10 от най-скандалните паметници в света

Караниците около важни монументи са задължителна част от онова, което се нарича обществен живот. Няма и как иначе: представите, травмите и въображението за страната, в която живееш, са различни при всеки човек и единодушието особено по тези въпроси е невъзможно.

Тук ще стане дума именно за паметници от такъв тип. Монументи, които са провокирали ожесточени дискусии и все още го правят. Ето кои са те.

1. Айфеловата кула, Франция

Това че 7 милиона души годишно посещават Айфеловата кула и кажи-речи всеки втори домашен хладилник разполага с магнитче с лика ѝ, не значи, че емблемата на Франция винаги е била обичана. Особено в края 19-ти век, когато е построена. Французите от най-близките сгради протестирали особено много, понеже смятали, че кулата ще привлича светкавици, които ще се стоварят върху техните домове. Наложило се самият Густав Айфел да ги успокоява, че това е невъзможно да се случи. Въпреки това страхът останал с години. „Слонът“ и „жирафът“ – така наричали местните издигащата се пред очите им постройка.

А още когато Айфел обявява грандиозния си проект, голям брой френски интелектуалци въстават срещу идеята и са открито враждебно настроени. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син и Шарл Гарние, като най-известен с неприязънта си и до днес е Мопасан. Живописният цитат, с който той напада Айфел е истински образец за литературно майсторство:

„Кулата е като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин“, гласи позицията на автора на „Бел Ами“.

Когато обаче кулата става готова, Мопасан започва редовно да обядва в ресторанта на първия етаж. На подмятанията защо го прави, при положение, че не му харесвала, той отвръща:

„Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види“.

2. Петър I, Москва

Едно от най-грандоманските произведения на изкуството. 98-метровата скулптура в река Москва буди спорове от 1997 насам. Още тогава 70 % от столичаните обявяват, че не харесват колоса, изработен от грузинския скулптор Зураб Церетели.

Той бе обвиняван, че просто е преработил злополучната статуя на 90 метровия Колумб, която се опита да подари на Ню Йорк по случай 500-годишнината от откриването на Америка, но срещна отказа на янките. Другата голяма въпросителна е защо мегаломанския паметник е в Москва, а не в Санкт Петербург.

3. На Съветската армия, България

Боядисването на паметникът на Съветската армия преди години като бригада от измислени герои предвождани от Супермен ни гарантира място в световните хроники. Почти всяка компилация на най-оспорваните паметници в света включва и челният сблъсък, който арт премяната на войниците предизвика в България.

„Травматичното минало на бившата социалистическа държава бе взривено от авангардният жест. Оттогава паметникът на Съветската армия се превърна в точка на нажежени дискусии и поляризирани мнения в страната“, гласят най-често експозетата за монумента, който от тогава почти не е виждал бял ден без да поеме боя от различни графитаджии.

4. Централният площад в Скопие, Македония

Добре известно е, че тукашната истерия покрай цар Самуил не е нищо особено в сравнение с централния площад в Скопие, който придоби радикално царствен според едни и кичов според други вид. Още със самото си обявяване „Скопие 2014“ предизвика ожесточени дебати между власт, опозиция и архитекти.

Епичните монументи на Александър Македонски, Юстиниан Велики, Тоше Проески, св. св. Кирил и Методий, пазаруващите момичета, Даме Груев, Гоце Делчев и местната триумфална арка са част от стълпотворението на постаменти на централния площад.

Дали застрояването с исторически фигури от различни националности е кич или не обаче слабо интересува сектора на туризма – понеже посещаемостта на Скопие се е вдигнала с над 60 % след като са изгрели и паметниците.

5. Фонтанът на принцеса Даяна, Лондон

Няколко са мемориалите в памет на принцесата на Уелс Даяна, но ако повечето са приемани с одобрение, този в лондонския Хайд Парк бе оплют още с направата си. Дизайнът е дело на американката Катрин Густафсон, а семплата структура се компенсира с много светлина и пространство.

„Исках мемориалът да показва най-доброто у Даяна. Всички я обичаха. Избрах две от най-типичните ѝ качества – нейната достъпност и способността ѝ да се докосва до сърцата на хората. Така е и с фонтана – всеки може да се докосне до него“, гласи обяснението на архитектката.

Концепцията ѝ обаче не докосна сърцата на доста британци, които наричат мястото „кална баня“, „общински басейн“, „кофти дренаж“ и всякакви други. Освен това фонтанът и прилежащия му басейн често излизат неизправни от контакта с природни стихии – ту е наводняван, ту пресъхва, а в няколко случаи непредпазливи британци са чупили крайници заради хлъзгавия овал.

6. Мемориалът на Холокоста, Берлин

Цели 17 години – от 1987 до 2004, в Германия се вихреше напрегнат дебат за вида на мемориала, който трябва да почете най-мрачния период от историята на страната – Холокоста. Докато не бе одобрен проекта на нюйоркския архитект Питър Айзенман.

Той се състои от 2 711 различни по височина сиви бетонни блокове, като най-високите са 5 метра, а разстоянието между всеки от тях е 95 см. Разположени са в сърцето на Берлин, близо до Райхстага и до Бранденбургската врата.

„Мащабът и ужасът на Холокоста са такива, че всеки опит да бъдат представени с традиционни средства е недостатъчен. Чудовищността на баналността – това е съдържанието на Мемориала на жертвите на Холокоста в Европа“, твърди Айзенман.

Скандалите обаче избухнаха, когато се подочу, че 2711-те блокове, напомнящи ковчези, са защитени с покритие, произведено от компания-производител на отровен газ за нацистите. Покритието било необходимо, за да се справи с очаквани атаки на неонацисти – не е трудно да предвидиш, че много от блоковете един ден ще изгреят със свастики. Това обаче не се оказва достатъчно и от общината често са принудени да трият антисемитски символи от мемориала.

7. Чинията на Бузлуджа, България

Ако Чинията на Бузлуджа тук е осмисляна предимно като лош антикварен ретро постамент с колосални размери, причудливата сграда намери място в немалко международни класации.

Попадна в американска подредба на „33-те най-красиви изоставени места в света“, което показа, че ако човек не е обременен с миналото, би могъл да намери и апокалиптична хубост в монумента. „Daily Mail“ също посвети дълъг текст с множество снимки на соц чудото, което приветства всеки новодошъл с червения графит „Forget your past“.

8. Паметникът на прераждането, Букурещ

Паметникът на Прераждането, в памет на жертвите, паднали по време на режима на Николае Чаушеску, е често подиграван в родината си – наричан е „Картоф на пръчка“ или „реклама на Дънкин Донътс“.

Абстрактната творба послужи, за да ознаменува големият рестарт в живота на румънците след края на комунизма. Монументът обаче рядко среща разбиране сред местните и туристите, дори самият кмет на Букурещ преди години бе споделил, че не го разбира.

9. „Разговор с Оскар Уайлд“, Лондон

Името на това чудо е „Разговор с Оскар Уайлд“. Разположен е в Лондон. Спори се дали това е ковчег, от който Оскар Уайлд се набира да излезе и да си поговори с теб, или пък след като е видял колко зле се е справил с главата, скулпторът просто е решил да излее тялото по този начин. Многократно са събирани подписи паметникът да бъде премахнат, но все още си седи на мястото.

10. Мартин Лутър Кинг, Толедо, САЩ

Няма къде да се скриеш от зоркия поглед на Мартин Лутър Кинг, специално в тази негова версия, тъй като в Щатите има десетки негови паметници. Във версията в Толедо обаче, прочутият борец за права на афроамериканците размножава главите си с успеха на хидра, а протестът на местните не спомага за махането на монумента.