Един от най-хубавите месеци от годината е пред нас и можем да се наслаждаваме на зелената красота, която ни изпълва с енергия.
Пролетта е тук и с пълна сила обсебва всички. Предизвиква ни към разходки навън, в компанията на любими хора, или пък… с нещо приятно за четене.
От издателство „Колибри“ са се погрижили за случаите, в които имаме нужда от тихата и приятна компания на книгата. Този месец ни предлагат да се спрем на интелектуалната проза.
1. Двоен прозорец
Халдоура Тородсен
Нашумялата исландска писателка Халдоура Тородсен, която ще гостува в София на 14 май, разказва една история без сантименталност, със стегнат, чужд на всякакъв пълнеж стил, чиято оригиналност с право ѝ спечелва Европейска награда за литература!
Една възрастна дама наблюдава света през двойния прозорец на апартамента си. Съпругът ѝ е починал наскоро, близките ѝ живеят всеки своя живот, приятели почти не са ѝ останали, здравето ѝ запада, всичко, което я очаква, е изолация и смърт. Но ето че се случва чудо – една нова любов раздвижва самотното ѝ съществуване, изпълвайки я едновременно с надежда, съмнения и страхове. Как ще погледне светът на тази любов, върху която тегне поколенческо табу, която буди присмех и дори поражда враждебност?
2. Баба Яга снесла яйце
Дубравка Угрешич
Световноизвестната хърватска писателка от български произход Дубравка Угрешич поднася една оригинална, нестандартна интерпретация на образа на страховитата старица, била някога Велика богиня. В типичния си стил, смесица от мощно въображение, хумор, ирония, феминистичен дух, скрит смисъл и неочаквани обрати, Дубравка Угрешич умело преплита реалност и легенда, съвремие и древност, художествен разказ и културологичен анализ.
От яйцето на Баба Яга се излюпват превъплъщенията на митичната героиня и на днешните ѝ посестрими, изтъкавайки мъдра, сюрреалистична, наситена със символи и послания приказка за женската душевност, за изпитанията и предизвикателствата на старостта и тленността.
3. Разкази
Вирджиния Улф
През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Самата тя споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.
Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията.
„Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – пише по повод разказите си Вирджиния Улф, но изчитайки този малък том читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.
4. Тил
Даниел Келман
Даниел Келман се завръща триумфално към историческия роман с тази бляскава история за Тил Уленшпигел! Странстващият артист и провокатор се ражда в началото на XVII век като син на воденичаря в едно малко село. Баща му е магьосник и изследовател на света, поради което влиза в конфликт с представителите на Църквата и е изгорен като вещер. Тил бяга от селото, придружен от приятелката си Неле, дъщерята на пекаря.
По пътя им през унищожената от религиозните войни страна двамата срещат величията на времето си: младия писател Мартин фон Волкенщайн, който би искал да опише войната, меланхоличния палач Тилман, прокудената от империята кралска двойка Елизабет и Фридрих Бохемски, драконолога Атанасий Кирхер и още странни личности, всеки със своята невероятна история.
Съдбите им се преплитат и съставят картината по време на Тридесетгодишната война – време, което учудващо напомня на днешното. Нахалникът Тил не иска да прави света по-добър, неговото желание е само едно: да остане безсмъртен. И успява!
5. Новели за една година
Луиджи Пирандело
Подбраните в това томче 14 новели будят тъга, усмивка, удивление, съчувствие, подтикват към размисъл за многоликата участ човешка, поднесени от перото на един писател хуманист. С размаха на замисъла и ярката дарба на разказвача се открояват стотиците истории, събрани под наслова „Новели за една година“ – по една за всеки ден, като „множество огледалца“, отразяващи живота в неговата цялост.
Героите са несретници, самотници, чудаци, гарибалдийци, ветерани от битките за обединение на Италия, люде честни и безчестни, решителни и слабоволни, простодушни и притворни. С проникновен психологизъм Пирандело рисува пъстра мозайка от късове човешко битие, трагични, комични и трагикомични, парадоксални, гротескни, понякога абсурдни, които раняват или просветляват, обръщат съдби или убиват.
6. Прекалено шумна самота
Бохумил Храбал
Романът „Прекалено шумна самота“ е сред най-успешните и най-въздействащите произведения на Храбал. Една история от 70-те години на миналия век за ексцентричната и страстна любов към света на книгите и изкуството.
От дълги години Хантя работи в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал работата си в ритуал, той внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги от ликвидация и страстно се отдава на тяхното четене. Както винаги е при Храбал обаче, „сивият“ житейски факт придобива неподозирани философски и лирични измерения, мрачна и все пак сияйна красота.
Пунктът за вторични суровини се превръща в „крайна гара“ не само на словесни шедьоври, но и на една човешка съдба, а „малкият човек“ се оказва необозрима духовна вселена. „Прекалено шумна самота“ е обяснение в любов към книгата, но и шеметен калейдоскоп на сложните и страховити перипетии на ХХ век.
7. Възпоминание за манастира
Жозе Сарамаго
Португалия в началото на XVIII век. Крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца, еднорък войник, и Блимунда Седем Луни, жена с необикновена дарба, помагат на отец Бартоломеу Гужмао в строежа на летателна машина.
С епична сила на словото Сарамаго пресъздава великолепието на кралския двор, ужаса на Инквизицията и суеверието на народа. Редуват се епизоди, показващи битието и обичаите на обикновените хора, религиозни процесии и аутодафета, важни моменти от живота на кралското семейство… И на този пъстър фон се разгръща чистата и пламенна любов между Балтазар и Блимунда.
8. Смърт във Венеция и други новели
Томас Ман
В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875-1955) – един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и „Марио и фокусникът“ (1930).
И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани сред обемистото творчество на Томас Ман, ИК „Колибри“ отдава своята почит към един от великите класици на XX век.
9. Недоразумение в Москва
Симон дьо Бовоар
Новелата „Недоразумение в Москва“ е предназначена първоначално за сборника „Сломената жена“, но изоставена впоследствие и публикувана във Франция през 1992 година. Ставаме свидетели на съпружеската и личностната криза, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътуване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша.
Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинения на героите, в които без мъка разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата старост.
В новелата тясно се преплитат личната и колективната история – недоразумението между съпрузите, възникнало по време на пътуването, и политическото разочарование. Творбата предоставя завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шестдесетте, а прозрачният, въздействащ стил я сродява с най-добрите страници от творчеството на писателката.
10. Музите се чуват
Труман Капоти
В средата на 50-е години на миналия век Капоти придружава в качеството си на журналист постановка на „Порги и Бес“ в Съветския съюз. В резултат на това свое посещение той публикува „Музите се чуват“ в две части в сп. „Ню Йоркър“. Заглавието е взето от изказване на служител в съветското Министерство на културата, който казва: „Когато говорят оръдията, музите мълчат. Когато оръдията млъкнат, музите се чуват“.
По-късно Капоти обединява двете части, като нарича произведението си „Отчет“. Този „отчет“ е поредното доказателство за таланта на писателя, от когото се е очаквало да предаде в розова светлина гастролите на трупата, но верен на себе си, Труман не е в състояние да затвори очите си пред съветската действителност.
За самия Капоти тази книга е важно събитие в писателската му биография, за което той казва: „Докато я пишех, осъзнах, че най-после съм намерил отговора на нещо, което винаги е било най-голямата ми творческа главоблъсканица…“
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
