От край време, районът около град Малко Търново е летен курорт за всякакви митологични създания – змейове, самодиви, самовили, русалки… А в местността „Еврена”, намираща се между човешките села със „змейски” имена Белеврен, Евренозово и Караеврен (на турски ез. – „еврен” означава змей), е техният събор.
Едното от селата се нарича Белеврен (бял змей), а другото Караеврен (черен змей) и легендата за произхода на имената им е любопитна – разказва за красива местна мома, в която се влюбили и двата змея. Момата не могла да направи своя избор и накарала двамата съперници да се състезават – който стане по-богат и по-влиятелен, за него щяла да се ожени.
Втурнали се и двамата влюбени змея да градят къщи и да трупат имоти (и до ден днешен в района на Малко Търново стоят праисторическите долмени*, наречени „змейови къщи”). А за работна ръка в имотите си змейовете отвличали млади, силни и красиви моми и момци и ги заселвали в чифлиците си – така се образували двете човешки селища. За съжаление, нито един от двамата не спечелил сърцето на момата, защото тя пристанала на момък от нейното село, а двата змея разочаровани и вбесени напуснали чифлиците си – заминали в двата противоположни края на света и се пропили.
Когато лятно време бели облаци забулят небето откъм север, хората от този край казват, че това е мъката на белия змей, а когато бурни, черни грамади запристигат откъм юг – това е нестихващата ярост на черния змей. Гръмотевиците пък са тътена на бъчвите с вино, които двата змея търкалят по небето.
А какво станало с къщите им ли – дават ги под наем на други митологични създания, които идват да летуват при нас.
*Долмени – мегалитни съоръжения от огромни камъни, които са закрепени един към друг, без да се използва някакво спойващо вещество; съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча. Долмените на територията на Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли/къщи“ или „змейови капаци“.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
