Легендарният български актьор Георги Калоянчев ни напусна на 18 декември 2012 г. на 87 годишна възраст. Калата, както го наричаха всички, е роден на 13 януари 1925 г. През 1952 г. се дипломира в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“.
Веднага след завършването си Калоянчев попада в трупата на Народния театър. В киното пък дебютира с роля във филма “Утро над родината” (1951), където играе циганчето Сали. През 1956 се снима за втори път в киното, като филмът е все на същата „производствена“ тема – „Димитровградци“. В театъра функциите на големия актьор се свеждат до заместване на заболели актьори.
Като виц от онова време е останала репликата на директора Масалитинов (когато му съобщили, че някакъв актьор е заболял) „Викнете Калоянчев, той може всичко да играе. Той може да играе и жени“. Точно тогава Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър.
Той остава част от театъра до края на активната си кариера. Калата слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър.
Актьорът обясняваше, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание – да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите. През 2011 г. Калата изигра последната си роля на екран в телевизионния сериал „Столичани в повече“. За нея той си партнираше с дългогодишната си сценична половинка Стоянка Мутафова. Ето 10 незабравими роли на Георги Калоянчев в киното.
1. Щангистът Спиро
„Специалист по всичко“ (1962 г.)
Апостол (Апостол Карамитев) завършва висшето си образование по стоматология с отличие и очаква назначение в София, но става грешка и получава разпределение в село Вълчидол. Ядосан от това, постъпва на работа в чудноватото предприятие „Софгркомбитус“ като „специалист по всичко“ – бояджия, строител, водопроводчик.
В общежитието, където живее се запознава с Нели (Гинка Станчева). Съквартирантът му Спиро (Георги Калоянчев) също харесва момиче на име Нели (Катя Чукова). Двамата приятели смятат, че са влюбени в едно и също момиче и това води до редица недоразумения, а когато те са преодолени и Апостол получава мечтаната работа в София, се оказва, че неговата Нели е от Вълчидол, и той решава да замине с нея…
2. Фокусникът
„Най-дългата нощ“ (1967 г.)
Есента на 1943. В купе на нощен влак за София пътуват лекарка, селянин, фокусник, безработен с детето си, влюбени студент и ученичка и току-що освободен от затвора комунист. При тях влиза избягал от военнопленически лагер английски летец. Пътниците трябва да избират между предателството и помощта?
3. Риксата
„Привързаният балон“ (1967 г.)
През втората световна война един балон се откъсва и се спира над едно планинско село в България. Селяните решават да го свалят със залп. Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой, в който се намесва и полицията.
Филмът е създаден по едноименната новела на Йордан Радичков. Веднага след премиерата си и до 1990 г. той е абсолютно забранен за показване (дори пред кинематографисти) от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим.
4. Джордано Бруно
италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969 г.)
Ученият от Падуа Галилео Галилей (Кирил Кусак) доказва, че Земята се върти и че тя не е център на Вселената. Единомишлениците му са малко, а враговете – много. Когато Джордано Бруно (Георги Калоянчев) умира мъченически на кладата, защитавайки своето учение, Галилей възкликва: „Науката се нуждае не от мъченици, а от учени“.
За да запази откритието си и да продължи изследванията си, той прави опит да се помири с църквата, но не успява. Тя го поставя в изолация, а идеите му, изпреварили своето време, получават признание от следващите поколения…
5. Езоп
„Езоп“ (1970 г.)
Разказът започва от безлюдните плажове и хотели по Българското черноморие. Тишината изведнъж се оглася от смеха на Езоп (Георги Калоянчев), надживял вековете. Действието се прехвърля в средата на VІ в.пр.н.е. В шатрите на лидийския цар Крес цари охолство. Поетесата Сафо чете прекрасните си стихове. В същото време робите работят до пълно изтощение в каменоломните на о-в Лесбос. Един от тях е Езоп.
В неговите шеговити басни и закачки с господарите е събрана мъдростта на онова далечно време с неутолимата жажда на човека за свобода и щастие. В кратките стихове прозвучава вътрешният диалог между Езоп-Скептика и Езоп-Оптимиста, вярващ в бъдещето на човека.
6. Кметът
„Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980 г.)
Село в годините на Втората световна война. Поп Вечерко води монотонен живот сред своите съселяни. Един ден идва вест, че свещеникът в съседното село е починал и трябва да отиде да го опее. Вместо покойник, поп Вечерко открива предрешен като духовник партизански командир. Не след дълго къщата на поп Вечерко се превръща в нелегална печатница.
Изпод валяка на машината по цели нощи се печата „Комунистическия манифест“, подвързан като „Житие на Йоан Златоуст“. За нещастие, един ден в Синода е отнесен пакет с това „житие“. Свещениците от района са арестувани. Започва следствие. На помощ идва щастливият случай – деца подхвърлят граната в сградата, където то се води. В настъпилата суматоха попът конспиратор успява да се измъкне незабелязано и да се спаси…
7. Кметът
„Бон шанс, инспекторе!“ (1983 г.)
Действието се развива през 30-те години в малък провинциален град. Хората живеят кротко, но ежедневно стават дребни кражби, които кметът на града (Георги Калоянчев) смята за напълно в реда на нещата. Но когато от местната банка са откраднати осем милиона лева, всички са хвърлени в смут. За някои това е повод за притеснение, а за други – повод за радост. Сред вторите е криминалният инспектор и бивш професионален измамник Тюхчев (Велко Кънев).
С хитрите си и комични методи той успява да разобличи местния големец – Велизар Каракушев (Йосиф Сърчаджиев), чийто баща става министър. Това, обаче, кара Тюхчев да прикрие истината и той взема част от парите, като в края на филма стреля по отражението си в огледалото.
8. Бай Деньо
„За къде пътувате?“ (1986 г.)
На едно скучно заседание доцент Радев (Стоян Алексиев) е осенен от нова идея – да напусне цивилизацията и да започне нов живот. След банален флирт с библиотекарката Катерина (Катерина Евро) се отправя с трабанта си към неизвестността.
По пътя е застигнат от загадъчно автомобилно колело, което го отвежда в забравено от хората село с един-единствен жител – бай Деньо (Георги Калоянчев). Само чудо може да спаси човешката близост. И чудото става: намират стара карта на закопано съкровище…
9. Бай Ганьо
„Бай Ганьо тръгва из Европа“
Бай Ганьо (Георги Калоянчев) пътува към Австрия. Във влака се запознава с бедни български студенти. На гарата в Будапеща обядват заедно, но той ловко се измъква, когато трябва да се плати сметката. Ненамерил подслон Ганьо Балкански отива в пивницата, където се събират български студенти.
Опитите му да се самопокани на чужда маса, срещат категоричен отказ. Един от тях го съжалява и го отвежда в квартирата си. Там Балкански демонстрира грубото си поведение, като започва безсрамно да ухажва хазяйката и да прави цинични намеци на дъщеря й. На следващия ден е изгонен от там…
След като във Виена не успява да продаде розовото масло, Бай Ганьо заминава за Прага, където не познава никого. Спомняйки си, че в Прага живее бившият министър на културата на България Константин Иречек, той решава да се настани при него. Иречек е изненадан от посещението, но възпитанието му пречи да изгони натрапника…
10. Духът на Бай Ганьо
„Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004 г.)
България. Началото на ХХ в. Синът на Бай Ганьо – Ганьо Балкански (Николай Урумов), се завръща в България след учене в странство. Във влака се явява образът на починалия му родител – Бай Ганьо (Георги Калоянчев) и му дава напътствия как да запази и умножи натрупаните богатства. Ганьо Балкански се среща с приятелите на баща си – Танас (Калин Арсов), Филип (Валентин Танев), Данко (Павел Поппандов) и Таки (Иван Григоров), от които разбира, че Бай Ганьо е оставил много невърнати заеми.
Докато си чакат парите приятелите се наливат в кръчмата, а единствената им дейност е основаното от тях Дружество за борба с алкохола – „Въздържание“. Ганьо Балкански решава да използва това дружество за свои цели – организиране на благотворителна акция за набиране на средства за борба с алкохолизма.
Под това прикритие хитрият Ганьо мисли да събере достатъчно средства, за да се включи в политиката. Приятелите на баща му с удоволствие подкрепят начинанието като мислят, че така ще си върнат парите. Чрез изнудване и заплахи в акцията са включени доста богати хора. Средствата са събрани, а приятелите – излъгани.
Сценарият на филма е писан специално за Калоянчев още през 90-те, но дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калата Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо.
