10 уютни книги за есента

Есента е идеалното време за книги. Дъждовната и мрачна атмосфера създават перфектни условия за превръщане на четенето в ритуал за пълно отпускане и наслада (и съчетаване на полезното с приятното).

Правиш си любимата топла напитка, вадиш най-мекото одеяло, палиш свещ с аромат на бисквитки, отваряш прозореца, за да пуснеш вътре звука от дъждовните капки и свежия въздух, и се настаняваш на най-удобното място. Идилия! Сега остава само да избереш и подходящата книга. Коя да бъде тя? Може би някоя от тези 10…

1. „Верити“ от Колийн Хувър

„Верити“ е непредсказуем психологически трилър от авторката на бестселъри Колийн Хувър. Такъв тип книги сякаш по презумпция пасват на есента. Историята разказва за Лоуен Ашли, неизвестна писателка, която изпада в дълбока финансова криза и точно в този момент получава предложението на живота си – да допише поредицата на авторката на бестселъри Верити Крофорд, която е изпаднала в кома. Наема я съпругът на Верити, Джереми Крофорд. За да напише книгите, Лоуен трябва прегледа бележките на Верити в техния дом.

В кабинета на писателката обаче тя открива нещо повече от нейните бележки – незавършената ѝ автобиография. В нея тя е записала и спомените за онова, което се е случило с починалите им дъщери. Какво открива там Лоуен и защо решава да не го сподели веднага с Джереми, оставям да разберете сами. Това е книга, в която доброто и лошото са така преплетени, така объркани, че в един момент човек не може да ги различи. Внимавайте да не гледате много ревюта за нея из социалните мрежи, защото може да попаднете на факти, които издават финала. 

2. Поредицата „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг… на английски

Не може да дойде есента и да не се сетим за „Хари Потър“ и всички свързани книги и екранизации. Поредицата от седем книги на Роулинг не спира да набира популярност от 97-ма година насам. Съмнявам се да има много незапознати с основната история и затова смятам, че описанията са по-скоро излишни. Поредицата е много приказна и е емблематична за фентъзи жанра.

Нещо, което я прави много подходяща за есента, освен магьосническата тематика, е фактът, че действието се развива предимно през есента и зимата. А защо да я четете на английски? Първо, защото е много вероятно да сте я чели директно на български и второ, защото така ще се докоснете до истинския стил на авторката. Освен това ще упражните езика по много приятен начин. Направете си чай с мляко (рецепти можете да намерите на един клик разстояние) и се потопете в магията.

3. „Жестока любов“ от Колийн Хувър

В една колекция с книги винаги има място за малко еротика, особено през есента, когато с отдалечаването на Слънцето, страстите се разгорещяват. Това е съвсем логично – трябва да има баланс и винаги да ни е топло в сърцата. В сърцата, да, правилно прочетохте, вие да не си помислихте, че ще кажа нещо друго? Читателите на Хувър знаят, че нейните романи не са класическия чиклит и очакват много повече от описанията на задната корица. И в този случай феновете, а и онези, които отварят нейна книга за пръв път, няма да бъдат разочаровани.

Книгата проследява любовната история на Тейт и Майлс, която е изпълнена с призраците на миналото, травмите и непреодолимата страст. Романът съдържа доста на брой пикантни сцени, така че това трябва да се има предвид както по повод възрастта на читателя, така и в случай, че си търсите нещо по-горещо за хладните октомврийски/ноемврийски вечери. Може би не е лоша идея да се отдадете на „Жестока любов“ с кутия френски макарони… или целувки. Целувки като десерта целувки, вие пак ли си помислихте нещо друго?

4. „Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон

Поредицата „Гробището на забравените книги“ на Карлос Руис Сафон ще ви накара да се влюбите и в нея, и в автора. Красив стил, интелигентен изказ, мъдрост и интересни и непредвидими сюжети. Гробището на забравените книги е скрито в сърцето на старинна Барселона. Това е подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват недооценени и малко известни заглавия.

В едно студено утро през 1945 година антикварят Семпере завежда своя десетгодишен син Даниел в библиотеката. Той го насърчава да избере една книга, която да вземе със себе си. Детето измъква от прашните лавици книгата на Жулиан Каракс – „Сянката на вятъра“. Докато Даниел расте обаче, няколко души проявяват необичаен интерес към нея.

Препоръчвам ви с две ръце и два крака да продължите и с останалите книги от поредицата. Интересен факт за нея е, че тя няма поредност – откъдето и да я започнете, ще стигнете до същината, но по различен път. How cool is that?

5. „Зовът на кукувицата“ Робърт Галбрейт 

„Зовът на кукувицата“ дава началото на една поредица, която разказва за разследванията на частния детектив Корморан Страйк и Робин Елакот. Интересното тук е, че авторът пише под псевдоним, а истинското му име е не кой да е, а… Джоан Роулинг. 

Супермодел пада от балкона на своя апартамент в Мейфеър, богаташкия център на Лондон, и всички решават, че става дума за самоубийство. Брат ѝ обаче не вярва в това и се обръща към частния детектив Корморан Страйк. Детективът е ветеран от войната, травмиран и физически, и емоционално, а животът му е пълен хаос. Това разследване му помага да закрепи финансовото си положение, но цената, която му се налага да плати в личен план, ще се окаже твърде висока. Колкото повече се рови в живота на загиналия модел, толкова по-опасно става.

Криминалните романи винаги са прекрасно допълнение към атмосферата на студените месеци и с тях просто не може да сбъркате, а с този още повече.

6. „Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман

Уве е един многопластов образ, който може да очарова читатели с всякакви литературни предпочитания. Неговата история е затрогваща и истинска, напомняща за малките чудеса, които се случват под носа ни.

Романът създава уют с тихата си атмосфера и дълбочината, която те кара да мислиш над много житейски въпроси. Той разсмива и разплаква едновременно. „Уве“ се чете на тихо място, може би с курабийки, или може би сред природата, или още по-добре – в хотел с гледка към гората.

7. „Девети ноември“ от Колийн Хувър

Връщаме се към Колийн Хувър отново, но какво да се прави, добра е. Както се вижда от заглавието, действието се развива през ноември, което прави книгата повече от подходяща за нашата колекция.

Фалън и Бен се срещат точно преди Фалън да замине, за да се премести да живее на друго място. И тъй като Фалън не желае да прекъсне развитието си, те решават да се виждат всяка година на девети ноември, а през останалото време дори да не се чуват по телефона, да не си пишат… нищо.

И тук няма да ви липсва динамика, драматизъм и сериозни теми за размисъл. Спокойно, няма да ви липсват и горещите сцени.

8. „Четвърто крило“ от Ребека Ярос

Тази книга създаде истински фурор в социалните мрежи и завладя любопитството на любителите на фентъзи жанра и не само. Нещо, което си струва да бъде споменато е фактът, че българското издание е уау! Страхотна корица, наподобяваща люспи на дракон в мат и гланц, а детайлите по страниците и илюстрациите (да, има и илюстрации) правят изданието наистина уникално. Просто това издание е must have.

Вече сте наясно, че дори самият вид на книгата създава настроението, за което си говорим вече от седем точки насам. Към него върви и подобаваща история за драконови ездачи, властни майки, опасности, ужасни тайни, приятели, врагове, любовници. Ехо, там ли сте още или хукнахте към книжарницата?

9. „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин

Вярвам, че мнозина от вас са гледали филмите по „Хобит“, които обаче имат някои разлики с книгата и ако не сте я чели ще ви бъде интересно. Романът е доста по-детски от екранизациите, но не разбирайте буквално за деца. Защо детски? Тази книга напомня на приказка и е подходяща да се чете и от деца. Това обаче не я прави детска в пълния смисъл на думата.

Когато четеш „Хобит“, като вече пораснал човек, можеш да забележиш неща, които, като дете, не си имал опита да осъзнаеш и изтълкуваш с такава дълбочина, каквато е заложена всъщност в историята. Интересен факт е, че тя е причината Толкин да пожелае да създаде „Властелинът на пръстените“. 

10.  „Лавандуловото момче“ от Бюрхан Керим

Ако търсите книга, в която да ви е уютно, е, няма да сгрешите с тази. Това е книга, чиято история ходи по ръба между измисленото и истинското, а накрая те кара да се чудиш кое кое е всъщност. Кара те и да се върнеш към спомените от детството, към онези мигове на простичко щастие от това  да караш колело или да си говориш с баба.

Стилът е красив и някак народен, приказен, а между него и моментът, в който се развива действието, се получава един интересен контраст, който те кара да пътуваш във времена и реалности – ту си в някакво далечно мистично минало, ту имаш чувството, че четеш приказка, ту се връщаш към едно недалечно минало, „лъхащо“ на суров реализъм. 

Приятно четене!