Непрекъснатата битка между доброто и злото е дълбоко свързана с всеки аспект на нашия живот и книгите не правят изключение. Повечето истории разказват именно за храбрите прояви на някой смел и безкористен герой. Той се бори с тъмни сили, които заплашват да вземат надмощие, а понякога дори да унищожат света.
Да създадеш герой не е трудно. Добрите в историите винаги са изтъкани от редица качества като: смелост, доблест, остър ум, проницателност и честност. Те винаги поставят останалите преди себе си и са готови да се жертват в името на каузата, в която вярват.
Истинското предизвикателство е да създадеш злодей. Той трябва да е силен и страшен, зъл и безскрупулен, да притежава безгранични амбиции за неограничена власт и да изглежда непобедим. В същото време трябва да има слабост, която да бъде използвана срещу него, а нерядко и нотка човещина, която да бъде неговата ахилесова пета.
Да, трудно се създава злодей, който да е колоритен и запомнящ се, да въплъщава в образа си всички страхове на героите, които се изправят срещу него и който в същото време успява да смрази кръвта на читателите до степен, че те да се надяват никога да не срещат такъв злосторник в живота си.
Днес ще ви представим 10 литературни злодеи, които са ярки и страховити. Те оставят смесени чувства сред нас, като някои от тях хем са мразени, хем и в същото време ни стават малко симпатични. Толкова, че се надяваме да прочетем още някоя история с тяхно участие.
1. Пениуайз Танцуващият Клоун
„То“ (Стивън Кинг)
Кое е най-милото и невинно нещо на света? Децата. А какво обичат децата? Клоуни. Именно на това любимо нещо е посегнал геният на ужаса, Стивън Кинг в романа си „То“. И да сте от тези, които не се страхуват от клоуни, то след срещата си със зловещия Пениуайз, със сигурност ще имате едно наум следващия път, когато срещнете такъв.
В действителност ТО не е клоун, а може да приема всякакви форми и така да стигне и до най-мрачните усои на душата ви. Да предизвика ужас, който трудно може да надвиете, когато сърцето ви е сковано от страх. Всъщност Пениуайз избира да се храни с деца, защото техният ужас е по-лесен за поглъщане.
2. Граф Дракула
„Дракула“ (Брам Стокър)
Истории за същества, които се хранят с кръвта на хора и на животни има в почти всички митове и легенди на народите по света. Но Брам Стокър прави събирателен образ на граф Дракула, който се приема за първообраз на вампирите, истории, за които четем и гледаме на екран днес.
Той е любезен и гостоприемен, но в следващият момент, зъл, жесток и безскрупулен. Би направил всичко, за да продължи вечното си съществуване и със сигурност няма да изпита угризения, ако ви остави без капка кръв.
3. Д-р Ханибал Лектър
„Червеният дракон“/“Мълчанието на агнетата“/“Ханибал Лектър“/“Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ (Томас Харис)
Ханибал Лектър е един от най-известните серийни убийци в света на литературата, ако не и най-известният. Като съдебен психолог, той много добре познава човешкото поведение и слабости. Изключителен гений, изкусен манипулатор, безмилостен към жертвите си и като капак на всичко – канибал. И без да му бъдат придадени някакви свръхестествени сили, той е образът на перфектния злодей.
4. Франкенщайн
„Франкенщайн“ (Мери Шели)
В тази история на Мери Шели е трудно да се определи кой е по-големият злодей. Чудовището, на което е вдъхнато живот, без негово съгласие или самият д-р Виктор Франкенщайн, който изравя човешки останки, за да го създаде. Нарушавайки всички морални норми, за уважение към човешкия живот, проклятието на неговото сътворение го застига.
Самото чудовище не е представено като изначално лошо. Но отвращението и погнусата, която предизвиква у останалите го пречупват и то жадува за мъст. Осъзнавайки, че завинаги ще си остане само на света, то започва да преследва своя създател и напълно унищожава живота му.
5. Д-р Джекил
„Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ (Робърт Луис Стивънсън)
Историята на доктор Хенри Джекил е поучителна и в същото време страховита. Взимайки решението да се отдаде на своята тъмна страна, без това да донесе последствия за него, той създава отвара, която го превръща в друго същество – Едуард Хайд.
Господин Хайд е деформиран и грозен човек, зъл и без никакви задръжки. Но ситуацията излиза извън контрол и в крайна сметка се оказва, че когато човек веднъж остави злото да го завладее, обратният път е невъзможен. Така д-р Джекил завинаги е заличен, оставайки до края на живота си мистър Хайд.
6. Професор Джеймс Мориарти
„Мемоарите на Шерлок Холмс“ (сър Артър Конан Дойл)
Злият професор, описан като гений на престъпния свят, ръководител на мощна криминална организация, е смъртният враг на прочутия детектив. Мориарти е могъщ престъпен интелект, способен да обмисли всяко престъпление до най-малката подробност. В същото време той е безмилостен, безсъвестен и изключително хитър. Той не участва пряко в престъпленията, а е големият мозък, който ги организира. Именно затова е толкова трудно да бъде заловен.
7. Барон Владимир Харконен
„Дюн“ (Франк Хърбърт)
„Щом излезе от сянката, фигурата му придоби очертания – огромна и невероятно дебела, с остроумно подчертани издутини под гънките на тъмното му наметало, показващи, че цялата тази тлъстина се подкрепя донякъде от портативни суспенсори, прикрепени към плътта му. В действителност той може би тежеше двеста стандартни килограма, а краката му можеха да носят не повече от петдесет.“ (книга: Дюн –
Месията на Дон; ИК „БАРД“ООД, 2016; преводач: Любомир Николов/1991).
Към това описание може да добавим само, че е достатъчно зъл и безсъвестен интригант, който е готов да пожертва и своите хора в името на това да получи власт и богатство.
8. Граф Сен Жермен
Поредица „Скъпоценни камъни“ – „Рубиненочервено“/“Сампфиреносиньо“/“Смарагдовозелено“ (Керстин Гир)
Макар и да е реално съществуваща личност (предполага се, че е живял в периода между 1712-1784 г.), мистерията, в която е обвит животът на граф Сен Жермен, го въвлича в множество легенди.
В своята поредица „Скъпоценни камъни“ германската писателка Керстин Гир го описва като пътешественик във времето, който е двуличен, манипулативен и зъл. Той, с изключителната си интелигентност, успява да контролира всички дванадесет пътешественици, като ги заблуждава, че търсят отговора на вековна тайна. Накрая се оказва, че графът всъщност не е този, за когото се представя и вековната тайна има за цел да облагодетелства единствено него.
9. Кармила
„Кармила“ (Шеридан Ле Фаню)
Въпреки че всички смятат Дракула за първообраз на вампирите в литературата, романът „Кармила“, издаден 26 години по-рано, всъщност е вдъхновил Брам Стокър за историята му. Кармила е осемнадесетгодишно момиче, което не се показва навън през деня, разхожда се нощем и около нея мистериозно загиват хора.
10. Непознатия (Грифин)
„Невидимия“ (Хърбърт Дж. Уелс)
Историята ни пренася в село Айпинг, Англия, където пристига непознат, целият облечен от глава до пети, без дори и сантиметър от тялото му да се показва изпод дрехите. Носи сини очила и фалшив нос. Непознатият наема стая, в която да прави своите научни експерименти. Изобретил е серум, благодарение на който става невидим.
Скоро всички в селото започват да забелязват, че той е избухлив, недружелюбен и почти не прекарва време извън стаята си. Воден единствено от своята алчност и жестокост и без никакви хуманни ценности, той загубва връзка с реалния свят, а серумът го докарва до лудост. Превръща се в крадец и убиец, който се опитва да привлече съюзници, а когато не успява той става още по-безжалостен и отмъстителен.
Икономист по образование, но не и по душа. Истинската ѝ страст са музиката, киното и книгите. Обича историите за необясними неща и свръхестествени същества, легенди и митове. Увлича се по фентъзи романите и дори е автор на такъв – „Осмата част на силата – Наказанието Самодива“.
