйорданов има много роли във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „А сега накъде“ (1988), „Адио, Рио“ (1989), „Аз, Графинята“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Сомбреро блус“ (1999), телевизионните сериали „Дунав мост“, „Хайка за вълци“, „Хъшове“, „Врабците през октомври“ и „Под прикритие“ и др. Популярност му носи и участието в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ на БНТ.
5. Иванка Гръбчева
(28 юли 1946 г. – 26 май 2013 г.)
През месец май на 66 годишна възраст внезапно ни напусна режисьорката Иванка Гръбчева. Тя е известна с филмите „Деца играят вън“ (1973), „Изпити по никое време“ (1974), „При никого“ (1975), „Хирурзи“ (1977), „Войната на таралежите“ (1979), „Златната река“ (1983), „13-ата годеница на принца“ (1987), „Ева от третия етаж“ (1987), „Една калория нежност“ (2003) и др. Завършила е кинорежисура в Германия, като години наред работи в Студията за игрални филми „Бояна“. Един от най-знаменитите й филми е телевизионният сериал „Жребият“ по сценарий на Свобода Бъчварова. Нейни филми печелят множество награди. През 1974 г. печели наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за филма „Изпити по никое време“ на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания.
6. Стоян Ганев
(23 юли 1955 г. – 01 юли 2013 г.)
На 1 юли в болницата в Гринич, Кънеткикът, почина бившият външен министър на България Стоян Ганев. От доста време 57-годишният Ганев се бори с рак на белите дробове. Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. През 1973 г. завършва Математическа гимназия. През 1979 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1980 г. е преподавател по Конституционно право в Софийския университет. От 21 октомври 1991 г. до 8 ноември 1991 г. е депутат в 36-ото Народно събрание, когато е избран заместник министър-председател и министър на външните работи. От 15 септември 1992 г. за една година е председател на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. Заместник министър-председател е до 20 май 1992 г. и министър на външните работи на България до 30 декември 1992 г. От 21 август 2001 г. до 4 март 2002 г. е директор на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, след което заминава за САЩ, където живееше със семейството си.
7. Александър Лилов
(31 август 1933 г. – 20 юли 2013 г.)
Едно от емблематичните лица на най-новата ни история Александър Лилов почина на 20 юли, на 79-годишна възраст. Завършва българска филология в Софийския университет през 1962 година. Лилов е българският депутат с най-голям стаж като народен представител. Той е народен представител в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народно събрание до 10 ноември 1989 година. От 1990 до 2001 година е депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото народни събрания от листата на БСП. По негова инициатива БКП отрича „възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената. Автор е на книги и научни изследвания в областта на политиката и естетиката.
8. Ана-Мария Тонкова
(13 юли 1951 г. – 30 август 2013 г.)
След тежко боледуване на 30 август почина Ана-Мария Тонкова – музикален директор на БГ радио и един от неговите създатели. Тонкова от дете свири на пиано и завършва средното музикално училище „Любомир Пипков“, но свърза живота си с музиката като редактор, а не изпълнител. Става популярна като музикален редактор в Българското национално радио, където прави невероятни подборки за култовите по онова време предавания „Тик-так“ и „Пулсиращи ноти“, чийто глас е самата тя. След демократичните промени, през 1992 г. Ана-Мария Тонкова участва в създаването на Радио Експрес, а през 2000 г. – в създаването на единственото радио за българска поп и рок музика – БГ Радио, където до последно бе музикален директор. През 2007 г. стана управител на компанията „БГ Рекърдс“, която се занимава с лансиране на български изпълнители. Онкологичното заболяване принуди Тонкова да спре работа през юли 2013 г. През ноември 2012 г. тя бе оперирана от рак на дебелото черво, а за последно публиката я видя на годишните награди на медията, които се излъчиха на 24 май с концерт в центъра на Благоевград.
9. Алис Крайчева
(3 март 1948 г. – 23 септември 2013 г.)
Телевизионната журналистка с дългогодишна практика като репортер, автор, редактор и водещ издъхна на 23 септември във Военната болница в София след тежко боледуване – рак на панкреаса. Алис Крайчева работи 30 години в Българската национална телевизия. Тя е родена на 3 март 1948 г., завършила е някогашната легендарна столична 34-та гимназия на улица „Цар Иван Шишман“. 19-годишна, вече омъжена и със син, бързо сваля 30 кг. и става манекенка към тогавашния Център за нови стоки и мода (ЦНСМ). Приключва кариерата си на манекен, когато завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва като стажант-репортер в Радио София, където работи три години. Самата Алис, с нейното блестящо чувство за хумор и автоирония, обичаше да разказва как се опитила да измами приемната комисия, за да скрие своето нерадиофонично „р“. През 1981 г. става репортер в новините на БНТ. По-късно преминава към екипа на предаването „Събота, късен следобед“. Крайчева е автор и водещ и на модни предавания. Близо четири години работи с покойния Александър Авджиев в сутрешния блок на БНТ „Добро утро“.
10. Рангел Вълчанов
(12 октомври 1928 г. – 30 септември 2013 г.)
Няколко дни преди да навърши 85 години, на 30 септември, почина големият български режисьор Рангел Вълчанов. След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си. Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор. Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ, работи във филмова къща „Бояна“, а по-късно става член на Европейската филмова академия и народен артист. На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките. Става филмов режисьор номер 1 на България за XX век. Вълчанов ще бъде запомнен с редица произведения, сред които „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Лице под маска“, „Шанс“, „На малкия остров“, „Слънцето и сянката“, „Пътешествие между два бряга“, „Езоп“, „Бягство в Ропотамо“, „Следователят и гората“, „С любов и нежност“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Последни желания“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“, „Немирната птица любов“, „Фатална нежност“, „Изстрели в Храма на Удоволствията“, „А днес накъде?“ и др.
