Фредерик Шопен е виртуоз и истински гений. Той е най-яркият представител на полското музикално съсловие. Нотите са неговия “майчин език”, а музиката е това, което го държи жив.
Наричан е “поет на пианото”, “душата на пианото”. И макар да изнася едва тридесетина публични концерта, той е признат за един от най-гениалните пианисти в цялата история на човечеството.
Шопен създава концепцията за баладата като музикална форма. Обичал да свири в пълен мрак, за да усеща по-добре звуците. Винаги носел със себе си торбичка пръст от Полша, а сърцето му останало там и след края на живота му. Още любопитни факти за Фредерик Шопен ще откриете в статията.
1. Корените
Миколай Шоп – дворянин на краля на Полша и Лотарингия Станислав Лешчински се преселва в град Нанси, Франция. Заедно със своя другар по съдба – Ковалски и блаодарение на благоволението на френския крал, двамата основават фирма за търговия с вина – “Szopi Kowalski”. Две годинии по-късно, Миколай вече е женен за французойка, а фирмата му носи името “Chopin et Ferrand”. Майчиният род пък има връзка с небезизвестния богаташ и меценат граф Станислав Скарбек.
2. Родителите
Бащата – Никола Шопен, е френски емигрант в Полша. Родом е от Маренвил – малко селце в Лотарингия. Майката – Юстина Кжижановска, била от разорено, но гордо семейство с благороден произход. През 1806 г. Николай се жени за Юстина.
Тя е с висока култура, свири на пиано и пее отлично полски народни песни. Той е с широки културни интереси, почитател на френските просветители Волтер и Русо, свири на цигулка и флейта. Заема се с педагогическа работа, прочува се като един от най-добрите педагози и един от потомците на граф Скарбек го кани в чифлика си в Желязова Вола, за да обучава и възпитава децата му.
3. Раждането
Фредерик Франчишек Шопен е второто дете в семейството и единственият син. Той е роден в Желязова Воля, на 46 километра от Варшава. В официалния му акт за раждане, намерен в броховската енорийска църква, е записана като рождена дата 22 февруари 1810 година, но семейството му винаги празнува рождения му ден на 1 март. Има три сестри: Людвига, Изабела и Емилия.
4. Пианото
Една късна пролетна нощ Юстина чува да долитат звуци на пиано от гостната. Изумлението ѝ е още по-голямо, когато заварва там босия тригодишен Фрицек, който налучква познатата от домашните концерти мазурка. Тя се приближава до него, грабва го в прегръдките си и просълзена го обсипва с целувки.
Двамата дълго стоят прегърнати, а детето ѝ шепне, че иска да свири на пиано като нея. Юстина още тогава разбира, че детето ще стане музикант и започва да го учи да свири на пиано. Фредерик има силно влечение към музиката и напредва със смайваща бързина. На петгодишна възраст той вече е необикновен пианист.
5. Първи изяви
Когато става на шест години, с музикалното му обучение се заема прочутият във Варшава музикален педагог – чехът Войцех Живни. Той му разкрива магията на творчеството на Бах и Моцарт. Станал на осем, Шопен вече е напълно завършен пианист без достоен съперник във Варшава.
Той още не познава нотите, когато започва да съчинява музика. Творбите си свири на пианото, а Живни ги нотира. На осемгодишна възраст съчинява напълно издържана полонеза, достойна за съвсем зрял музикант. Учителят доста се затруднява при записването на богатите украшения в мелодиите на Фрицек. Пак на осем, Шопен изнася за първи път публичен концерт във Варшава.
6. Геният
Когато става на 12, Живни заявява, че повече няма на какво да научи своя ученик. Други учители по пиано вече няма и Шопен е принуден да работи самостоятелно, като изучава творчеството на Бах и Моцарт. Полага неимоверен труд за своето усъвършенстване като пианист и постига колосални завоевания. За да може ръката му да обхваща повече клавиши, изкуствено я разширява, като слага между пръстите си разни предмети и я стяга с бинтове.
7. Мария Водзински
Заминава за Дрезден по покана на семейство Водзински. Познава се с тяхната дъщеря, Мария от детството, когато са играли заедно на криеница. Но момичето от детските години се е е превърнало в красавица, с красиви устни, коси по-черни от черните клавиши на пианото, която рисува, пее и дори се опитва да композира. И любовта не закъснява.
Той ѝ подарява валс за пиано, тя на него – роза. Шопен има сериозно намерение да се ожени за Мария, дори получава съгласието на графиня Водзинска, която го нарича “Четвъртият ми син!”.
След като се връща в Париж, получава серия от писма, написани от семейството ѝ по различни поводи. Но в последното, любимата му отказва да бъде с него и се сбогува. Раздялата е съкрушителна за твореца. Той събира в плик всички писма и розата, а на пликът написва “моето нещастие”. След смъртта му намират този плик, завързан с панделка.
8. Жорж Санд
Най-важното събитие в личен план за Шопен несъмнено е запознанството му с Аврора Дюдеван, което слага началото на една от най-известните и противоречиви любовни връзки на Романтизма. Двамата се запознават още през 1836 г. в парижките салони посредством Мари д’Агу и Ференц Лист, но взаимоотношенията им започват две години по-късно.
Аврора Дюдеван е мистична личност. Единственото сигурно нещо за нея е псевдонимът ѝ – Жорж Санд. Връзката им продължава около осем години и е доста динамична. През 40-те години отношенията им започват да се влошават. Огромна роля оказва и публикуването на нейния роман “Лукреция Флориани”, който разказва историята на богата актриса и болнав благородник, чиито прототипи са именно тя и той. Шопен е разочарован и приключва връзката им с поредица от гневни писма.
9. Болестта
Туберкулозата бележи целия живот на Шопен и дори му слага край. Тя му отнема любимата сестра Емилия. Той е на 16, но така и не успява да преживее нейната загуба и до края на живота си пази овален медальон с нейния лик. Самата туберколоза сякаш тлее тихо в тялото на гения и само чака удобен момент да се прояви.
Той започва да страда физически от туберкулоза, когато е на върха на славата си в парижките салони. Задушава се от кашлица, храчи кръв, халюцинира, изпада в пристъпи на силна възбуда или непреодолима меланхолия.
10. Смъртта
На 16 октомври той не проявява признаци на живот. Всички мислят, че е издъхнал, но след няколко часа идва в съзнание, за да сподели последното си желание – да разтворят тялото му, за да не бъде погребан жив. Отива си в ранните часове на 17 октомври 1849 г., едва навършил 39 години.
Пак в предсмъртните си часове иска погребението му да бъде отслужено в Мадлената в Париж и да звучи Реквиема на Моцарт. Това се оказва нелесна за изпълнение задача и предизвиква конфликт. В Реквиема има основни женски партии, а в избраната от композитора катедрала не е разрешено да пеят жени. След тежки преговори последното желание на големия творец бива изпълнено.
Другото му желание също е осъществено – след смъртта тялото му е разтворено и сърцето му е пренесено във Варшава, където почива в църквата на Светия кръст. Тленните му останки са положени в прочутото парижко гробище “Пер Лашез”. Цял Париж се стича, за да изпрати гениалния син на Полша.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
