„Това, което прави пустинята красива, е,
че крие някъде в себе си кладенец“
Малкият принц
Това, което прави нашият живот интересен, е, че без да подозираме, се срещаме с различни хора, които нерядко променят живота ни.
Не всички срещи са такива, които бихме искали да запомним, но винаги можем да усвоим важен житейски урок. Ето кратък списък на хората, които неминуемо срещаме по пътя си.
1. Вечният мърморко
Не знам дали сте чели „Човек на име Уве“, но в тази своя книга шведският писател Фредерик Бакман ни запознава с един възрастен господин, чието ежедневие преминава под флага на мрънкането. Изразът „от мухата слон“ сякаш придобива реални измерения за хората като него, които непрекъснато намират от какво да се оплачат. Разбира се, в книгата (както и в живота) всеки има своята причина да е недоволен от нещо. Важното е, когато се срещаме с такъв вид хора, да отстояваме позициите си и да не им позволяваме да помрачат деня ни.
2. Вечният оптимист
Добре, сериозно, как е възможно да има хора, които са в добро настроение 24/7?! Духовните гурута и „коучове“ може да се разсърдят, но… изненада – няма как да сме щастливи през цялото време. Понякога имаме нужда да се ядосаме, да се обидим, да захвърлим всичко и да си тръгнем. Без адрес и без посока. А и тали това е емоционалната интелигентност – колкото повече познаваме собствените си емоции, толкова по-добре се справяме с тях.
3. Хората с труден живот
Това словосъчетание звучи като извадено от някой филм. Но всеки един от нас се е срещал поне веднъж по пътя си с личност, чийто житейски път никак не е бил лек. Тук се появява разклонение – трудностите или са го превърнали в кълбо от негативна енергия, или обратното – човекът срещу нас ни дава крила, за да повярваме на какво сме способни. Защото е бил там, на бойното поле, и се е срещнал с по-трудни неща от нас и знае, че ще се справим. Също, както го е направил и той.
4. Зависимите
В тази категория попадат хора, които по един или друг начин не могат да бъдат самостоятелни. Зависими са от родители, от приятели, в най-лошия случай – от чуждото мнение. Сякаш живеят нечий чужд живот – гледат през очите на заобикалящите ги хора и вървят по вече отъпканите от тях пътеки.
5. Лицемерите
Няма как да не се появи и това разделение. Има един особен вид хора, които нямат куража да бъдат себе си и предпочитат с лъжи и други средства да се харесат на всички. На теория е невъзможно, на практика – също. В някакъв момент всичко излиза наяве, а тези хора остават сами. Ако сами не знаем кои сме, не можем да очакваме друг да ни даде този отговор.
6. Манипулаторите
Нали сте чували израза: „целта оправдава средствата“? Без значение дали сте съгласни с тази максима или не, факт е, че някои хора я прилагат в живота си. Потъпкването на останалите и загърбването на ценностната система не представлява проблем за тях, стига накрая на играта да получат това, което искат.
7. Инатите
Има хора, които наистина не се отказват лесно. Те са като слънчевия лъч, който неуморно се бори с облака, за да си проправи път и да изгрее. Понякога слънцето изгрява, но друг път започва да вали. Но въпреки това на следващия ден отново виждаме парещите лъчи на слънцето. Понякога борбата е трудна, но вътрешният плам, който тласка тези хора да се борят, е същият, който не им позволява да сломят духа си.
8. Хората-деца
а пръв поглед изглежда като оксиморонно понятие. Но всъщност всеки от нас е срещал такъв човек – прощава бързо, ядосва се за дреболии, но му минава, обича да прави добро и е вечно усмихнат. И няма търпение да посрещне новия ден, за да види с какво ще го изненада той.
9. „Арт личностите“
Бохеми, често оставащи неразбрани от останалите, със собствен стил в обличането, музиката и всичко останало. Борят се за един по-красив свят, също като хората-деца. Понякога се случва да навирят нос и да не обръщат внимание на тези около тях. И в двата случая си заслужава да срещнем такъв човек по пътя си.
10. Себе си – за финал
Животът е изпълнен с борби, плач, болка и какво ли още не. Но в някакъв момент си даваме сметка, че всички хора, които сме срещнали по пътя си, са ни дали нещо. Нещо, което искаме да задържим на топло до сърцето си, или пък сме се сдобили със спомени, които искаме да оставим в миналото. Без значение какво сме усвоили от останалите, накрая се завръщаме към себе си. Което е основна цел на всяко пътуване.
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.