Време е да отдадем заслужено внимание и на художниците, създали впечатляващи корици на книгите, които четем.
Няма да е срамно, ако си признаем колко пъти сме избирали нещо за четене не по автора или заглавието, а само защото ни е харесала на външен вид.
Представяме ви някои забележителни креативни издания на ИК „Колибри“.
1. „Ръководство за лоши дни“
Евелине Хелминк
Във времена, в които се надпреварваме да споделяме в социалните медии колко леко преодоляваме трудностите, колко е страхотен животът ни и колко сме съвършени, сякаш не остава много пространство за неоспоримата истина, че в живота на всеки от нас има дни, които не са толкова чудесни, дни, зад които сякаш стои вселенски заговор.
Точно в такива дни Евелине Хелминк съзира скрита истина: истинското щастие не е в отбягването на несполуките, а в приемането на живота такъв, какъвто е. Дните, в които всичко сякаш се разпада, ни учат да проявяваме увереност и кураж и в крайна сметка ни помагат да открием щастието.
Понякога преодоляването на лошите дни не изисква много: горещ душ, дълга разходка, зареждаща музика. Друг път обаче от нас се очаква да проявим смелост и решителност. В „Ръководство за лоши дни“ Хелминк споделя с читателя над 70 изпитани трика за постигане на лекота и в най-мрачния и тъжен ден.
2. „Приказки“
Братя Грим
Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет.
Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия.
През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.
В тома са включени най-известните приказки на Братя Грим, любими на поколения малки читатели, в превод на сладкодумния разказвач ДИМИТЪР СТОЕВСКИ (1902-1981).
Към удоволствието от общуването с приказните герои се добавя насладата от досега с богатата и омайна българска реч, излязла изпод перото на един от най-добрите познавачи и интерпретатори на немскоезична литература, претворил множество класически творби, които са неотменна част от българската култура.
3. „Играта на солта“
Елена Колева
В света на алхимията солта символизира единството на разнородните елементи. „Играта на солта“ е роман за противоположностите, обречени да се обединят.
Брам Кобке, създател на най-популярните ларпове в света (ролеви игри на живо, прерастващи в нова реалност), организира Tabula Rasa – терапевтичен ларп за хора с биполярно разстройство, в който те трябва да разгърнат неизчерпаемия си запас от енергия и идеи, да овладеят крайностите на своя дух и да заживеят в мир.
Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да надвият противниковия отбор, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света.
„Това не е точно дистопия. Това е едно възможно бъдеще – талантливо разказано, охранявано от гранични състояния, преминаващи често в красив делириум… Едно екстремно бъдеще, в което въпреки всичко се надяваме да попаднем.“
Любен Дилов-син
4. „Балконът“
Джейн Делури
Какво би било, ако родният ни дом можеше да разкаже историите на всички живели в него преди нас? „Балконът“ проследява живота на няколко поколения – отпреди Голямата война до наши дни – представени от млада американска детегледачка и блестящия ѝ работодател, от еврейска двойка, укриваща се от Гестапо и привлякла вниманието на съседите, от домакиня и нейния любовник…
Богати и бедни, млади и стари, могъщи и преследвани, всички тези хора последователно живеят в господарския дом и къщичката на прислугата в малко село близо до Париж. И всички те търсят нещо – любов, ново начало, смисъл на живота или просто оцеляване. А градината, околната гора, балконът на третия етаж са безмълвните свидетели на един век човешка драма.
„Балконът“ е роман с оригинален замисъл, написан от млада авторка с безспорно майсторство и завидна мъдрост. И много човещина.
5. „Алиса в Страната на чудесата“
Луис Карол
Макар илюстрациите на Джон Тениъл (1820 – 1914) към „Алиса в страната на чудесата“ да са неразривно свързани с оригинала в съзнанието на поколения читатели, в течение на годините цяла плеяда художници са се вдъхновявали от текста на Луис Карол и така са се нароили стотици версии на приказната повест (в това число и забележителният български принос на Ясен Гюзелев).
Оригиналът на изданието, което предлагаме на читателя, е посветен на 150-ата годишнина от създаването на творбата (1865 г.) и принадлежи на френското издателство Soleil (collection Métamorphose, 2016), а илюстратор е талантливият френски художник Бенжамен Лакомб (р. 1982 г.), изявен представител на новата френска школа в илюстрацията.
В своята нетрадиционна интерпретация на повестта той дава воля на фантазията си и ни предлага бароково пищна визия, като придава свръхестествено измерение на това произведение на английската класика. Освен пълния текст в чудесния превод на Лазар Голдман изданието включва и множество приложения: предговор от Бенжамен Лакомб, биографии на автора и на художника, писма на Луис Карол до прототипа на героинята, Алис Лидъл (мисис Харгрийвс), хронология на житейския и творческия път на писателя и на раждането на книгата.
Приложенията разкриват над 150-годишната история на творбата, разнопосочните тълкувания в различни периоди и отзвука в цял свят, личността на вдъхновителката на Алиса и позволяват по-цялостно възприемане и по-дълбоко вникване в смисъла на едно от класическите произведения в световната литература. С този съпътстващ „справочен апарат“ изданието е предназначено не само за деца, но и за възрастни, обогатявайки познанията за култовата повест и нейния създател.
Изданието е забележително и с това, че класическият вече превод на Лазар Голдман, датиращ от 1949 г., но съхранил своята свежест и въздейственост, е допълнен с липсващата въвеждаща поема, вдъхновено преведена от Кирил Кадийски специално за случая.
С присъщата на оригинала игрива лекота и намигване към викторианската епоха преводът възпроизвежда в стихове незаобиколимата рамка на повествованието в оригиналния замисъл на автора и е необходимо въведение в приказния свят на героинята Алиса.
6. „Самоличност“
Милан Кундера
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори.
Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Жан-Марк сънува. Страх го е за Шантал, търси я, тича из улиците, накрая я вижда в гръб, вижда я как върви, как се отдалечава.
Тича след нея, вика я. Още няколко крачки и ще я настигне, но тя се обръща и Жан-Марк поразен вижда друго лице, чуждо и неприятно лице.
Не е друга жена, Шантал е, неговата Шантал, няма никакво съмнение, но неговата Шантал с лице на непозната, и това е жестоко, непоносимо жестоко.
Прегръща я, притиска я до себе си и повтаря, ридаейки: „Шантал, малка моя Шантал!“, сякаш иска, повтаряйки тези думи, да придаде на преобразеното лице предишния му изгубен вид, изгубената му самоличност.
7. „Хотел Ирис“
Йоко Огава
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст… Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар.
По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта – ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на тъмни страсти от непрогледни дълбини.
„Хотел „Ирис“ е роман за любов, желание, болезнена интимност и смъртна ярост, за обсебващо подчинение и безволево покорство, за унижение и себеунижение. И някъде там, на умело балансираната граница между светлина и сянка покълва любовната наслада.
8. „Кът за мечти“
Дейвид Линч
Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 год. в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ). Завършва три висши университета – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анжелис.
Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.
Култовият режисьор Дейвид Линч разказва за своя живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, създадени по пътя му, както и пречките, които е преодолял – понякога успешно, друг път не, – за да осъществи всеки от своите филми.
Отчасти мемоари, отчасти биография, „Кът за мечти“ съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над деветдесет от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката Кристин Маккена.
9. „Тъмни алеи“
Иван Бунин
Сборникът „Тъмни алеи“, създаван с особена страст в продължение на осем години и издаден в Париж през 1946-а, е кулминацията в творческото дело на Бунин. Сам писателят го определя като най-стойностното свое произведение, а изследователите – като безспорен шедьовър в руската и световната литература.
„Тъмни алеи“ е книга за любовта. За любовта в многообразните й тайнствени проявления – красива, загадъчна, обречена, еротична, болезнено съхранена в паметта, но единствено като мигновение, придаващо смисъл на съществуването.
Разказани с фин психологизъм и изтънченост на стила, проникнати от елегантна чувственост, историите в сборника са варианти на мистериозния диалог между Тялото и Душата, деликатно изследване на границите в изобразяването на страстта.
„Тъмни алеи“ е и книга за Русия. За онази неповторима буниновска Русия, опазена в спомена и в красотата на езика, но безмилостно разрушена в повратите на историята.
За първи път сборникът „Тъмни алеи“ се издава на български език в своята цялост.
10. „Фигури“
Мария Попова
Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.
Огромна част от красотата, огромна част от това, което ни тласка да търсим истината, произлиза от невидими връзки – връзки между идеите, между науките, между обитателите на конкретно време и конкретно място, между вътрешния свят на всеки новатор и следата, която той оставя по стените на пещерата на културата, между бледите фигури, които се разминават помежду си сред нощния пейзаж с леко, небрежно приятелско кимване, преди факлата на някоя революция да освети новия ден и преди клечката кибрит да е преминала от едни ръце в други.
Фигури изследва комплексните аспекти на любовта и търсенето на смисъл, като в рамките на четири века преплита житейските пътища на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън.
Между тях се простира галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са, за да сме щастливи? Гениалността ли е отговорът? А може би любовта?
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
