Чувствам цялата тежест на света в дробовете си и се моля за дъжд. Сега разбирам какво им е на хората, които живеят в условия на влага и адска жега. Благодаря ти, скъпи Климат, за възможността да си представим живо какво им е на сингапурците, но предпочитам да се придържаш към нормалната за страната метеорологична обстановка. Нека Сингапур си остане в Сингапур!
Усещам, че играта на думи ми се получи и центърът за възнаграждение в мозъка ми потрива ръчички. Чува се тътен, пада първата едра капка (моля те, моля те, нека завали!), поемам глътка свеж ароматен кислород и използвам момента, докато умът ми е бистър, за да допиша тези редове.
Не ми се тръгваше от идеята за Бали. Някак не ми стигна. И от тази за Италия не ми се тръгваше, както и от онази за ашрама в Индия. И малко не ми се разделяше с Елизабет Гилбърт. Щеше ми се да се поровя още малко в главата ѝ и да попътувам с нея. Питам се какво ѝ е коствало да напише това откровение, да сподели за развода си и пътешествието, което е предприела в търсене на себе си.
И мисля, че сама успявам да дам отговор на въпроса си – много. Затова книгата ѝ е ценна. Откровението и смелостта да оголиш най-съкровения си вътрешен свят пред всички (приятелите си, половинката), да се обърнеш с хастара навън е висша форма на интелигентност.
Предлагам и на вас да се докоснете до тази интелигентност в следващите 10 цитата.
1. В отчаяната любов винаги става така, нали? В отчаяната любов винаги измисляме роля на партньора си и изискваме да бъде такъв, какъвто ни трябва, а после, щом откаже да играе създадената от нас роля, се чувстваме опустошени.
2. Пристрастяването е белег на всяка любовна история, основана на сляпо увлечение. Всичко започва, когато обектът на твоето обожание ти даде упойваща, халюциногенна доза от нещо, което никога дори не си посмявал да признаеш, че искаш – може би емоционален спийдбол от бурна любов и размътени усещания.
Скоро започваш да копнееш за това прекомерно внимание с натрапчивия глад на истински наркоман. Когато ти откажат дрогата, направо се поболяваш, обезумял и изтощен (да не кажа възмутен от дилъра, който отначало е насърчил тази пристрастеност, но вече не иска да доставя хубавото вещество – макар да знае, че го държи скрито някъде, по дяволите, защото преди ти го даваше безплатно). Следващият стадий те заварва измършавял и треперещ в ъгъла и единственото сигурно е, че ще продадеш душата си или ще обереш съседите, само и само да получиш онова нещо още веднъж.
Междувременно обектът на обожанието ти вече е отвратен от теб. Гледа те сякаш никога преди не те е виждал, камо ли да те е обичал страстно. Нелепото е, че едва ли можеш да обвиняваш него. Искам да кажа, виж се. Представляваш покъртителна гледка и дори сам не можеш да се познаеш.
3. Това е много приятен израз. Bel far niente означава „красотата да не правиш нищо“. Вижте, италианците поначало винаги са били много отрудени хора, особено онези многострадални работници, известни като braccianti (наречени така, защото имали само грубата сила на своите мишци, braccie, за да оцелеят в този свят). Но дори на фона на този изнурителен труд bel far niente винаги е бил съкровен идеал на италианците. Красотата да не правиш нищо е целта на целия ти труд, крайното постижение, за което най-горещо те поздравяват.
Колкото по-елегантно и възхитително умееш да не правиш нищо, толкова повече си постигнал в живота. Освен това не е задължително да си богат, за да го изживееш. Има още един прекрасен израз на италиански: l’arte d’arrangiarsi – изкуството да правиш от нищо нещо. Изкуството да превърнеш няколко прости продукта в пиршество или няколко събрали се приятели – в празник. Всеки с талант да постига щастието може да направи това, не само богатите.
4. Моят приятел Боб, който се занимава с невронаука, ми каза, че винаги го е вълнувала идеята за чакрите и е искал действително да ги види при дисекция на човешко тяло, за да повярва, че съществуват. Но след особено силно медитативно преживяване започнал да ги разбира по нов начин. Каза ми: „Точно както в литературното произведение съществува буквална истина и художествена истина, човешкото създание притежава буквална анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата – не. Едната е направена от кости, зъби и плът, а другата – от енергия, памет и вяра. Но и двете еднакво са истина“.
5. Животът, ако продължаваш да го преследваш толкова упорито, ще те изтласка до смъртта. Времето – когато го гониш като бандит – ще се държи като такъв; винаги ще е на един град или една стая преднина от теб, ще сменя името и цвета на косата си, за да те заблуди, ще се измъква през задната врата на мотела точно когато се втурваш във фоайето с новата си заповед за обиск и ще остави само димяща цигара в пепелника, за да ти се надсмее.
На някакъв етап трябва да спреш, защото то няма да го направи. Трябва да признаеш, че не можеш да го хванеш. Че не си длъжен да го хванеш. На някакъв етап, както Ричард настоява, трябва да се откажеш, да седнеш спокойно и да позволиш удовлетворението да дойде при теб.
6. Има чудесен стар италиански виц за един бедняк, който всеки ден ходи на църква, коленичи пред статуята на велик светец и се моли: „Свети отче, моля те, моля те, моля те… благоволи да спечеля от лотарията“. Беднякът се оплаква месеци наред. Накрая вбесената статуя оживява, поглежда надолу към молещия се човек и проговаря с отегчено възмущение: „Синко мой, моля те, моля те, моля те… купи си билет“.
7. Все си спомням едно напътствие на моята гуру за щастието. Според нея хората поначало са склонни да смятат, че щастието е въпрос на късмет, че ако ти е писано, ще ти се случи като хубаво време. Но щастието не действа така. Щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш неотклонно в проявленията на собственото си щастие. И щом веднъж си достигнал състояние на щастие, никога не трябва да ставаш немарлив в поддържането му, трябва да правиш големи усилия, за да плуваш срещу течението на това щастие завинаги, за да останеш на повърхността му.
8. Какъв огромен брой фактори определят едно-единствено човешко същество! На колко много нива функционираме и в каква огромна степен ни въздейства нашето съзнание, тяло, миналото ни, семействата, градовете, душите и храната ни!
9. „Бхагавад Гита“ – този древен индийски йога текст, утвърждава, че е по-добре да изживееш несъвършено собствената си съдба, отколкото съвършено да имитираш нечий друг живот.
10. В свят, изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата. Само високите творчески постижения не могат да бъдат покварени. Удоволствието не може да бъде спазарено. И понякога храната е единствената валидна валута.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“