Сър Тери Пратчет е вселена, събрала в себе си стотици микровселени, които обрисуват метафорично и с желязно чувство за хумор съвременния свят, в който ние имаме късмета да сме се родили. Някои ще попитат защо късмет? Да видим – средновековни уреди за изтезания или вредите от технологичния напредък и прикритата жестокост? В крайна сметка – кое е по-късата клечка?
Съществуваме в хитро като вещица в чужбина време, в което лъжата се явява чиста истина, а доверието е умела актьорска игра. И авторът добре вижда иронията във всичко това. Добре улавя абсурда на безграничната човешка алчност, високомерие и интелектуална бедност. Книгите му са сякаш написани на таен език, в който всяка дума е код, препращащ към някаква историческа или житейска действителност. Език, който умее да те накара да се замислиш дълбоко и в същото време те откъсва от всички сърдити чичковци, намусени лелки и кисели млека с изтекъл срок на годност…
Времето ни просто има нужда от Пратчет, има нужда Света на диска. А и ние самите, защото какво друго освен хуморът, може да ни спаси от трагедията?!
Дойдохме си на думата – Светът на диска. Тази (засмукваща вниманието като супер мощна модерна прахосмукачка) поредица съдържа над 40 книги. Как обаче да ги четем? Има ли значение от коя ще започнем? Логично би било да стартираме с годината на издаване и ако го направим, това няма да е най-голямата грешка в живота ни. Ако обаче искаме да проследим определени персонажи и истории, добре е да прелистваме поредицата по теми. Затова тук ще направим една класация, обхващаща две от тях – Градската стража и за вещиците. (За ваша информация, и тъй като няма да можем да обхванем всичко, останалите основни тема са както следва: Смърт, Моист фон Липуиг, Ринсуинд/магьосниците, Тифани Сболки и Нак Мак Фигълите.)
Нека видим как бихте могли да започнете своето влюбване в поредицата (ако сте очаквали неангажираща връзка – това няма как да се случи с произведенията на Пратчет!).
Градската стража:
1. „Стражите! Стражите!“
Това е осмият роман от поредицата за Света на диска. Издадена е през 1989 г. и е първата книга, в която основна тема е Градската стража на Анкх-Морпорк.
2. „Въоръжени мъже“
Петнадесети поред роман от поредицата, издаден през 1993 г. Книга втора, в която главни герои са хората от Градската стража.
3. „Глинени крака“
Деветнадесети роман от книгите за Света на диска, издаден през 1996 г. и трета книга от историите за Градската стража.
4. „Шовинист“
Двадесет и първа книга, издадена през 1997 г. Главен герой в нея е командирът на градската страна на Анкх-Морпорк – Самюел Ваймс.
5. „Петият слон“
Издадена през 1999 г., двадесет и четвърта от поредицата и пета книга за стражите.
От поредицата за Градската стража остават още три книги: „Нощна стража“ (2002 г, двадесет и осма книга), „Туп!“ (2005 г., тридесет и четвърта книга) и „Смрък“ (2011 г., тридесет и девета книга).
Вещиците:
1. „Еманципирана магия“
Книга трета, издадена през 1987 г. Това е първият роман, в който главен герой не е магьосникът Ринсуинд, а Баба Вихронрав, която продължава своето участие и по-нататък.
2. „Посестрими в занаята“
Книга шеста, издадена през 1988 г. и вторият роман, в който участва Баба Вихронрав.
3. „Вещици в чужбина“
Книга дванадесета, издадена през 1991 г. и е третият роман, в който главни действащи лица са вещиците.
4. „Господари и господарки“
Четиринадесета книга от поредицата, издадена през 1992 г.
5. „Маскарад“
Осемнадесети роман, издаден през 1995г.
Под номер шест попада „Захапи за врата“ (1998 г., двадесет и трета книга), с което поредицата с главни герои вещите свършва. С това обаче не приключва тяхното участие в творбите на Пратчет. По-нататък отново ще ги срещате.
Приятно четене! А, да, и не забравяйте какво е казал писателят: „Ако имате достатъчно пространство за книги, бих искал да поговоря с вас“.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
