Признавам си, свързвах името на Карл Май единствено с “Винету”. Знаех, че това е любимата детска книга на Бойко Борисов. И с това се изчерпваха познанията ми за Карл Май и неговото творчество. Оказа се, обаче, че това е една доста интересна и всестранно развита личност.
Животът му е не по-малко интересен от разказите му. Мошеник и фантазьор за едни, велик писател и гений за други, Карл Май няма как да ти остане безразличен. Запознайте се с 10 любопитни факта за писателя.
1. Раждането
Карл Май е роден на 25 февруари 1842 година, в Ърнщал, кралство Саксония, в семейство на беден тъкач. Той е петото от общо 14 братя и сестри. Девет от тях умират рано. Поради голямата бедност на семейството и липсата на достатъчно храна, недостиг на витамин A и D, Карл Май губи зрението си малко след раждането си.
След това той възприема света до голяма степен единствено чрез приказките, които му разказва неговата баба. Йохане Кречмар е била забележителна жена, която вечер взимала детето в скута си, за да му разказва чудни приказки. Кръстник на Карл станал любознателният ковач Кристиян Вайспфлог, който е обиколил на младини доста страни и имал и дар слово. Според самия писател, именно този период на слепота и начин на възприемане на света, му носи успеха след това.
Слепотата на Карл Май е излекувана, когато той става на 4-5 години. Това става благодарение на майка му, която искала да стане акушерка и моли доктора, при който се обучава да се опита да излекува сина ѝ.
2. Жестокият баща
Писателят израства в голяма бедност. Баща му го карал след училище в продължение на часове да преписва цели страници от различни енциклопедии, молитвеници и книги по естествознание. Ако не успеел да спази поставените от деспотичния родител срокове, бил наказван с бой с брезови пръчки или камшик.
Бащата държал да напълни съзнанието на младия Карл с най-разнообразни факти. Макар и по жесток начин, това втълпено познание, след години се оказало много полезно за въображението на писателя. Май бил принуден да наизусти географска книга от 500 страници, а това упражнение му помогнало по-късно да запомня голямо количество информация, касаеща детайли от пейзажа.
3. Затворите
Първият му досег с полицията е от декември 1859 година във Валденбург. 17-годишният Карл, разбирайки от разплаканата си сестра, че вкъщи нямат пари дори за коледни свещи, открадва 6 свещи от семинарията, където следва. Заради постъпката си бъдещият учител е изключен от училище. Налага се да продължи образованието си в друг град – Плауен.
По-късно е назначен за помощник-учител в техникум Алтхемниц и отново се забърква в криминално деяние. Заради кражба на ръчен часовник е осъден на шест седмици затвор. Задраскан е и от списъка на бъдещите учители.
Опитите да изкарва с честен труд прехраната си, удрят на камък и той отново престъпва закона. Взима кожено палто под чуждо име от свой съквартирант и го дава в заложна къща срещу заем от 10 талера. Обявен е за издирване, а когато е заловен, го осъждат на 4 години полагане на общественополезен труд.
Става чест обитател на килиите. Веднъж избягва от конвоя, а друг път – през януари 1870 година, е арестуван след сбиване. Пред следователите в участъка твърди, че се казва Албин Ваденбах, че идва от остров Мартиника и е син на богат плантатор, както и че е изгубил документите си при пътуването из Европа. Но измислиците не го спасяват от следващите 4 години затвор в Цвикау.
Заради добро поведение е назначен за отговорник на затворническата библиотека. Чете до припадък и попадналите му под ръка пътеписи и приключенски книги. Изкарва общо 12 години по занданите в Саксония.
4. Измамите
Първо се представя за някой си д-р Хайлиг, очен лекар, доскоро работил за армията, прибира пари за прегледи и дори изписва рецепти. После в Кемниц казва, че е Фердинанд Лозе, учител в семинарията, наема две съседни стаи в хотел и поръчва да му донесат там купчина кожени палта, за да си избере. След което изчезва с палтата, без да плати.
Два месеца по-късно той вече е търговец на метали и отмъква от един кожар боброво палто. Заловен е и въпреки, че отначало мълчи, все пак признава всичко. Прави се на полицейски лейтенант от Лайпциг пред един магазинер, преглежда банкнотите в касата му и уж намира фалшиви между по-едрите от тях, заради което го води “на разпит”, но го изоставя по пътя и изчезва с парите. Пак с мотив за фалшиви пари, претърсва къщата на занаятчия-въжар. Винаги носи фалшиви бради и мустаци.
Пред хлебар в Мюлсен се представя за помощник-адвокат от Дрезден и го подмамва да замине в друг град, уж по въпрос, свързан с наследство. Щом хлебарят заминава, Май отива при жена му, казва, че е полицейски лейтенант, който разследва афера с фалшиви пари и прибира от нея 28 талера. Затънал в престъпления, той успява да избегне голяма хайка, организирана специално за него и обикаля разни градчета.
5. Творбите
Първият от успешните проекти на Май е “Горската роза” – най-популярният роман с продължение на XIX век. Карл Май е първият автор на бестселъри в Германия. Смятат го за най-четения германски писател. През целия си живот е написал толкова много съчинения, че творчеството му е необозримо. Общият тираж на произведенията му се изчислява на над 200 милиона екземпляра, което включва и преводите им на повече от 40 езици.
Карл Май става известен като автор на десетки романи за индианци, като най-известните му герои са “Винету” и “Поразяващата ръка” (Олд Шетърхенд). Всичките истории за приключенията в Дивия Запад, а също и в цикъла романи “Под сянката на падишаха”, чието действие се развива из страните на Ориента, са писани от Май без самият той да е стъпвал нито в Америка, нито в Ориента. Нито Винету, нито Поразяващата ръка са реално съществували личности. Описанието на действителността в американския Див Запад изобщо не е достоверна.
През 1893 година за първи път излизат трите тома “Винету” във формата на отделни книги. Затова и 1893 се смята за рожденна дата на легендарния образ на вожда на апачите, само че тогавашното заглавие на трилогията е било “Винету, червенокожият джентълмен”.
6. Жените
Сложни са отношенията на Май и с жените. Първата му съпруга – Емма – е с 14 години по-млада от него. Тя имала връзки с няколко мъже преди брака с писателя, но и след сватбата била принудена да се забавлява с всеки друг, но не и със съпруга си. С Емма, Карл Май се среща през 1976-та и 4 години по-късно двамата се женят, макар след приключения, свързани отново с кратък затвор за него и поредица изневери, предполага се и от двете страни. Нямат деца, а за брака им се носят легенди. Говори се, че често се сприятелявали с други двойки интимно.
Едно такова приятелство, води и до втория брак на Май. Емма и Карл се срещат с почтеното семейство Пльон, производители на бинтове и превръзки. Стават доста близки. През 1901 година, обаче, Рихард Пльон умира и Клара става неизменна част от семейство Май. Може би, това е причината Емма да прекрати брака си.
През есента на 1902 година Клара Пльон издейства на писателя диплома за завършено висше образование. На 9 декември 1902 година Май става почетен доктор на науките на Германско-Американския университет в Чикаго. За негово разочарование, обаче, само 4 дни по-късно документът бил признат за недействителен. Университетът се оказал обикновена фабрика за фалшифициране на дипломи.
На 30 март 1903 година, Карл и Клара сключват брак. Лабилната психически Емма умира 4 години след Карл в лудница. Клара пък го надживява с 30 години и управлява наследството му.
7. Лъжата и реалността
Заради това, че почти всичките му произведения са написани от първо лице, читателите започват да го отъждествяват с Олд Шетърхенд или с Кара бен Немзи. Писателят е затрупван ежедневно от писма на възторжени читатели и задоволява техния интерес, изпращайки им отговори, придружени с негови снимки в облекло на трапер, или моряшка униформа или с тюрбан на главата и ориенталска носия.
На срещите с читатели из Германия и Австрия хората напират да се снимат с него, мислейки, че до тях е Поразяващата ръка. Наивната публика си мисли, че авторът и героят са неразделими. Май съвсем загубва връзка с реалността и открито заявява, че всичките описания в романите му са истински и всички приключения са преживени от него самия. Поръчва даже да му изработят оръжията, които използват героите му, и се появява с тях на публични места.
През 1899 година лъжата обаче, е разкрита и доста от читателите му са разочаровани, чувстват се и измамени от “великия саксонец”. Скоро след това недоброжелателен журналист обнародва и истории за престъпното минало на писателя.
8. Пътуванията
През 1899 година. Карл Май напуска за първи път пределите на немскоезичния свят, отправяйки се на първото си истинско пътешествие в Ориента. На два пъти получава нервни кризи, които вероятно се дължат на прекалено резкия и болезнен сблъсък между истинския и въображаемия му свят.
А в Америка стъпва за първи път чак през 1908 година. Само че не стига до “Дивия запад”, където се разиграват приключенията на Винету и Поразяващата ръка – пътешествието му приключва с Ниагарския водопад, тъй като здравето му вече е доста разклатено.
9. Карл Май и България
Малцина знаят, че още в края на XIX век той разказва пред немска публика за страната ни и за пиринското градче Мелник под формата на приключенията на героя Кара бен Немзи. През 1881 година в германския вестник “Дойче Хаусшац” излиза като подлистник текстът “Под сянката на падишаха”, в което главен герой е същият този Кара бен Немзи.
По-късно Карл Май преработва сюжета в цяла поредица от няколко части, като България и Мелник са споменати в произведението “През дебрите на Балкана”. Изданието от 1888 година е преведено на български език едва през 1993 година. В него се споменава Мелник, описва се тежкият живот на поробеното от Османската империя население на България.
Бедната девойка Анка, героиня на Карл Май, олицетворява българите, които според него са чистосърдечни, честни и спестовни хора. В текста се споменава и за “недоволни съзаклятници, избягали в планините”. Те били предвождани от човек, който не желаел да се подчинява на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен, независим цар.
10. Смъртта
Май умира в Радебойл на 30 март 1912 година след сърдечен пристъп. Според свидетелство на съпругата му последните думи на Карл били: “Победа, голяма победа! Рози, червени…”. Любопитно съвпадение е, че писателят умира точно на своя “сватбен ден”, едно съвпадение или пророчество, намерило израз години преди това в неговото стихотворение “На сватбения ден”.
Това става само няколко дни след прочутата му реч във Виена пред 3000 слушатели, когато той за кой ли път предупреждава човечеството за ужасите на войната, без дори да е преживял и Първата световна война.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
