Реге музиката произхожда от Ямайка в края на 60-те години на миналия век. До 70-те регето се превръща в международен стил, особено популярен във Великобритания, Съединените щати и Африка. Известен със своята успокояваща, ритмична мелодия и текстове, които често се фокусират върху социални проблеми, този стил е повлиял значително на популярната култура и е вдъхновил безброй артисти по целия свят.
Нека да разгледаме 10-те най-емблематични реге изпълнители на всички времена, които са оформили този стил и са оставили незаличима следа в света на музиката. Класацията е обоснована на анализи и проучвания, базирани на официални данни от американското списание Billboard.
1. Боб Марли
Няма как да обсъждаме реге изпълнителите без първо да споменем Боб Марли. Като лидер на групата The Wailers, той популяризира регето извън границите на Ямайка през 70-те години. Неговите песни, като „Redemption Song“ и „One Love“, се превърнаха в химни за мир и единство, отразявайки силните му политически убеждения.
Роден като Робърт Неста Марли на 6 февруари 1945 г. в Найн Майлс, Ямайка, Боб Марли се превръща в световнопризнат реге изпълнител, автор на песни, музикант и обществен активист. През 1962 г., на 16-годишна възраст, Марли формира първата си група – The Teenagers, с още двама емблематични реге певци – Питър Тош и Бъни Уейлър, като групата по-късно променя името си на The Wailing Wailers.
През 1965 г. бандата подписва договор с Leslie Kong’s Beverly’s Records и променя името си на The Wailers. Те издават няколко успешни сингъла, включително „Simmer Down“ и „One Cup of Coffee“, преди да преминат към Island Records през 1973 г. През същата година Марли издава дебютния си солов албум „Catch A Fire“, който получава широко признание за иновативното си използване на реге ритми и емоционални текстове. Следващият му албум – „Burnin“ (1973), се превръща в един от най-продаваните реге записи на всички времена.
Успехът на Марли обаче е помрачен от нарастващата политическа нестабилност в Ямайка. През 1976 г. той организира безплатен концерт в град Бостън, Масачузетс, за да повиши осведомеността относно политическите вълнения в родната му страна. Концертът привлича тълпа от над 35 000 души и се смята за един от най-големите митинги в историята на САЩ.
През 1977 г. Марли напуска острова, страхувайки се за безопасността си, и се премества в Лондон, Великобритания. Там той записва „Exodus“ (1977), който се превръща в един от най-популярните му албуми и включва хитовете „Jamming“, „Is This Love“, „Three Little Birds“ и „One Love“. През 1980 г. Марли се завръща в Ямайка и основава собствения си лейбъл Tuff Gong. Той продължава да записва и изпълнява до смъртта си на 11 май 1981 г. на 36-годишна възраст. Музиката му и до днес продължава да влияе на поколения изпълнители и фенове по целия свят.
2. Денис Браун
Денис Емануел Браун, роден на 1 февруари 1957 г. в Кингстън, Ямайка, е един от най-великите реге изпълнители на всички времена. Известен със своя мек, топъл глас и сърцераздирателни текстове, той продължава да вдъхновява артистите днес.
Като млад изпълнител той е наричан „момчето чудо“, но по-късно става известен като „престолонаследника или принца на регето“. Браун израства в квартал Тренчтаун в Кингстън, където се сблъсква с бедност и насилие. Започва да пее в местната църква на 7-годишна възраст и скоро развива любовта си към реге музиката.
Докато посещава гимназията, Денис се присъединява към училищния хор и започва да участва в различни шоута за местни таланти. Първият запис на певеца е „Lips of Wine“ за продуцента Дерик Хариот, но когато песента не е пусната в ефир, Браун започва записи за друг продуцент на име Клемент „Coxsone“ Дод в неговото Studio One.
Първият му официален сингъл е „No Man Is An Island“, записан през 1969 г., когато Браун е едва на 12 години. Парчето става хит в Ямайка, след като непрекъснато се върти в радиоефира в продължение на почти година. През 1975 г. Браун прави пробив в соловата си кариера, когато подписва с Island Records.
Първият му голям хит – „Cassandra“, излиза през 1976 г. и се превръща в международен успех, следван от „Money In My Pocket“ (1978). Дискографията на Браун продължава да расте през 80-те и 90-те години, като той издава албуми като „Promised Land“ (1980) и „Milk And Honey“ (1996).
За съжаление певецът умира на 1 юли 1999 г. на 42-годишна възраст. Въпреки предизвикателствата в живота си, творчеството на Денис Браун продължава да вдъхновява мнозина. Неговият уникален глас, съчетан с прочувствените му текстове, го правят един от най-обичаните реге изпълнители на всички времена.
3. Джейкъб Милър
Роден в град Мандевил, Ямайка, през 1952 г., Джейкъб Милър е единственият син на Джоан Ашман, хорова певица и пианистка. Според майка му той имал силна склонност към музиката – често свирил ритми с ръце, удряйки върху тенджери, тигани и различни предмети у дома. През 1960 г., на 8-годишна възраст, той се мести в Кингстън, Ямайка. Макар и все още много млад, Милър започва да прекарва голяма част от свободното си време в звукозаписните студиа на града, най-вече сега известното Studio One на Клемент „Coxsone“ Дод.
Той се надявал да стане следващата голяма детска звезда на студиото и само на 13 години записва три песни в Studio One, а най-забележителната е „Love is a Message“ , наречена още „Keep on Knocking“ през 1974 г. През следващата година и половина Милър записа още пет песни: „Baby I Love You So“, „False Rasta“, „Who Say Jah No Dread“, „Each One Teach One“ и „Girl Named Pat“, всяка от които се превръща в чудесен хит.
Тези сингли развиват репутацията на Милър като страхотен певец и техният успех в крайна сметка привлича вниманието на новоизгряващата по онова време реге група – Inner Circle, като нейните членове решават да го привлекат като фронтмен.
Джейкъб печели второ място в конкурса за фестивална песен на Ямайка през 1976 г. с песента „All Night ‘Till Daylight“ и продуцира първия си солов албум през 1978 г., наречен „Dread Dread“. С течение на времето Inner Circle започват да експериментират и съчетават реге музиката с други жанрове, включително поп, соул, фънк и диско.
Милър се явява на „One Love Peace Concert“ на Националния стадион в Кингстън, Ямайка, на 22 април 1978 г., заедно с много от най-популярните реге изпълнители като Боб Марли, Питър Тош, Бъни Уейлър, Денис Браун и много други roots reggae изпълнители.
За съжаление, талантливият певец загива в автомобилна катастрова през 1980 г., а в същата година Inner Circle издават следващия му и последен албум „Mixed Up Moods“. Въпреки краткия си живот и преждевременната си смърт, творчеството на Джейкъб Милър продължава да вдъхновява мнозина и до днес.
4. Питър Тош
Питър Тош е емблечатичен певец и музикант, роден в ямайския град Уестморленд на 19 октомври 1944 г. под името Уинстън Хюбърт Макинтош. Част от основателите е на реге групата The Wailers. През 60-те и 70-те години е един от най-влиятелните изпълнители на растафарианска музика. На 15-годишна възраст се премества в Кингстън, Ямайка, да живее при леля си.
В началото на 60-те години, като амбициозен музикант, Уинстън посещава вокален учител на име Джо Хигс, който по онова време дава безплатни уроци по музика на млади хора. Чрез контакта си с Хигс, Уинстън Хюбърт Макинтош се запознава с Робърт Неста Марли (Боб Марли) и Невил О’Райли Ливингстън (Бъни Уейлър). След това той променя името си на Питър Тош и триото започва да пее заедно през 1962 г.
Хигс учи триото The Wailers да хармонизира и докато развиват музиката си, те често свирят по уличните ъгли на Тренчтаун. По-късно, след напускане на групата през 1973 г., Тош прави успешна солова кариера и се превръща в застъпник на движението Растафари, като става известен със своите пламенни текстове, които често засягат теми за свобода, равенство и съпротива срещу потисничеството.
През 1976 г. излиза дебютният му албум с недвусмисленото заглавие „Legalize It“. Обложката на записа изобразява музикант, който мирно седи с димяща лула сред поле от канабис, което веднага премахва всички въпроси относно темата за легализация. През 1977 г. Питър Тош издава великолепния албум „Equal Rights“, а година по-късно известния диск „Bush Doctor“. В този албум, записан от самия Rolling Stones Records, музикантът пее дует с Мик Джагър в първата песен, а Кийт Ричардс изпълнява китарни сесии в още две.
През 1987 г. излиза последният студиен албум на Питър Тош – „No Nuclear War“, за който той получава награда Grammy в категорията „Най-добър реге албум“. На 11 септември същата година трима въоръжени мъже нахлуват в къщата на музиканта и го застрелват. През 2012 г. реге Питър Тош беше удостоен посмъртно с едно от най-високите отличия на Ямайка – Ордена за заслуги.
5. Бъни Уейлър
Бъни Уейлър, известен също като Бъни Ливингстън (роден като Невил О’Райли Ливингстън на 10 април 1947 г. в Ямайка), е певец, текстописец, перкусионист и оригинален член на реге групата The Wailers заедно с Боб Марли и Питър Тош. Тъй като в някои отношения е бил най-малко ефективният от триото, е бил склонен да пее вокали по-рядко от Марли и Тош в ранните години. Но когато Боб Марли напуска Ямайка през 1966 г., Бъни Уейлър започва да записва и пее някои от собствените си композиции, като „Who Feels It Knows It“, „I Stand Predominant“ и „Sunday Morning“.
Музиката му е повлияна от госпъла и Къртис Мейфийлд. През 1967 г. Бъни записва „This Train“ – албум, базиран на госпъл, за първи път в Studio One. През 1974 г. Бъни Уейлър напуска The Wailers поради творчески различия с Боб Марли. В музиката на Уейлър се наблюдават денсхол и рокерски влияния, най-добре илюстрирани от албума „Bunny Wailer Sings the Wailers“ (1980), в който той изпява част от песните на The Wailers като соло руутс певец.
Албумът, продуциран от Бъни Уейлър, е записан в Harry J Studio. Някои от тези песни са преработени класически парчета на групата, като „Dreamland“, кавър на „My Dream Island“ на El Tempos с леко преработен текст, който се превърна в знаковата песен на Бъни.
Един от най-успешните музикални албуми на певеца е „Rock ‘N’ Groove“ (1981) с емблематични песни като „Another Dance“ и „Cool Runnings“, която по-късно е включена в саундрака на филма „Леден болид“ от 1993 г.
През 2016 г. той свири на едномесечно турне „Blackheart Man“, за да отпразнува 40-ата годишнина от албума си от 1976 г. През октомври 2017 г. Бъни Уейлър е награден с орден за заслуги от правителството на Ямайка, четвъртото най-високо отличие в нацията. Певецът умира през 2021 г. на 73-годишна възраст, с което си отива последната легенда от The Wailers, но остава жив в сърцата на много фенове.
6. Хорас Анди
Хорас Анди (Хорас Кийт Хайндс, роден на 19 февруари 1951 г.) е ямайски реге автор на песни и певец, известен със своите отличителни вокали и хитови песни. Той записва първия си сингъл „This Is A Black Man’s Country“ през 1967 г. за продуцента Фил Прат, но той не постига особен успех.
По-късно, една от най-успешните песни на Анди – „Skylarking“ (1972), се появява за първи път в едноименния албум в Studio One на Клемент „Coxsone“ Дод, но скоро е издадена като сингъл, превръщайки се в хит в Ямайка. След като си сътрудничи с Бъни Лий, Хорас създава поредица от сингли, които са истинска класика и до днес: „Just Say Who“, „Don’t Try To Use Me“, „You Are My Angel“, „Zion Gate“, „I’ve Got To Get Away“ и много други.
През 1977 г. Хорас се премества в Съединените щати, където започва да работи за компанията DaSilva Everton, създавайки албума „In The Light & Dub“, както и синглите „Do You Love My Music“ и „Government Land“. Анди създава свой собствен лейбъл, наречен Rhythm, чрез който издава работата си с DaSilva.
През първата половина на 80-те години Анди продължава да записва с различни продуценти. Сътрудничеството с компанията, с която работи и до днес – Massive Attack, започва през 90-те години. Един от доста успешните съвременни албуми на реге певеца е „Midnight Rocker“ (2022), като едни от най-емблематичните песни от него са „Easy Money“, „Today Is Right Here“ и други. Хорас Анди и до днес продължава да твори и да радва феновете си.
7. Джуниър Мървин
Мървин Джуниър Смит е роден в Сейнт Джеймс, Ямайка, през 1946 г. и се премества в Порт Антонио след смъртта на баща си. Започва да пее като дете, повлиян особено от Къртис Мейфийлд и започва да се изявява публично, след като семейството му се премества в Монтего Бей.
Той се явява на неуспешно прослушване за Лий Пери и Кокстон Дод. Започва първите си записи под името Junior Soul за лейбъла Gayfeet, а след това започва работа за лейбъла Crystal, собственост на Derrick Harriott. През 1976 г. той отново се явява на прослушване за Пери със своята соло песен „Police and Thieves “. Този път Пери се съгласява да го запише и сингълът е издаден в Ямайка, Великобритания и други части на света.
Мървин и Пери са съавтори на още песни и завършват албум за Island Records, който носи името на песента „Police and Thieves“. Издаден е през 1977 г. и е считан за една от най-добрите продукции на Пери.
Мървин продължава да записва през 80-те години, но синглите му имат по-малък успех. Въпреки това той пее с една от най-добрите банди на Ямайка – Jah Postles, и прави голямо турне в Европа. Той записва с различни продуценти и музиканти, включително Джо Гибс, Ерол Томпсън и Майки Дрейд, с когото записва албума от 1982 г. „Bad Man Posse“.
Другите му местни хитове включват „Miss Kushie“, „Cool Out Son“, „I’m in Love“, „Bad Man Posse“ и „Muggers in the Street“. Той издава последния си албум – „Signs and Wonders“, през 1989 г., но продължава да записва и издава сингли локално в Ямайка, някои от тях на неговия малък лейбъл Murvin в Порт Антонио.
Последният му издаден запис е сингъл, озаглавен „Wise Man“, издаден от базирания в Лондон лейбъл Dubwise през 1998 г. Мървин умира през 2013 г., но неговото творчество остава сериозен отпечатък в света на реге музиката.
8. Джони Озбърн
Джони Озбърн (роден като Ерол Озбърн през 1948 г.) е един от най-популярните ямайски реге и денсхол певци на всички времена, който постига успех в края на 70-те и средата на 80-те години. През 1967 г. Озбърн става водещ вокалист на The Wildcats и записва за продуцента Уинстън Райли, въпреки че тогава нищо не е издадено.
След това мениджърът на The Wildcats финансира сесия в Studio One на Клемент „Coxsone“ Дод, от която излиза неговият дебютен сингъл „All I Have Is Love“. През 1969 г. Джони Озбърн записва албума „Come Back Darling“ отново за Райли. В деня, в който завършва албума, Озбърн емигрира в Торонто, Канада.
След като пее с различни соул и реге групи, той става водещ вокалист на Ishan People и записва два албума с тях. Групата се разпада през 1979 г. и Озбърн решава да се върне в Ямайка. Малко след завръщането си той записва „Forgive Them“ и „Jealousy, Heartache And Pain“ за лейбъла Studio One. В края на 1979 г. и началото на 1980 г. той записва няколко сесии за Dodd, като завършва с реге хита „Truths And Rights“.
През 1979 г. Джони Озбърн също има хит за King Jammy (тогава Prince Jammy) с „Folly Ranking“, а през 1980 г. следва албум със същото име. Успехът на тези записи го прави един от най-търсените реге изпълнители на острова, след което издават много хитове, включително „Fally Lover“, „In Your Eyes“ и „Never Stop Fighting“ между 1980 и 1982 г.
В края на 80-те години, Хорас е особено успешен, когато записва за Bobby Digital и песни като „Good Time Rock“ и „Rude Boy Skank“ (1988) и двата от които са включени в албума му от 1989 г., „Rougher Than Them“. Той продължава да записва през годините и създава още много песни, спечелвайки признание за приноса си към реге музиката. Неговите трайни хитове и влиянието му върху реге сцената го правят незаменима част от историята на жанра.
9. Шугар Майнът
Шугар Майнот – роден през 1956 г. като Линкълн Барингтън Майнот в Кингстън, Ямайка, е певец, текстописец, музикант, продуцент и движеща сила в създаването на реге музиката. След като работи като селектор на звуковата система Sound of Silence Keystone, а след това и собствената си система Gathering of Youth, той започва своята певческа кариера като част от групата The African Brothers през 1969 г. заедно с Тони Туф и Дерик Хауърд.
Групата издава няколко сингъла през първата половина на 70-те години на миналия век с лейбъли като Micron, като те стават ранен пример за влиянието на движението Растафари върху ямайската музикална сцена. След записа на песента „Mysterious Nature“ за продуцента Rupie Edwards групата записва сингъла „No Cup No Broke“ от 1974 г. за Studio One. Малко след това бандата се разпада. После Майнът започва да си партнира с продуцента Клемент „Coxsone“ Дод и работи като певец, китарист и перкусионист, а скоро след това започва да записва свои собствени сингли.
Певецът развива талант да пише нови песни, за да пасва на съществуващите ритми (което по онова време е често срещано, когато певците изпълняват песните си на живо, но рядко в студиото), което било основно за възникващия денсхол стил. След редица умерено успешни хитове за Studio One, като „Vanity“, „Hang On Natty“, „Mr. DC“ и „Jah Jah Children“, той става един от пионерите в денсхол стила, който доминира в началото на 80-те години. Сингли като „Run Come“, „Not for Sale“, „African Girl“, „Lovers Rock“, „In a Dis Ya Time“, „Africa“ също се превръщат в хитове в следващите години.
Песента „Good Thing Goingе“, взета за разпространение от RCA, достига номер 4 в класацията за сингли в Обединеното кралство през март 1981 г., което води до издаването на албум със същото име. Шугър продължава да записва както за своя лейбъл Black Roots, Youth Promotion Label, така и за други големи и независими лейбъли, издавайки над 60 албума и стотици сингли през годините.
Той умира през 2010 година, оставяйки солидна дискография зад гърба си. През 2019 г. той е удостоен със златна награда за реге от правителството на Ямайка за приноса му като артист и продуцент.
10. Грегъри Айзъкс
Грегъри Антъни Айзъкс е ямайски реге музикант, роден през 1951 г. в Кингстън, Ямайка. В тийнейджърските си години Айзък се превръща във ветеран, посещавайки конкурсите за таланти, които редовно се провеждат в Ямайка. През 1968 г. той дебютира със сингъла „Another Heartache“, записан за продуцента Байрън Лий. Песента обаче не успява да постигне особен успех и Айзъкс започва да си партнира с Ерол Дънкли, за да създаде лейбъла African Museum и скоро прави първия си хит – „My Only Lover“.
Той записва и за други продуценти, за да финансира по-нататъшни записи в African Museum, като поредица от хитове през следващите три години, вариращи от балади до руутс реге, включително „All I Have Is Love“, „Lonely Soldier“ и други. През 1974 г. Грегъри Айзъкс започва да работи с продуцента Алвин Ранглин и същата година прави първия си ямайски номер едно сингъл – „Love Is Overdue“.
До края на 70-те години Айзъкс е един от най-големите реге изпълнители в света, редовно обикалящ САЩ и Обединеното кралство. Между 1977 и 1978 г. той отново си партнира с Алвин Ранглин, записвайки поредица от хитове, включително „Border“ и „Number One“ за лейбъла на Ranglin GG.
През 1981 г. Грегъри се явява за първи път на сцената на фестивала Reggae Sunsplash (провеждащ се ежегодно до 1991 г.) и се премества в лейбъла Charisma Records Pre, в който издава албумите „The Lonely Lover“ и „More Gregory“ заедно с поредица от все по-успешни сингли, включително „Tune In“, „Permanent Lover“, „Wailing Rudie“ и „Tribute to Waddy“.
Малко по-късно той подписва с Island Records и издава записа, който достига до по-широка публика, а именно хитовата песен – „Night Nurse“, която е и заглавна в първия му албум, издаден през 1982 г. Въпреки че песента първоначално не заема място в класациите нито във Великобритания, нито в САЩ, тя става популярна в клубовете и често е въртяна по радиото, след което самият албум достига номер 32 в Обединеното кралство.
През годините изпълнителят продължава да прави много записи и хитове, а през 2010 г. Айзък издава последния си албум – „Isaacs Meets Isaac“, в колаборация със зимбабвийския реге певец King Isaac. През ноември 2010 г. албумът е номиниран за най-добър реге албум за наградите Grammy.
Айзъкс умира от рак на белите дробове през 2010 г. в дома си в Хароу Уелд, Лондон, но творчеството му продължава да оказва влияние върху реге жанра и до днес.
Макар и в класацията ни да не намериха място още много известни реге имена, този жанр продължава да въздейства върху световната музикална индустрия и до днес. И докато регето все така се развива през годините, тези емблематични изпълнители ще останат завинаги запомнени като пионерите, които са оформили жанра и вдъхновили безброй бъдещи поколения музиканти.
Изкуството винаги е било част от живота на Вероника. Пише от дете, а поезията е голямата ѝ любов. Обича да рисува, да прави оригами и ръчно изработени подаръци. Другата ѝ страст е фотографията, която успешно съчетава с разходки сред природата. Родена е на брега на Дунав и носи Северозапада в сърцето си, но днес живее до морето.
