– Баб-о-о-о-о, бабо ма… – провикна се внукът ѝ от терасата на втория етаж.
Тя се показа на прозореца на лятната кухничка, където тъкмо беше извадила от фурната баницата за закуска и погледна нагоре.
– Тук, под леглото има някакво панерче, пълно с вехтории, или някакво животинче си е свило гнездо – завърши Стоил, след което се скри в спалнята.
След малко той и германската му булка Гретхен (която вместо да заведе на меден месец в някое екзотично кътче на планетата беше довел на село в България, за да я запознае с баба си) слязоха, носейки находката си, с въпроса „Какво е това?” в очите. Баба Стоилка въздъхна, пое „панерчето” в ръце и им разказа:
– По нашия край като се зажени син или внук, най-старата жена в семейството му плете гнездо за щастието (та щастието да се засели и да остане при новото семейство), а като го стъкми, го слага под брачното легло. Взема дълга и неразклонена върбова пръчка, осветена на Цветница, навива я спираловидно и после я промушва и оплита, докато стане като гнезденце.
Вътре слага: стрък коило от корона на лазарка (защото коилото е магична билка, която предпазва младоженците от изкушения и изневери); перце от лястовица (че лястовицата гради здрав дом и винаги се връща в него, където и да е ходила); конец от месала, с който се завива новоизпечения хляб (та семейството винаги да има поминък); парченце от бебешка пелена (да имат потомство младите) и бучка захар (да им е дълъг и сладък животът, да остареят и побелеят като нея).”
– И как да обясня на Грети тая отживелица и да ѝ преведа думи като „коило”, „лазарка”, „месал”? – зачуди се Стоил.
– Компютърджии, програмисти – аз нищо не разбирам от вашите науки, вие хептен нищо от моите, ама повярвайте ми, имате нужда от малко помощ за щастието, че то е капризно и плашливо пиленце, дето веднъж каца на рамото и ако не го приютиш, отлита…” – засмя се бабата, клатейки глава.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.