Да разлаем кучетата! Всъщност по-добре би било да поговорим с тях. Да, кучетата говорят. Но само с онези, които умеят да слушат. Наистина. Не го казвам аз, а Орхан Памук. Е, разбира се, не е необходимо да си нобелов лауреат, за да разговаряш с кучетата. Но изглежда е от полза да си голям писател. А може би точно умението да слушат кучетата отличава големите писатели.
Не знам. Ако някой знае, то това е Мръсньо. Той живее до трафопоста, събрал е в себе си всички породи, познати на кинологията, и е видял много в кучешкия си живот. Питах го, разбира се. На мен Мръсньо ми мълчи. Обаче съм съвсем сигурна, че с други разговаря, защото съм виждала един възрастен господин да го гали и да казва: “Мръска, Мръска… Няма ли да има край наш’та”.
В погледа на Мръсньо се четеше уклончивост и той близна човека по ръката. А господинът отговори: “Знам, знам”. Та, явно си подбира събеседниците кучето. И ако не сме избрани лично, то нека надникнем в казаното между знатни и незнатни мръсньовци и големите писатели.
1. Санбернарското на Валери Петров
Забелязали ли сте следните стихове да обикалят социалните мрежи:
Всички гледат породата,
търсят расови белези,
а пък има в природата
удивителни мелези.
Тъй че, както при хората, приятелче мое,
и при нас е по-важно сърцето какво е!
Всъщност те принадлежат на кучето от „Меко Казано”. Санбернарското куче, с изключение на това, че свири на тромпет и наистина носи бутилка коняк на шията си, е съвсем обикновено улично куче. Но, както само заявява, ако въпросът е в породата, то има не само една, а не се знае колко.
Санбернарското куче е истински спасител. След няколко обрата в крайна сметка то успява да спаси човешкото дете Светльо от мазната лъжа, която готви. Приказка от Валери Петров – не е за деца и не е за животни.
2. Буби на Михаил Булгаков
Ако имате куче и сте се питали какъв човек щеше да бъде, то все пак може би е добре, че нямате способностите на проф. Преображенски. Световноизвестният хирург успява да превърне приютения от улицата Буби в човек, а резултатът е катастрофа. Явно едно от най-големите достойнства на кучето е, че е куче, а не човек. Но разбира се, и в „Кучешко сърце” не става дума за животни, поне не от биологична гледна точка.
3. Аргос на Омир
Всички знаем за Пенелопа. Обаче, когато Одисей се завръща в Итака, предрешен като просяк, дори вярната му съпруга не успява да го разпознае. Вярното му куче го познава на мига. Вече слепият Аргос, макар и немощен, посреща господаря си след дългото чакане и си отива спокоен. А това си е история за кучета.
Кучето Аргос, което лежеше наблизо, го чу и
вдигна глава, и наостри уши. Одисеево беше.
***
Тъй си лежеше там Аргос, досаждан от кърлежи кучи.
Псето едва-що усети героя до себе си близо,
двете уши си отпусна и почна да маха с опашка,
но не можа да прилази безсилно до своя стопанин.
Той настрани се обърна, сълза от очите отрони…
***
Аргос пък беше застигнат от черната, смъртната участ,
щом подир двайсет години отново съзря Одисея.
Превод: Георги Батаклиев
4. Кащанка на Антон Чехов
Рижо куче от онези, вече споменатите, с многото породи. Отначало животът на Кащанка с дърводелеца Лука Александрич е такъв, че ако беше човек, допуска Чехов, щеше да си мисли: „Не, невъзможно е да се живее така! Трябва да се самоубия!“.
После се появява един тайнствен непознат. Дава ѝ ново име – Лелка, вкусна храна, добро отношение и роля. Да обаче, когато по време на номера, в който Лелка е в основата на пирамидата, Лука Александрич и неговият син започват да викат „Кащанка! Кащанка”, тя се втурва към тях и бляскавият ѝ живот се срива.
За кучето хубавото време с вкусна храна и приятни познанства е само един продължителен, объркан и тежък сън. Стопанинът, дърводелец говори: „Ти, Кащанка, си само едно насекомо и нищо повече. Наспоред човека ти си все едно като дюлгерина наспоред дърводелеца…” А Кащанка върви щастлива след него, сякаш този живот не е секвал нито за миг.
5. Шаро на Йордан Радичков
„Един човек отива в гората да застреля кучето си, защото подозира, че кучето му е бясно, и понеже кучето е много едро и силно, човекът се бои от кучето и за всеки случай го връзва със синджира за едно дърво, качва се на дървото и стреля отгоре. Поради неточно прицелване вместо кучето човекът, наречен Лазар, гръмва в синджира, като по този начин освобождава кучето.
В невъзможност да слезе от дървото, защото отдолу клечи изпълнено с омраза и злоба кучето, сиромах Лазар прибягва до силата на словото, дано по някакъв начин възвърне старата дружба и приятелство с кучето. Изиграл всички роли, каквито човек може да играе в живота си, стига само да съумее да спаси себе си, сиромах Лазар разбира, че се е борил нечестно.
Обаче кучето през цялото време е останало непреклонно, решено да чака до края и да отмъсти, че тъй жестоко и така подло са искали да му платят за неговата вярна и пълна с любов към човека служба.”
Така Радичков обрисува първоначалния образ на „Лазарица”. По-късно, повлияна от събития в личните живот и взаимоотношения на автора, „Лазарица” се превръща в пиеса от четири картини, четири сезона, през всеки, от които Лазар остарява с 10 години. Действащите лица са човекът и кучето. През зимата Лазар ще види под крушата оставените от Шаро кости и ръждив синджир:
„Каква нелепица!… Несгодите делихме общо, еднакво слънце ни печеше, еднакво дъжд ни мокреше до костите, и есенните ветрове ни брулиха; дали обичаш, или мразиш, е все едно, ето на – еднаква участ имат и омразата, и любовта, избелели кости е белегът им и един нашийник, покрит с ръжда”.
6. Спарки на Кърт Вонегът
Томас Едисон, великият изобретател, приема, че интелигентността е вид електричество и създава уред за измерването ѝ. По една случайност ученият изпробва уреда върху кучето на съседското дете. Така за Едисон и момченцето става ясно, че кучетата са много по-умни от хората. Кучето Спарки предлага сделка на учения :„Господин Едисон, не е ли по-добре да запазим това в тайна? От хиляди години нещата се развиват добре и удоволствието е взаимно. Само вие двамата знаете къде зимуват раците, да не кажа кучетата. Забравете всичко и унищожете прибора си, а аз ще ви кажа кое ще свети най-добре в лампата ви…“.
Резултатът е ясен. Томас Едисон е изобретателят на електрическата крушка, а кучетата все още нямат „никакви разноски, никаква политика, войни, никаква работа и грижи. Достатъчно е да размахаш опашка или да лизнеш ръка и всичките ти нужди са задоволени…“.
7. Монтморенси на Деръм К. Джеръм
А вие сещате ли се за някого, когато все пак стане дума за кучето от „Трима души в една лодка”:
„Монтморенси, естествено, взимаше участие във всичко. Неговата главна цел в живота е да се пъха навред, да пречи на всички и да получава ругатни. Ако може да се мушне някъде, където е най-малко желан, а сетне да подлудява хората и да ги кара да го замерват с едно-друго по главата, тогава той смята, че не е прахосал деня напразно.
Най-съкровената мечта и главна цел на тоя пес е да накара някой да го стъпче с крак, а после да го проклина поне един час. Смогне ли да стори това, самомнението на Монтморенси става наистина непоносимо.
Той идваше и сядаше върху отделни вещи тъкмо когато те трябваше да бъдат прибрани в багажа. Живееше повидимому с твърдото убеждение, че Харис и Джордж все търсят неговия студен и влажен нос, колчем протягат ръка за нещо.“
8. Виновният на Валери Петров
Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но, повтарям го пак,
лаеше страшно и нямаше как!
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален,
с една рана дълбока
отстрана на хълбока,
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
– Господарю – той казва – господарю любими,
от сърце ти се моля,
вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
във краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и изгубил съм твоя
автомобил!
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъхът ти
от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
– Влизай! – казвам му строго. –
Но сърдит съм ти мнoго,
няма никога вече
да те водя далече!
9. Куджо на Стивън Кинг
Може да се превърнеш в чудовище. Понякога чисто случайно. Бесът те гризне по носа или без да си дадеш сметка, освободиш нещото от килера. Дори да си идеалният санбернар. Особено ако си идеалният човек.
„Малко след смъртоносните събития в двора на Кембърови останките на Куджо бяха кремирани. Пепелта, заедно с други отпадъци беше откарана във фабриката за обработка на отпадъци в Огъста. И ще бъде съвсем на място, ако кажем, че той винаги се бе старал да бъде добро куче. Стараеше се да изпълнява всичко, което неговият МЪЖ или неговата ЖЕНА и най-вече неговото МОМЧЕ искаха или очакваха от него. Беше готов да умре за тях, ако се наложеше. Никога не бе искал да убива. Беше поразен от нещо, навярно съдбата, или някаква зла орис, или просто от болест, разграждаща нервната система, наречена бяс. Неговата собствена воля не беше от значение.“
10. Кучката на Есенин
Една сутрин в свойта бърлога,
под рогозки и гнили греди,
легна кучката и в изнемога
седем рижи кутрета роди.
Тя до тъмно ги милва прилежно,
с език ги прилиза съвсем
и струеше топенето снежно
изпод топлия и корем.
Вечерта, когато пред прага
кокошата врява расте,
стопанинът мрачен наслага
в една вехта торба седемте.
Тя в дълбоките прести гази,
тича в неговата следа…
и как дълго раздипля талази
незамръзналата вода.
А когато пое да се връща,
своя хълбок пролиза добре
и луната над тъмната къща
заприлича на нейно кутре.
И към синята вис небесна,
заскимтяла, гледаше тя
как луната високо проблесна;
и зад хребета полетя.
И както бе срещала тихо
камък вместо залък, сега
очите и се забиха
като златни звезди в снега.
Превод: Иван Николов
Сигурно е ценно да се слуша какво кучетата говорят за хората. Разбира се, те пет пари не дават дали си голям писател, или също като тях живееш до трафопоста. Имат си собствени критерии, по които избират събеседниците си.
Не е изключено да има основа за известна корупция. Можем да се опитаме да подкупим Мръсньо с кренвирши, та дано ни разкаже какво е видял сред хората. А може би той неслучайно отказва да говори по темата. Защото е видял наистина много от човека. А Мръсньо е вярно куче.
Родена на същата дата, на която и Александър Невски и Мария Тереза. Обикновен Пантелей пътник. Актриса, при това куклена. Не обича есента и да изхвърля стари неща. Това е Латина! Латина Беровска!
