Всеки ден някъде в страната един ръкопис на български автор се превръща в роман. Става поредната капка в едно огромно море от книги, в което читателят може да се удави в опит да стигне до нещо качествено и приятно за четене. Нещо, което е далеч от комерса и действително дава храна за ума.
На вашето внимание представям 10 съвременни български романа, които заслужават да бъдат прочетени.
1. „ 18% сиво“
Захари Карабашлиев
Това е лек, приятен и интригуващ роман, който не натоварва със сюжета си. Книгата съчетава два живота – две линии в едно. В едната авторът разказва за един мъж и младостта му в България, когато среща любовта на живота си, а във втория показва късния период на същия герои, когато е в Америка, а нея вече я няма.
Макар на пръв поглед да изглежда сякаш сюжета ще отегчи с разсъждения за емигрирането от България, това не се случва. Съвременният, интелигентен и свеж стил на Кабашлиев прави четенето доста по-леко от очакваното.
2. „Мравки и богове“
Стефан Цанев
Стефан Цанев е една от съвременните български литературни легенди, чиито имена са познати за всички. Романът „Мравки и богове“ разпъва на кръст ХХ век, оставяйки личните убеждения на читателя да стават все по-незначителни.
Книгата показва един век, поредният в българската история, дори не най-мрачният навярно. Но със сигурност най-братоубийственият, най-страшният, с ясното осъзнаване, че това, което един народ сам може да си причини, никоя външна сила не може.
През драмата на едно градче, Стефан Цанев разказва за драмата на цял един народ, готов бясно да разкъсва месото от собственото си тяло. И всичко това без авторът да заема конкретна политическа позиция.
3. „На изток от запада“
Мирослав Пенков
Сборникът с разкази още с излизането си се отправи към графата „задължителни“. Не само защото донесе на Пенков международно признание и няколко престижни награди, а и защото в историите му има всичко, поднесено с безспорен талант и приятно усещане за стил.
Някои от разказите са исторически, други се развиват в днешно време. Някои са емигрантски, други романтични. Някои са сбор от всичко изброено.
4. „Възвишение“
Милен Русков
Когато говорим за исторически романи, няма как да не се сетим за „Възвишение“ – книгата на Милен Русков, която вдъхнови театрална пиеса и филм. Няколко години тя се нарежда сред най-продаваните български заглавия и донесе на автора си не една-две престижни награди.
Литературните ѝ качества не са тайна за никого, а сюжетът ще ви отнесе чак в епоха на българското Възраждане. Двама полуреволюционери – полуразбойници участват в арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии.
Историята е разказана с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно.
5. „Майките“
Теодора Димова
В анотацията към книгата пише: „Едва ли Теодора Димова би могла да пожелае на читателите си приятно четене, защото нейният роман е вик и горестен упрек от името на всичко онова, което се опитваме да загърбим и да забравим“.
И ние абсолютно ще се съгласим с това, защото личните истории, които Димова представя в „Майките“, няма как да не развълнуват и най-коравосърдечния читател. И то по една единствена причина – всеки един от нас вижда тези истории всеки ден пред очите си, сблъсква се с тях и ги подминава. Димова обаче ни прави преки свидетели на няколко човешки драми.
6. „Естествен роман“
Георги Господинов
Романът е преведен на повече от 15 езика, като се радва на изключителен успех в цял свят. Критици наричат книгата „малък изискан шедьовър“, „земен и едновременно интелектуален“, но това, което „Естествен роман“ ще ви впечатли не е нито едно от двете.
Ще се влюбите в него, заради леката и естествена искреност в думите на Господинов, който сякаш сяда с читателя на по чашка и споделя, изповядва се.
7. „Калуня-каля“
Георги Божинов
Всъщност „Калуня-каля“ излиза през 1988 г., но потъва в тотална забрава, докато през 2015 година романът не беше преиздаден и няколко седмици по ред бе сред най-продаваните издания у нас въобще. Ето затова попада в класация на българските книги от последните години – за някои, може би, не заслужено, но все пак книгата има значителни качества.
Романът пресъздава смутното време в Родопите преди, по време и след Априлското въстание. За разлика от преобладаващата литература по темата Георги Божинов избира необичайна гледна точка – тази на българите-мохамедани. Критици сравняват историята с „Железния светилник“ на Димитър Талев, но след като привършите „Калуня-каля“ сами ще прецените дали е така.
8. „Мисия Лондон“
Алек Попов
Тази книга може да ви разплаче от смях. След излизането ѝ Алек Попов бе сравняван със своя съименник Алеко Константинов и не без основание, защото стилът му е също толкова лек и достъпен.
Ситуациите, разказани в романа, са си типично български, а на места хуморът е по британски тактичен. Всичко това пролича отчасти и във филма по книгата, който все още е сред най-успешните български кинозаглавия.
9. „Английският съсед“
Михаил Вешим
Още един смешен и откровен роман за българските нрави, който няма да ви остави безучастни към историята. Тя се развива в село Плодородно, някъде в България, където жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък.
Те не искат да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са турски, морковите – македонски, а ракията – шотландска, която се сервира в местния бар „Лондон“, където редовен посетител е българинът Нотингам Форест. Цялата идилия се променя, когато в селцето пристига истински англичанин…
Михаил Вешим ще ви забавлява истински, докато бавно и неусетно осмива действителността у нас.
10. „НаЖивоОтСофия“
Александър Шпатов
Няма как в тази кратка сбирка да не попадне и този свеж, забавен и леко провокиращ сборник с разкази, който ще ви разходи из всяко затънтено кътче на столицата. Александър Шпатов определено успя да привлече вниманието на литературната публика още с дебюта си.
Той показа приятен стил, способност да увлича читателя и да го води в различни посоки – от апартамент в Надежда до пилоните на НДК. „Винаги съм живял в София, споделя Шпатов, няма за какво друго да пиша, освен за града ни.“ Бихме добавили – нямаме нищо против.
Петя Геджева учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Нейна страст е да изготвя и редактира текстове, притежава награди за писане на есета в различни области. Желае да се развива в сферата на PR комуникациите.
