Наричат Анди Уорхол “гения с най-нисък коефициент на интелигентност”, но това не му пречи да властва над попарт културата дълго след смъртта си. Купуват му първата камера, когато е само на осем години и от този момент не спира да твори.
Започва да събира автографи на холивудски кинозвезди още като дете. Обектите му са изключително разнообразни – от световни звезди и величия до съвсем обикновени хранителни продукти и напитки.
Първи започва да използва шаблони за рисунките си, а някои от най-успешните му произведения са грешка или чиста случайност. Прави над 400 триминутни филма и е тотално вманиачен върху ефекта на времето. Снима за масовата продукция, съсредоточавайки камерата върху един-единствен обект в продължение на часове. Смята печеленето на пари за най-голямото изкуство.
След като става известен, наема двойник, който да го замества на събития, на които не желае да присъства. Предвещава, че в бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути, но неговата слава изглежда ще бъде вечна. В следващите редове се потапяме в най-любопитното от живота на ексцентричния творец.
1. Родителите
Ондрей Уорхола и Юлия Юстина са карпато-русински имигранти от селцето Мико, в Карпатските планини, днешна Източна Словакия. През 1914 г. Ондрей, спасявайки се от постъпване в армията на Австро-Унгария, се мести в Америка. Установява се в Питсбърг и започва работа като миньор в каменовъглена мина. През 1921 г. в САЩ идва и Юлия, запознава се с Ондрей и стават семейство. Юлия е домакиня. Когато няма достатъчно работа, ходи от врата на врата, продавайки декоративни цветя, направени от нарязани консерви, украшения и ръкоделия.
2. Раждането
Андрю Уорхола се ражда на 6 август 1928 г. в двустаен апартамент в работническия квартал ва Питсбърг, Пенсилвания. Има двама по-големи братя – Пол и Джон. През 1934 г. се местят в квартал Южен Оукланд на Питсбърг, който е по-близо до тяхната църква “Свети Йоан Златоуст”. Семейството редовно посещава литургия и спазва традициите на своето източноевропейско наследство.
3. Болестта
В трети клас Анди се разболява от скарлатина. В резултат развива болестта хорея на Сиденхам, известна още като “Танцът на Свети Вит”. Тя се изразява в неволеви, неконтролируеми движения на мускулите и петна по кожата. Не може да посещава училище, прекарва повечето време на легло и е подиграван от приятелите си. Развива хипохондрия, панически страх от болници и всичко свързано с тях.
Благодарение на майка си се пристрастява към рисуването. Твори на хартия и вижда в предметите от ежедневието вдъхновение за своите произведения. Обича да прави колажи от изрезки от вестници, а след това ги пресъздава в истории с помощта на проектор.
4. Образованието
Баща му умира от туберколозен перитонит през 1942 г., а последното му желание е Анди да продължи образованието си в колеж. През 1945 г. е приет в Технологичния институт Карнеги. Става първият от семейството си с висше образование. Почти отпада на първата година, но един от професорите му дава шанс, позволявайки му да се запише в летен курс.
През това време помага на най-големия си брат Пол да продава плодове и зеленчуци. При всяка възможност прави скици на клиентите. Тези скици не само му помагат да бъде приет отново, но и му печелят малка стипендия. Бързо става популярен сред съучениците си с уникалните си идеи.
Мненията на преподавателите му за него са противоречиви. Един казва, че няма никакъв талант. Но според друг, той е единственият, който има виждане за изкуството. След дипломирането си, Анди и неговият съученик и художник Филип Пърлщайн, се качват на нощния влак до Ню Йорк, за да се потопят в света на изкуството. Там маха последната буква от фамилията си и става “Анди Уорхол”.
5. Перуките
Още през второто десетилетие от живота си, започва да страда от оплешивяване. Намира цялостния си външен вид за дълбоко тревожен заради слабостта, кожата, носа си и оредялата, побеляла коса. Решен да направи нещо по въпроса, започва да тренира. На двадесет и осем прави по 50 лицеви опори, купува си първата перука и си прави операция на носа.
Перуките му са ръчно изработени, от човешка коса, внесени от Италия и доставени до вратата от човек на име Пол. Те се превръщат в част от личността на Уорхол. Първоначално перуките са светлокафяви, смесица от светло и тъмно и платинено русо. След това стават предимно сребристосиви. Никой не би забелязал как остарява, ако създаде колективна памет, че винаги е бил такъв. Така неговата емблематична сива перука, го дарява с неостаряващ вид.
6. Дивите малини
В началото на кариерата си обединява усилията си със своята приятелка и интериорен дизайнер Сузи Франкфурт, за да създаде готварска книга, наречена “Wild Raspberries”. Чрез нея те целят да дразнят онези сериозни готвачи, които следват популярните, претенциозни кулинарни книги от 50-те години на миналия век.
Кулинарните произведения, изобразени на страниците на книгата, презентират храната по забавен начин. Рецептите са изписани умишлено с правописни грешки и включват “Piglet a la Trader Vic’s”, която инструктира потенциалния готвач да изпрати шофьор до ресторанта в хотел “Плаза” и да поръча прасе сукалче “за вкъщи”; “Omelet Greta Grabo”, който трябва винаги да се консумира насаме в стая със свещи. Готварските книги, произведени в няколко десетки копия, съдържат 19 илюстрации на Уорхол и са раздадени на приятели като празнични подаръци.
7. Фабриката
Започва да наема “работници на изкуството” в своето студио, което нарича “Фабриката”. Там се отпечатват копия, правят се обувки, филми, изпълняват се поръчки за портрети и реклами. Фабриката се превръща в сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки може да освободи страстите си извън рамките на допустимото, става място за обмяна на интелект, изкуство и интимност.
Студиото се мести три пъти в Ню Йорк. Първата, чиито стени са покрити с алуминиево фолио, е известна като “Сребърната фабрика” и се намира в центъра на Манхатън. Мести се през 1967 г., когато сградата трябва да бъде разрушена. Ситуира се в “Decker Building” и остава там до 1973 г., когато се мести на 860 “Broadway”. Сред честите посетители на Фабриката са Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън.
8. Стрелбата
Валерия Жан Соланас, радикална феминистка, също пребивава често във Фабриката, но изпитва силна неприязън към Уорхол, защото смята, че той е откраднал нейна пиеса. На 3 юни 1968 г. влиза във Фабриката и стреля три пъти по Уорхол. Първите ѝ два изстрела го пропускат, но третият разкъсва стомаха, черния дроб, далака, хранопровода, жлъчния мехур и белите му дробове. Веднага е откаран в болница, но лекарите губят надежда, че могат да го спасят и го обявяват за мъртъв.
За минута и половина Анди Уорхол е мъртъв, но лекарите решават да продължат с опитите и успяват да го съживят. Прекарва два месеца в болницата, подлагайки се на изтощителна поредица от операции, а след това носи хирургически корсет до края на живота си. В крайна сметка Валерия се предава и е лекувана от параноидна шизофрения.
9. Капсулите
Страстен колекционер е през целия си живот, който вижда красотата в предмети от ежедневието, като буркани за бисквити, играчки, бижута, часовници и антики. Събира също индиански артефакти, въртележки и други творби на художници. Но най-голямата му колекция е от “Капсули на времето”, където са събрани предмети от ежедневието му от 50-те години до смъртта му.
Всяка капсула е пълна с писма, снимки, публикации, записи, дрехи, храна, лекарства, играчки, антики, билети, произведения на изкуството и всевъзможни други неща, мумифициран крак, тортата за рождения ден на Каролин Кенеди и книга от XVII век на немски език, посветена на спортната борба.
На всеки няколко дни той събира всички неща на бюрото си в кутия за съхранение, дава им дата, етикетира ги и ги съхранява заедно с всички предходни на специално място в ателието му.
Но не съхранява само материални предмети. Когато е възможно, записва телефонните си разговори и понякога кара асистента си да ги пренася на лист. Първата “капсула на времето” създава през 1974 г., когато се мести и пренася всички дреболии в картонени кутии, които са организирани в безупречна система за съхранение. От този момент до смъртта си през 1987 г. натрупва общо 610 такива кутии.
10. Смъртта
Уорхол страда от симптоми на заболяване на жлъчния мехур още след стрелбата срещу него. Но решава да отиде на лекар чак след като започва да изпитва неистови болки. Регистриран е на 20 февруари 1987 г. в болницата в Ню Йорк. По време на операцията се установява, че жлъчният му мехур е гангренясал и се разпада на парчета. Въпреки това всичко минава успешно и той е стабилизиран.
Прегледан е в 4 сутринта на 22 февруари и няма никакви поводи за притеснение. По-малко от два часа по-късно обаче медицинската сестра открива, че той не реагира, а опитите за реанимиране са неуспешни. Официалната причина за смъртта е “вентрикуларна фибрилация”.
Тялото му е положено в католическото гробище “Свети Йоан Кръстител” в Бетел Парк, Пенсилвания. Погребан е в ексцентричен костюм на свой приятел дизайнер, близо до своите родители.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
