10 музи зад руските литературни гиганти

„Зад всеки успял мъж стои една силна жена“

Често повтаряна мисъл на Наполеон, която би могла да се приложи перфектно и в литературния свят. Някои от изброените по-надолу са били съпруги, други – любовници, трети – просто блян. Всички те обаче доказват, че мястото на жената в мислите на мъжа може да предизвика шедьоври, дори и той да не го осъзнава.

Да погледнем обаче и през очите на тези жени, които са посветили живота си, за да бъдат нужната глътка въздух, опора или почивка на едни от най-великите руски писатели. Те са били „гръбнакът“, който да балансира летящата в пространството мисъл.

Част от тях са били не само домакини и съпруги, но и стенографи, машинописци, редактори, изследователи, преводачи и дори издатели. Вижте 10 музи зад руските литературни гиганти.

1. Вера Набокова

Логично е да започнем с човека, около когото вият всеизвестни предразсъдъци: Владимир Набоков. Може да не сте запознати с името и биографията му, но съм убедена, че сте чували името/прозвището „Лолита“. Палавата тийнейджърка, превърнала се в нарицателно за какво ли не: било то за златотърсачка, за перверзница, за прелъстителка или за безпардонно момиче.

Много хора прибързват със заключенията и винаги „съдят книгата по корицата“. Набоков е роден във влиятелно и аристократично семейство. Роднините са му министри, политолози и криминалисти. Животът му е прекалено тежък, изпълнен с емигрантство, за да няма желание с нещо да се опълчи на действителността.

Обратно на очакванията, „бащата“ на Лолита обича една жена до края на живота си. Вера Слоним е руски емигрант в Берлин, където по онова време живее и авторът. Женят се през 1935 г., а две години по-късно бягат със сина си във Франция заради еврейския произход на Вера.

На Вера дължим опазването на романа, който многократно е бил захвърлян в огъня от яростта на Набоков. Яростта, която се е дължала на погнусяването от света. Виждайки, че романът му е преведен на пикантен език, самият Набоков прави собствен превод на английски език.

Вера е била неговият първи читател, неговият агент, машинописка, архивар, преводач, редактор на много от творбите му, мениджър и муза. Отдадеността ѝ към автора се свързва в 52-годишен брак.

„Ти дойде в живота ми – не като някой, който идва на посещение, а като някой, който идва в царство, където всички реки са чакали отражението му, а всички пътища, са чакали стъпките му.“

2. Наталия Гончарова

Със сигурност сте чували името на Александър Пушкин. Ако не от някъде другаде, то от учителката ви по литература. Руският писател оставя световно наследство в литературата. В личен план Александър Сергеевич става поредната жертва на любовта, която е едновременно и движещата сила за вдъхновения.

„Когато един мъж ви казва, че е готов да умре за вас,
понякога трябва да му повярвате.“

Среща Наталия Гончарова, когато тя е едва 16-годишна девойка. Страстта пламва в сърцата и на двамата и създава прочувствени писма, достойни за лауреат!

Любопитството и вниманието към съпругата му в началото го правят щастлив и едва ли не горд, че именно той е съпруг на красива жена като Наталия. С времето в душата му обаче се зараждат завист, ревност и неувереност. Наталия е лъч светлина в живота на поета и негово многократно проникновение за шедьоври в най-различно естество.

Венчавката на Наталия и Пушкин е през 1831 г. в московската църква. При размяната на халките, пръстенът на Пушкин пада на пода, а след това загасва неговата свещ. Пушкин пребледнява и казва: „Край – лоши предзнаменования“.

Любовната история завършва със замесеното име на французина Жорж Дантес, дуел и фатална рана.

3. Анна Сниткина

„Що е ад? Страданието, че вече не можеш да обичаш“, казва Фьодор Достоевски.

Произведението, което ги свързва е „Играчът на рулетка“, публикувано през 1866 г. Анна Сниткина е стенографка на Достоевски и е с 25 години по-млада от него. Романът „Играчът на рулетка“ заема особено място в живота на писателя: Достоевски избира за главна героиня познатия образ на бившата си възлюбена – Аполинария, а го стенографира с помощта на бъдещата си съпруга – Анна.

Любовната история на Фьодор и Анна започва като едно ново, сигурно и практично начало. Анна обаче прави нещо, заради което остава до последно в сърцето на гения: жертва се многократно за семейството. Залага бижутата и мебелите си, за да изплати дълговите на съпруга си, предприема стъпката да заминат в Германия, прощава пророците на Достоевски: алкохола, комара и задушаващата му ревност. Дарява го с деца, семейно огнище, средства за вдъхновения, подкрепа, вярност!

4. Надежда Манделщам

Осип Манделщам е нейният мъж. Той е руски символист и става известен със стихосбирки като „Тристя“ (1922), „Втора книга“ (1923) и „Стихотворения“ (1928), които отразяват Първата световна война и Гражданската война в Русия.

След 1928 година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Причината е антисталинистката му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г. Заточен е в лагер и заради изфабрикувани политически обвинения.

Непубликуваните му стихове стигат до нас, благодарение на жена му – Надежда. Поставяйки живота си на опасност, тя ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. След това са изнесени нелегално от СССР.

5. Лика Мизинова

Антон Павлович Чехов е имал доста скрупули в отношенията си с жените. Той не обича интриги и съмнителни връзки. Никога не се е изявявал в светлината на Дон Жуан. В живота му е имало малко романси. Въпреки че мнозина са били влюбени в него, Чехов винаги е подхождал с обичайна иронична интонация.

Най-пламенната му връзка е с младата Лика. Мизинова е на 19, когато Чехов я срещна през 1889 г. (той е с 10 години по-голям). Тя е приятелка на сестра му и млада учителка, която мечтаела да стане оперна певица.

От писмата между Мизинова и Чехов са оцелели 98. Тонът е откровен и подигравателен, тъй като всеки от тях се опитва да открие еротичния подтекст под дадена закачка. Мизинова иска брак, но в крайна сметка осъзнава, че за Чехов трайното взаимно щастие е или нещо, в което той не вярва, или което вижда като твърде голяма заплаха за свободата си.

Отказът му се дължи на една много важна страна от характера: отговорността към всеки около него. Чехов е бил лекар и е бил наясно с краткостта на човешкия живот. А коварността му към Лика може би се е дължала на дълбоки чувства и здрав разум! 

6. София Андреевна

Шеста в списъка е съпругата на Лев Толстой, който не понасял пиесите на своя сънародник Антон Чехов… Когато надникнем зад завесите на семейния му живот, бихме определили състоянието като „Война и мир“. Когато две прозорливи, дълбоки и колоритни души се свържат, се получава земетресение!

Не помни майка си и илюстрира нейния образ в главата си чрез описания на роднини. Като юноша той търси за себе си именно този женски идеал – девойка, която да прилича на покойната му майка.

През август 1862 г., отивайки към дядо си, София спира в Ясна поляна и там среща 34-годишния граф Лев Толстой. По онова време тя е на крехката възраст от 18 години. На един пикник девойката пее и танцува и привлича вниманието на писателя.

Ражда му 13 деца, пет от които умират още като малки. Освен майка на децата му, е предан негов помощник в работата: преписва ръкописите му, превежда, играе едновременно ролята на негова секретарка и на издател на творбите му.

В продължение на много години интелигентната жена е лишена от удобствата на столицата, с които е свикнала в младостта си и възпитава децата си без гувернантки, съвсем сама.

По ирония на съдбата литературния връх в кариерата на писателя – „Ана Каренина“, поставя край на брака им. Толстой изпада в душевна криза и започва да живее като пълен аскет, което изяжда отвътре София и те се развеждат с много разногласия.

7. Татяна Яковлева

Най-дълбоката любов на съветския поет Владимир Маяковски се заражда в Париж. Татяна била искан модел, лице на Диор и моден дизайнер. Талантливият, но груб Маяковски и изтънчената, романтична Татяна нямат нищо общо. Свиреп, неистов, твърдоглав, той я изплашил с необузданата си страст и нейното сърце остава „равнодушно“ завинаги.

Съкрушен и все така лудо влюбен, той инвестира всички пари от парижките си постановки и изяви в купуване на цветя. Прави договор с банка с условие – няколко пъти в седмицата да ѝ изпращат букет цветя!

Татяна преживява толкова военни и международни промени, благодарение на тях! Те ѝ служели като източник на доход по време на Втората световна война, например. През 30-те Маяковски умира, но фразата „От Маяковски“ – не.

8. Мария Андреева

След раздялата с първата си съпруга – Катерина Воложина, с помощта на Антон Чехов, Максим Горки се запознава с актрисата на Московския художествен театър Мария Андреева.

През следващите 16 години тя неофициално е негова съпруга.

Заради работата на актрисата, двамата често пътуват до Америка и Италия.

Горки освен това отглежда и възпитава Екатерина и Андрей, децата на актрисата от предишната ѝ връзка.

След настъпването на Революцията (1917г.), Андреева се ангажира все повече с политически длъжности и следователно обръща по-малко внимание на семейството си.

В резултат през 1919 г. двойката се разделя. Приятелството им обаче остава непокътнато, заради взаимните политически въжделения.

9. Айседора Дънкан

Айседора Дънкан е родена в Сан Франциско. Детството ѝ е изпълнено с много несигурност, но това ѝ води към пътя на танца.

През 1921 г., след края на Руската революция, Дънкан се премества в Москва, където се запознава с известния поет Сергей Есенин, който е 18 години по-млад. На 2 май 1922 г. те се женят и Есенин я придружава на турне в Европа и САЩ.

По традиция в тези среди двамата имат кратка, интензивна и изключително необичайна връзка, която започва през есента на 1921 г. в художественото ателие на техен общ приятел – художника Алексей Яковлев.

Известната танцьорка остава очарована от младия поет и въпреки че не говори руски език, тя се влюбва в него.

Владимир Ленин става почитател на нейния артистичен израз и, благодарение на него, тя отваря школа в Москва. Споделената артистична визия на Айседора и Сергей обаче се оказва недостатъчна, за да поддържа растежа на любовта им.

10. Наталия Дмитриевна

Тя е втората съпруга на Александър Солженицин – руски романист, чрез когото обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Дядото на Наталия – Фердинанд Юриевич (1884-1943), е член на партията на социалистите-революционери. В продължение на година и половина преди нейното раждане е арестуван и след това умира в ГУЛАГ.

През август 1968 г. Наталия се запознава със Солженицин. Оттогава тя става негов секретар, редактор и асистент във всичките му дела и най-важното: майка на тримата синове – Ермолай (1970), Игнат (1972), Степан (1973). Тя успява да редактира и издаде общо 30 тома.

Наталия е безкористна и трудолюбива жена, която не лежи на славата на вече покойния си съпруг. Напротив, тя поддържа виден обществен живот с благотворителни дейности. Създател на Фондация „Солженицин“ (1974 г.), която има две крила в света: в Цюрих и Москва