10 книги, които да прочетем през лятото

През лятото нашите мисли, от строги пчели работнички, се превръщат в симпатични преживни животинки. Да, разбираме, че са изморени от пълния работен график на зимата и си мечтаят за лазурни морски брегове. Жадуват да ги оставим на мира и да се насладят на правенето на… нищо.

Само че правенето на нищо омръзва бързо и започва да ни отегчава, да ни прави сприхави вместо отпочинали. Топлият сезон положително не е време да учим нови сложни неща и да напрягаме ума си с трудно смилаема и суха информация (която всъщност никога не е кой знае колко привлекателна).

Но определено е времето, когато можем да си позволим да поразсъждаваме философски, стимулирайки въображението си с подходящата литература. Предлагаме ви 10 книги, с които да направите това. Нека видим кои са те.

1. „Добавено лято“
Евгени Черепов

Млад мъж се завръща в родната страна (България), за да търси мистериозно забравеното си детство.

Ще му се случат любопитни, но и странни неща по пътя. Ще се движи с влак, пеша или на стоп. Ще посещава познати и непознати места, ще среща познати и непознати хора.

Постепенно странната му амнезия ще се пропука, но заедно с приятните спомени ще се прокрадне и един дълбоко скрит страх, с който ще трябва да се пребори. А също и с онези странни мъже в тъмни костюми, които го следят навсякъде.

Завладяващо четиво, което се прожектира досущ като филм в ума и те пренася назад във времето в щастливите дни на безгрижното детство. И те кара да откажеш цигарите. Заинтригува ли ви?

2. „И всичко стана луна“
Георги Господинов

Деветнадесет разказа. Висок и мелодичен художествен стил, звучащ ето така: „Разгръщаше бавно том след том и потъваше в тях, часовете минаваха в една особена чеховска лекота.

Лечебно и опияняващо четене, сякаш трите вишни от задния двор на кооперацията се бяха присадили в стаята му, паркетът пропукваше, а розовите цветове падаха между страниците.“ Ще откриете множество чужди светове за опознаване, а емпатията ви ще се издигне на нови висоти.

Четиво, което ще се мушне под възглавница ви и ще се прокрадва в ума ви в най-тъмните часове на нощта, за да я направи светла и тиха. Някъде ще се припознаете, някъде ще почерпите пример, а другаде ще се изгубите като капка мастило в чаша хладка вода. А нима точно сега нямате нужда от такова разхлаждане?

3. „Джойленд“
Стивън Кинг

Стивън Кинг. Само името ви кара да настръхнете. Обаче това е така, защото не сте го чели или сте попаднали на по-страховитите му произведения.

„Джойленд“ е роман, който ще ви увлече или по-точно ще ви замеси в едно убийство, което… може би ще бъде разкрито.

Ще ви разходи из един потаен увеселителен парк, където нищо не е както изглежда. Ще ви срещне с нещо свръхестественото и…

Е, би било твърде нетактично да ви разкривам повече. Колкото по-малко знаете предварително, толкова по-интересно ще бъде пътешествието.

4. „Сърца в Атлантида“
Стивън Кинг

Атлантида е препратка. Това е метафора за Америка, която потъва под краката на хората.

Шестдесетте са годините, в които мечтите рухват, когато войната във Виетнам разделя страната. След това хипитата продават идеалите си за кокаин и материални блага.

И така се превръщат в обикновени наблюдатели, пасивни зяпачи на уникалния шанс да променят нещо. И в този роман на Стивън Кинг ще се срещнете със свръхестественото.

И със себе си. Ще се разпознаете в героите, които понякога ще говорят и мислят като вас.

5. „Очите на дракона“
Стивън Кинг

Имало eднo вpeмe дpaкoни и пpинцecи… зли мaгьocници и мpaчни пoдзeмия, и eднa ужacнa тaйнa.

C тoзи cвoй шeдьoвъp, изпълнeн c вълшeбcтвa и дpъзки пpиключeния, Cтивън Кинг ни пpeвeждa пpeз eднo вдъxвaщo cтpax и пoкopявaщo цapcтвo нa злoтo…

Това е един от онези романи, които захапвате (почти като обезумял и страшен звяр) и не пускате, докато не изцедите и последната капка.

Принцеси, дракони, замъци, заговори и напрежение. Приказна атмосфера, подправена с конска доза неподражаем стил на разказване. Ще ви хареса. И ще ви изненада.

6. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“
Юнас Юнасон

На стотния си рожден ден Алан Карлсон решава да избяга от старческия дом през прозореца на стаята си.

Изскочил по домашни пантофи, без никаква идея какво ще прави оттук насетне, Алан си спретва неподозирано вълнуващо приключение.

Спонтанно извършва кражба на куфар, собственост на престъпна организация. Това обаче го среща с колоритни приятели, които с радост се присъединяват към него.

Алан ще ви разкаже за себе си, ще се върне в миналото и ще се срещне с едни от най-знаменитите политически фигури – Сталин, Труман, Дьо Гол. И навсякъде ще натвори по нещо „полезно“, като окаже влияние върху важни исторически събития. А вас ще накара да се смеете до сълзи.

7. „Баба праща поздрави и се извинява“
Фредрик Бакман

Елса е на седем и е много различна от другите. А баба е на седемдесет и седем и просто е… луда.

Тя умее да спретва гадни номерца на съседите, да се кара с полицаи. Освен това е и най-добрата приятелка на Елса, която разказва увлекателни приказки.

Но баба е и болна. За да предпази своята внучка от мъката по края на увлекателните приказки, тя измисля една последна, която изпраща детето на истински лов за писма.

А тези писма ще я доведат до истината за една баба, която няма равна на себе си. И до един блок с пияници, бойни кучета, чудовища… Присъединете се към този лов. Малко е страшно, но накрая всичко си идва на мястото.

8. „Парфюмът (Историята на един убиец)“
Патрик Зюскинд

Това е историята на един сирак, мразен от хората и отритван от обществото. Жан-Батист Грьонуй е роден „на дъното“, във Франция през ХVІІІ в, обаче има уникална дарба – дарбата да усеща аромати от километри.

Неговата мечта е да сътвори най-прекрасния аромат на вечната жена. Неговата любов обаче буквално е убийствена.

Дали ще му съчувствате, дали ще откриете причините за неговата жестокост извън него – това ще разберете сами, ако се престрашите да помиришете тази книга.

Едно е сигурно – ще научите повече отколкото сте предполагали, че е възможно, за парфюма…

9. „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“
Фредрик Бакман

Спомените. Това убежище, в което намираме утеха. Там се крием от всички наши страхове и болки.

Спомени, които трябва да умеем да оставяме да си отидат. Или поне да заглъхнат, да не ни пронизват с виковете си.

Тази трогателна книга разказва за любовта, за прощаването между дядо и внук, между баща и син. Историята не е писана с идеята да види бял свят и може би затова е толкова болезнено откровена. И някак успокояваща.

Тя е надничане в деликатния свят на мъката и своеобразен наръчник за справянето с нея.

10. „Яж, моли се и обичай“
Елизабет Гилбърт

И най-накрая стигаме до едно истинско пътуване за душата (не в онзи мрачен смисъл, с който този израз се асоциира). Вкусна паста, темпераменти италианци, беззъби шамани на неизвестна възраст, Индия, Бали…

Търсене на щастието, което авторката действително предприема, като решава да се посвети на вълнуващо пътуване и разказва за това на драгия читател. Откровение за истинските желания, за страха да поискаме това, което ни се полага, да излезем от рамките на общоприетото и да потърсим себе си.

Оказва се, че можем да се разпознаем в неочаквани места и хора. Дори само като четем, а какво остава, ако се предизвикаме с подобно пътешествие? Някои може и да го направят…