Циркът е магия, от която стават част и зрителите. Красота и смелост, дързост и отдаване. Талантливите артисти създават един свят, който да ни открехне вратата към вълшебството.
Цирковите представления безспорно увличат и малки, и големи. Това е приказка, разказана в части. Циркът се стреми винаги да премахне границите на въображението и да изненада все повече публиката. Цирковите артисти не могат да се определят като служители или работници, те са семейство.
Ако за театрите, киното и операта знаем много, историята за цирка в големи части мълчи. Циркът е постоянно пътешествие и въпреки живота си на колела, артистите успяват да изградят своят дом на манежа и да оставят част от себе си на всяка поляна, на която спрат.
Днес ще ви представим 10 елемента, неизменна част от цирковото представление, които не е много добра идея да опитвате сами вкъщи, защото резултатите със сигурност няма да са толкова впечатляващи
1. Жонглиране
Жонглирането е сложна манипулация на предмети, която изисква години наред работа и сериозно противопоставяне на гравитацията. То е познато много преди цирка. Още преди първите циркови представления то вече се е било наложило като забавление за народа, но истинският му чар идва с раждането на професионалните циркови артисти.
Те започват да подхвърлят ножове, запалени факли, тигани, скъпи кристални чаши или други чупливи предмети над главите си. Много атрактивен и популярен номер е да жонглираш, докато вървиш по въже, което е на около 10 метра над земята. Най-смелите и опитни жонгльори дори вървят по въжето с превръзка на очите. В повечето случай публиката наблюдава една завършена хармония от артистично облекло, музика и номер.
Най-често този номер е степенуван по трудност, започвайки лесни и красиви движения предразполагащи зрителя към една визуална наслада и удоволствие, и завършващ с оригинално и трудно изпълнимо движение.
2. Клоун
Цветни перуки, червен, голям, звънящ нос, рисунки по лицето и странни костюми. Клоуните са комични актьори, които бързо стопяват бариерата между публиката и сцената. Те въвличат зрителите в шоуто. Костюмите им често целят да хиперболизират части от човешкото тяло.
Клоуните определят представлението си като друга „вселена“, в която човек става свидетел на всякакъв вид шеги – от най-дребните неща, до осмиване на личности или човешки пороци. Комедията, разбира се, не е универсална, тя варира спрямо нуждите на различните култури. Шегите, мимиките и действията зависят от хумора на народа и затова може да станете свидетели на най-различни клоунски номера. Тези артисти обаче, не винаги предизвикват топли чувства, а напротив – страхът от тях е един от най-разпространените и в своите номера те често се възползват от това.
3. Акробати
Акробатичните номера са познати още от най-дълбока древност – около 2300 г. пр. Хр. на територията на Древен Египет, Древна Гърция, Индия и Древен Рим. Там откриваме и значението на гръцката думата „акробат“, която означава „Аз вървя по върховете и се катеря“. Тичат, скачат, въртят се. Бляскави костюми, трамплин, батут и много работа. Това с няколко думи стои зад невероятното шоу, което виждаме на манежа.
Акробатиката има нужда от пространство, а ролите между мъжете и жените са разделени доста умело. Появата на цирковото изкуство запазва нотката от миналото, но и дава сцена, на която акробатиката да се преобрази в познатите днес майсторство, грация и класа.
Упражненията са примесени с танцов нюанс, ефирност, естетика и пластичност. Пример за високия професионализъм на тези хора е един от най-сложните номера, които публиката вижда на представленията – човешката пирамида, която показва силната връзка, работата в екип и отдадеността. Едни от най-красивите и същевременно най-опасните изпълнения, които се виждат в цирка, са тези с акробати във въздуха, които се премятат по най-елегантния възможен начин с помощта на шалове от шифон.
Българката Деси Кехайова остава в историята като най-талантливата в тази дисциплина с уникалните си съчетания, които представя по целия свят. През 2004-та обаче шифонът на шала се къса и талантливата циркова изпълнителка загива на място, което показва крехкостта на живота на манежа.
4. Дресиране на животни
Екзотични, послушни и идващи от целия свят – от кокошка до камила, всичко може да видите в цирка, а техните номера ще ви оставят безмълвни. Гледайки умния поглед на лъва, разбирането в очите на жирафа, си мислите „По-умни са от някой хора“.
Още от самото начало на цирковото изкуство хората осъзнават възможността си за съвместна работа с животните и тези номера винаги са присъствали. Изграждането на връзката между животното и човека е абсолютно задължително, за да се избегне възможността от инциденти. Често хората си мислят, че тези животни се подлагат на невероятни мъчения, за да постигнат желаните от дресьорите резултати, но това което стои зад завесата е само много работа, редица манипулационни техники и индивидуални занимания с отделните животни, защото всяко има собствен нрав.
5. Едноколесен велосипед
Почти няма човек, който като малък да не е кръстосвал улиците на две колела. Но колко са тази, които приемат предизвикателството да се лишат от едното от тях? Баланс, координация, издръжливост – ключът към успеха на едно колело.
В началото има едно голямо и едно малко колело, но цирковите артисти откриват,че могат да го управляват и без задната помощна гума и че това определено привлича вниманието на тяхната публика. Най-често клоуните се появяват по този начин на сцената, придавайки лека небрежност на това, което правят, но се оказва, че карането на едноколесен велосипед е изключително трудно, особено когато е съчетано с нещо друго.
6. Въртене на чинии
Това е изкуство, в което хората въртят плочи, купи и други плоски предмети на стълбовете, без да падат. Артистите разчитат на жироскопичния ефект.Има различни интерпретации на това представление.
Много китайски циркови трупи изпълняват номера с въртенето на чинии в комбинация с акробатични изпълнения. Цирковите артисти на запад пък въртят плочи най-вече по време на комедийни номера, като двата номера изграждат сюжет, който се следва. Много често се налага при този номер човек да бъде подпомаган от асистент, както и от различни манипулации, ползвани при цирка – специални форми на чиниите, лепенки, точно определена тежест и т.н.
Това, което можем да заключим е, че той много прилича на нашите занимания в живота. Тайната е да въртиш чиниите една по една и да отделяш внимание на всяка поотделно. Колкото по-голяма и тежка е една чиния, толкова повече време и фокус е необходимо да се завърти.
Колкото по-силно и стабилно е завъртяна една чиния, толкова повече време може да се върти качествено, без външна намеса, но никога не трябва да разчитате на количеството, а на качеството. Баланс и майсторство изисква както въртенето на чинии в цирка, така и на задачите в живота.
7. Хвърляне на нож
Невероятно съчетание между безопасност и вълнение, изпитвайки адреналина на летящ нож съвсем близо до тялото си. Хвърлянето на нож е спектакъл, който вероятно е възникнал не дълго след откриването на пръчките и камъните. Но едва в края на 1800 година цирковото изкуство избистря концепцията за тази дейност и я модернизира.
Разбира се, не винаги целта е човек. Хвърлящите нож често се прицелват в балони, ябълки или са с маска на очите, което усложнява задачата. За този номер цирковите артисти често канят някой от публиката. А вие бихте ли приели?
8. Номерът с огън
„Огненият дъх“ е трик, който е бил използван в продължение дори на векове от циркови артисти, илюзионисти и др. Използва се техника, която включва взимане на гориво в устата и запалването му с източник на огън, за да се създаде илюзия за духване на огнени искри.
Бълването на огън е изключително опасно и дори професионалните изпълнители трябва да практикуват дисциплинирано и редовно, за да овладеят техниката и да гарантират собствената си безопасност и безопасността на зрителите. Но овладеят ли го, те предават на своята публика невероятното усещане за силата на човека и борбата му с огъня, като една от стихийните сили.
9. Илюзионисти
Илюзионното изкуство се характеризира с ловкост на ръцете и с редица трикове. Названието произлиза от френската дума „Illusionner“, което означава „въвеждам в заблуждение“. Магията се ражда от потребността на човека да подчини по някакъв начин непознатите природни сили като същевременно се запази мистерията.
Фокусникът властва над въображението, провокира ума и съзнанието. Загадъчна и ефектна, илюзията те кара да вярваш в свръхестественото, в чудото. Силата на илюзиониста е да прикове вниманието на зрителя върху феноменално и необяснимо явление, за което има логично обяснение, но съвършеното владеене на илюзионното изкуство го превръща в магия, в чаровно забавление.
Появява се нещо, а после изчезва. Парички зад ухото, цветя от ръкава, смяна на карти и как се случва всичко това? Тайна.
10. Коронният номер на всеки цирк
Това е, за което цялата публика трепне близо два часа. Опасни, смразяващи – черешката на тортата. Въпреки своите различни артисти, номера и сцена, цирковете до голяма степен припокриват програмите си и хората често намират общи черти в тях. Разхождащите се по манежа животни и клоуни присъстват почти навсякъде в различни представления.
Това, което позволява на цирковете да оставят своя почерк в емоциите на зрителите, са техните завършващи номера. Ужасно сложни, рискови и често изпълнявани от самите ръководители на цирка, те не могат да ви оставят равнодушни. Сега ще ви покажем какво точно имаме предвид…
Още съвсем млад, през 1905 година, Лазар Иванов, един от най-добрите български артисти, триумфира с представянето на своя личен акробатичен номер – „Трапецът на смъртта“ и тогава той казва „…беше безразлично как се наричам, защото дотогава винаги съм бил член от някаква трупа, но моето ново изобретение ми придаде световна известност. „Трапецът на смъртта“ докарваше публиката до екстаз. Едва след него се замислих как да се наричам в афишите и рекламите, защото имаше значение.“
С изобретен от самия него уред, българинът смайва до безмълвие цирковите любители. До днес, уредът се използва в изпълнението на същия смъртоносен номер. Цял свят научава за култовия трик на момчето от България. По цирковите площадки се стичат хора от всяко кътче на света, за да се удивят на смелостта и артистизма на Лазар.
„Колелото на смъртта“ на фамилия Балкански („смъртта“ и рискът от нея явно е доминиращ в коронните номера на цирковите артисти, търсещи вълнение и адреналин ) е част от представленията им, който кара публиката да настръхне. За последно на българска земя този номер е представен преди няколко години от Велизара и Николай Балкански – спътници в живота и в цирка.
Спиращият дъха акробатичен номер се извършва на 13 метра височина, без предпазни средства двамата артисти влизат и излизат в две огромни колела, които се въртят със 70 километра в час и обикалят оста си за 3 секунди. Велизара е единствената жена в света, осмелила се да измести мъжете в този опасен атракцион.
Макар в името на номера да има думата „смърт”, често семейството назовава този номер „Колелото на живота”, защото полетът във въздуха ги кара да разберат колко е важно да цениш човека до себе си, да разчиташ на неговата реакция и двамата да се пазите взаимно. След като този номер отпадна за неопределен период, хората могат да се радват на друг опасен номер – „Глобусът на смъртта”. Те изпълняват номера в затворена сфера, в която 8 мотористи разиграват впечатляващо щоу. За кратко всички артисти са едно цяло. Всеки номер започва с молитви и завършва с аплодисменти на правостоящата вече публика. Трепет има във всички сърца под купола на цирка.
Наталия Бекярова учи „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, но интересите ѝ далеч не се изчерпват в сферата на юридическите науки. Обича да научава, открива и преживява нови неща, да пита и да знае.
