Генерал Владимир Вазов е сред най-големите български военачалници, може би дори най-големият. Името му е записано със златни букви в най-блестящите страници на българската военна история. Владимир Вазов остава и в световните военни хроники като “Героят от Дойран” и “Непобедимият генерал”.
Стратегията му се изучава в почти всички военни академии по света. Титан на бойното поле, но изключително скромен в живота. За жалост, умира в крайна бедност, прогонен от комунистическата власт в ловешкото село Рибарица. Погребението му в Тетевен е изключително скромно. На гроба му е сложен само един дървен кръст с името му – Владимир Вазов, без званието “генерал”. След това гробището е ликвидирано, а костите му – изхвърлени. Въпреки това, делата му никога няма да бъдат забравени и с този текст му отдаваме нашата почит.
1. Родителите
Майката – Съба Хаджиниколова, била стройна, хубава, работлива и много умна девойка, но неграмотна. Затова брат ѝ Георги, който учел в гръцкото училище в Пловдив, я научава да чете и пише. Съба живеела в съседство на Вазови. Името на рода им дошло от един прякор – “айваз”, което на турски значи “разговорлив”, “сладкодумен”.
Бащата – Минчо Вазов, бил снажен момък и харесвал красивата си съседка от дете. Двамата се сгодяват, когато Съба е едва 14-годишна и се венчават след година и девет месеца, какъвто бил обичаят. Преди сватбата обаче се разбира, че са далечни роднини. След дълги увещания и хиляда гроша, платени от бащата на Съба, гръцкият владика разрешава венчавката.
2. Раждането
Владимир Минчов Вазов се ражда на 14 май 1868 г. в град Сопот. Той е осмото дете в семейството. Има пет по-големи братя – Иван, Никола, Кирил, Георги, Михаил, един по-малък брат – Борис и две по-големи сестри – Ана и Вълка.
3. Убийството
Малко след началото на Руско-турската война, започват масови насилия на османците, при които е опожарен и Сопот. Хиляди българи са принудени да бягат. Поради тежкото здравословно състояние на Минчо, семейство Вазови са застигнати от турски башибозуци. Турците се нахвърлят върху Минчо и го убиват пред очите на близките му. Убиват и брат му Михаил. Владимир е само на девет години. Бяга с майка си и баба си в Пловдив. След Освобождението се местят да живеят в Стара Загора, където се е установил по-големият му брат Кирил.
4. Отказът
Когато през 1885 избухва Сръбско-българската война, едва 17-годишен, Владимир се явява пред Наборната комисия, за да бъде изпратен на фронта, но не е приет заради възрастта си, а и защото другите му братя вече са войници. Това още повече го амбицира да се отдаде на военното дело.
Завършва Военното училище и е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение завършва четвърти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. Учи в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия.
На следващата година е командирован в заводите “Круп” в Германия като член на комисия, натоварена със задачата да подбере за нуждите на армията нов тип скорострелни оръдия. След това е във Франция на артилерийски курс и след завръщането си оглавява новосъздадената Артилерийска школа.
5. Семейството
В началото на 1904 г., преди да замине по служба в Германия и Франция, обявява своя годеж с Мария Горанова. Тя е образована, интелигентна, отдадена на любимия и семейството. След завръщането си, на 37 години, встъпва в брак с нея. Двамата отглеждат тримата си сина Георги, Иван и Владимир с обич и ги възпитават в български и воински добродетели.
6. Битките
През Балканската война командва Четвърти скорострелен артилерийски полк в Първа пехотна софийска дивизия. На 9 октомври участва в боя при Гечкенли, в който българите удържат победа въпреки численото превъзходство на турската армия.
Участва в боевете при овладяването на Люлебургас, в щурма на укрепената Чаталджанска позиция. През Междусъюзническата война участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.
В началото на Първата световна война е командир на Пета артилерийска бригада, част от Пета дунавска дивизия. Изпратен е към македонското направление през Куманово, Велес, Скопие и Прилеп.
През 1916 г. е ранен в дясното рамо, но съвсем скоро се завръща в строя с още незаздравяла рана и поема командването на Пети пехотен полк, с който води битка при завоя на река Черна. След това Генералният щаб му поверява командването на Девета плевенска дивизия, с която заема участъка от река Вардар на изток до Дойранското езеро.
7. Триумфът
През есента на 1918 г. срещу дивизията му се изправят три английски, две френски дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. С едва седем хиляди бойци са отблъснати атаките на седем пъти повече войници на Антантата. Твърди се, че това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт.
В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Десет хиляди гърци изгарят по хълмовете на Беласица.
Седем дивизии са напълно унищожени от една – Плевенската дивизия, която дава само 494 убити и 1208 ранени. Благодарение на Дойранската победа, загубилата войната България е спасена от окупация. Генерал Вазов е награден с най-голямото отличие – орден “За храброст” II-ра степен.
8. След войната
След войната се демобилизира и е назначен за началник на Втора армейска област, а за кратко време след това е инспектор на артилерията. Става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията.
През 1922 г., с група висши офицери от запаса основава опозиционното формирование Български народен съюз “Кубрат”, за да се противопостави на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение.
“Кубрат” съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира, участва в Народния сговор и активно в потушаването на Септемврийския комунистически метеж. През октомври 1923 година генералът е избран в ръководството на комитет “Народна признателност”, чиято цел е подпомагане на жертвите на “комунистическия метеж”.
9. София
Установява се да живее в София и от 1925 до 1931 г. е кмет на столицата. Премахва политическите назначения, запазва образованите квалифицирани чиновници в общината. Въвежда Финансовата служба, която установява и следи приходите. По време на неговото управление е реорганизирана пожарната, изградени са Рилският и Витошкият водопроводи, разширена е електрификацията.
Откупва градския транспорт от Белгийското дружество, възстановява транспортната мрежа в столицата, купува нови мотриси и чакални, удължава трамвайните релси. По неговото управление се строят много училища и квартални градинки. Улиците се мият всяка вечер. Построени са Централната баня и гара “Подуяне”. Възстановена е разрушената след атентата църква “Св. Неделя”. София става една от най-зелените столици в Европа.
10. Признанието
През 1936 г. в Лондон се състои тържествена среща на ветераните от Първата световна война. Само генералът от запаса Владимир Вазов е поканен от Тройната коалиция – някогашният противник на България. На гара “Виктория” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на града. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон.
Когато минава с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: “За почест, мирно!” На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
И…. за благодарност комунистите го унищожават.